Експерти дебатираха Договора за добросъседство

Водещият на лектория "Македония" Костадин Филипов

Проблемите на българо-македонските отношения и ситуацията в Македония след подписването на Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество бяха дискутирани в Македонския научен институт. 

Гости на лекторията „Македония”, която се води от журналиста Костадин Филипов, бяха Иван Николов, главен редактор на списание „България-Македония” и дългогодишният дипломат, посланик Любчо Трохаров. Представяйки гостите, Костадин Филипов оцени ситуацията в българо - македонските отношения след подписването на Договора като „парадоксална нормалност”. 

Има се предвид факта, че документът бе подписан от премиерите на двете страни, лидери на партии, които членуват в две

различни европейски семейства- Бойко Борисов на ГЕРБ в Европейската народна партия и Зоран Заев, на Социалдемократическия съюз на Македония – Партията на европейските социалисти. Бяха изтъкнати редица съображения за подобна оценка, която дава предимство на прагматичния подход в развитието на двустранните връзки между София и Скопие за сметка на романтичната, и до известна степен, традиционна, идеологизирана представа, която досега определяше тяхното състояние. 

Журналистът Иван Николов разгледа генезиса и трудното развитие на промяната в обществените настроения в Македония по отношение на България. Той цитира редица факти, които показват, че има промяна в нагласите в Македония и все още откъслечни, но последователни прояви на преоценка на поведението на официалните власти в Скопие към връзките с България. 

Според Николов, подписването на Договора представлява „пукнатина” в теорията и практиката на антибългарския македонизъм, която трябва да се разширява чрез конкретни политически и други практически действия в интерес на хората от двете страни на границата. В този смисъл Николов смята, че предстоящото председателство на България на ЕС може да стане терен за подобни успешни действия. 

Посланик Любчо Трохаров се спря на политико-дипломатическата страна на Договора и предизвикателствата пред него от тази гледна точка. Той оцени, че текстът на документа, подписан на 1 август тази година в Скопие от премиерите на двете страни Борисов и Заев, би трябвало предварително да бъде консултиран и от научната общност, както и да бъде обсъждан по високите институционални равнища в държавата. Трохаров смята, че оттук нататък една от посоките на изпълнение на точките от Договора трябва да бъде възстановяването и активизирането на двустранния диалог на всички равнища, в това число и на най-високо, между България и Македония. 

В последвалия след изказванията дебат, в който взеха участие много от присъстващите на лекторията гости, бе акцентирано на проблема с получаването на българско гражданство от хора от Македония, на възможностите на председателството за ускоряване на членството на страните от Западните Балкани, в това число и на Македония, в ЕС, на повишаване на самочувствието и подготвеността на българския политически елит за успешна защита на българските интереси в района на Балканите и в Европа.