Кръгла маса „Разлог – личности, събития и открития”

вторник, 26 септември 2017 г.

На 19 септември 2017 г. в заседателната зала на Общински съвет – Разлог се проведе Кръгла маса на тема: „Разлог – личности, събития и открития”. Тя бе посветена на 180 г. от рождението на Васил Левски, 60 години от създаването на Исторически музей – Разлог и 105 години от Освобождението на Разлог. Организатори на научния форум бяха Община Разлог, Македонски научен институт, Общобългарски комитет „Васил Левски” и Исторически музей – гр. Разлог. Форумът премина при засилен интерес от страна на обществеността в Разлог, присъстваха много граждани, общественици, любители на историята, изследователи и краеведи от гр. Разлог, с. Баня, с. Добърско и др.

 На събитието присъстваха и музейни работници от РИМ–Благоевград. Кръглата маса бе открита от директора на Исторически музей – гр. Разлог Христина Манова, а приветствия към участниците и присъстващите отправиха Председателят на Общински съвет – Разлог д-р Мария Копанарова и Венцислав Гърменов – зам.-кмет по социалните дейности в Общината. Научен ръководител на кръглата маса бе доц. д-р Александър Гребенаров, председател на Македонския научен институт.

От името на Македонския научен институт, съорганизатор на научния форум, неговият председател доц. д-р Александър Гребенаров поздрави присъстващите и любезните домакини от Историческия музей и Община Разлог за чудесната инициатива, популяризираща трите важни събития от програмата на „кръглата маса”. В словото си той разказа за историята на книгата „Разлог – история, традиции, памет”, издадена през 2009 г. от Община Разлог. Между авторите му открои ролята на д-р Георги Тренчев като вещ организатор и учен. Историята впечатлява, както с хронологическите рамки – от праисторията до съвремието, така и с тематичното си разнообразие. Тя показа и доказа, че историческата съдба на българите от Македония не се различава от тази на техните събратя от Тракия, Мизия и Добруджа. Припомни, че книгата генерира идея за подобен труд и сред други градове.

 Доц. Гребенаров обърна внимание на факта, че поради ограничения обем на труда редица проблеми от историята не са могли да влязат цялостно в обсега му. Има все още множество данни в периодиката и архивите, както и в личните архивни сбирки, които „очакват” изследователи. За паметта на дейците от Разложко могат да се потърсят вести и отвъд океана чрез дигитализираните регистри и периодични издания в САЩ. Той направи няколко предложения, свързани с популяризирането на историята на Разлог и региона – обнародване на исторически извори, на Енциклопедия, създаване на филми, организиране на ученически конкурси, научни форуми и пр.

Могат да се превърнат в места за всеобща почит всички духовни и културни центрове от различни епохи – манастири, църкви, възрожденски училища, читалища, допринесли за запазване на българския дух, както и тези, свързани с епични сражения, в които загубват живота си военнослужещи и/или дейци на българското освободително движение. Кръглата маса продължи с доклада „Кресненско-Разложкото въстание (1878–1879) между историческата истина и политическата манипулация” на проф. д.ист.н. Светлозар Елдъров от Институт за балканистика с център по тракология при БАН.

Той посочи, че именно тук, на форума в Разлог, който се провежда само една година преди отбелязването на 140-годишнината на Кресненско-Разложкото въстание, е добре да се направи историографска ретроспекция на темата. Проследи и първите изследователи на въстанието, сред които се откроява ролята на патриарх Кирил. През 1955 г. той публикува (като издание на Българската академия на науките) монографично изследване с документално приложение за това събитие под заглавие „Съпротивата срещу Берлинския договор. Кресненското въстание”1. Книгата на патриарх Кирил обобщава и обединява преддеветосептемврийското наследство на българската историография със собствените му научни изследвания и категорично разкрива целите, значението и българския характер на въстанието като най-висок връх в съпро-тивата срещу решенията на Берлинския конгрес, който разпокъса Санстефанска България и ос¬тави македонските българи под османско владичество. Това изследване е първо и дълго време остава единствено в България.

Посочена бе ролята и на други авторитетни български историци, като Христо Христов, Дойно Дойнов, Войн Божинов, Йордан Ванчев и др. които работят по темата. Проф. Елдъров проследи и историографията в Скопие, която се опитва да кодифицира и официализира тезите на македонизма. По-обстойно бе разкрит опитът за фалшификация на протойерей д-р Славко Димевски, който оповестява сензационно документално откритие, коренно пре¬обърнало концепцията на историците от СР Македония по отношение на въстанието от 1878–1879 г.

Става въпрос за т.нар. „Правила на Македонския въстанически комитет”, за които Сл. Димевски заявява, че ги открил в личния архив на българския патриарх Кирил, до който през 60-те години имал достъп. Проф. Елдъров проследи пътя на фалшификацията от страна на скопските историци и опровергаването и от българската историография. Проф. д-р Стоянка Кендерова изнесе доклад „Населението на Разлог в началото на XX век., чрез който представи два регистъра от Историческия музей – Разлог, върху които работи от няколко години и които отразяват българското население на махалите „Керемит” и „Чакър” в началото на XX век. Те са съставени след едно от последните преброявания на населението в Османската империя.

Информацията, която предоставят тези документи, има уникален характер и може да бъде анализирана от няколко аспекта: възрастова характеристика на населението, упражнявани занаяти и професии, месторождение на отразените лица, физически данни, религиозна принад-лежност, структура на разложкото семейство, именна система и др. Проф. Кендерова сподели, че едно по-подробно запознаване със съдържанието на регистрите ще породи и други въпроси за размисъл и желание за по-задълбочен анализ. При всички случаи обаче всеки жител на Разлог би открил следа от миналото на своите прадеди. „Владимир Николов Каназирев – щрихи върху портрета на един забележителен българин” беше докладът, който представи д-р Елена Чалгънова от Регионален исторически музей – Благоевград.

В своето изследване за видния културно-просветен, рево¬люционен и военен деец – Владимир Николов Каназирев, тя посочва, че неговият принос в национално-исторически аспект има много по-голям обхват, характер и значение, надхвърляйки многократно местните, регионални очертания. В хрониката на националната история той намира място изцяло в контекста на револю¬ционната и военна проблематика. Неговата обществена, организационна, преподавателска и журналистическа дейност са бегло и невинаги фактологично точно загатнати. Тя успя да покаже личността на Владимир Каназирев и в друга, почти непозната светлина, и представи на присъстващите една цялостна и вярна картина за живота и дейността на този забележителен човек.

Доклад на тема „Георги Чолаков – представителят на Разложкия комитет в Оборище” изнесе д-р Георги Тренчев. Чрез биографията на един от борците за национално освобождение от с. Долно Драглище, Разложко той успя да разкрие едни от най-значимите и драматични събития в района по време на подготовката за Априлското въстание от 1876 г. и Кресненско-Разложкото въстание от 1878 г. Той посочи ролята и значението на Георги Чолаков в подготовката на района за участие в Априлското въстание, участието му в събранието в Оборище и ръководството на въстаническите действия в Разложко през 1878 г.

Д-р Катя Бранкова, старши учител по История и цивилизация в СУ „Братя Петър и Иван Каназиреви”, гр. Разлог, представи доклад на тема „Разложката гимназия – в началото бе дарението”. Тя посочи ролята на двамата братя Петър и Иван Каназиреви за развитието на учебното дело в града. Те депозират 200 000 златни лева в Министерството на народното просвещение през 1917 г. за издръжка на средно училище в гр. Разлог.

Посочени бяха предприетите стъпки, довели до появата на първата народна непълна смесена гимназия, както и ролята им за построяването на сградата на гимназията. Здравко Денев, правнук на Райна Каназирева в своето съобщение „Семейни хроники” разказа за рода и наследниците на своята прабаба, за нейния живот в Разлог, за участието и в националноосвободителните борби, за нейното семейство. Проследи жизнения път на нейните наследници, на които Райна Каназирева предава своето родолюбие и патриотизъм. За „Царската чешма на Симеон Велики” в гр. Разлог разказа Илия Тантилов, уредник в Исторически музей – Разлог. Той проследи историята на една известна чешма в града, за нейната поява и преместване в зависимост от политическите промени в страната. Разкри връзката на поставянето на чешмата с национални мероприятия в България през 1928 г., наречени „Свещеният огън на българските царе”.

Директорът на Исторически музей – гр. Разлог Христина Манова, запозна присъстващите с доклада си „60 години музей в град Разлог”. Тя проследи хронологично подготовката и откриването на първия музей в Разлог и етапите от неговото развитие. В изложението си тя посочи и първите уредници на музея, допринесли за създаването на това културно-историческо средище и за тяхната роля за запазването на историческото наследство на града и района.

В края на „кръглата” маса доц. Гребенаров обобщи изложените доклади, съобщения и изказвания. Изрази мнение, че на форума са представени от историографски аспект нови гледни точки от миналото на Разлог и Разложко. Радостно е, че в скоро време изследванията ще бъдат обнародвани в отделен том. Той припомни на присъстващите, че МНИ е призван да подкрепя подобни родолюбиви инициативи и увери аудиторията, че обществеността в Разлог може да разчита на неговия научен и организационен потенциал и в бъдеще. В края подари на г-жа Христина Манова – директор на Историческия музей в Разлог книги, посветени на Македония, които Институтът е отпечатал през последните години. 

 Д-р Георги Тренчев

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2017