Методи Димов (1938 - 2004)

80 години от рождението на Mетоди Димов

(11 март 1938, Битоля – 4 април 2004, Дупница) – деец на Македонските патриотични организации в Европа. Журналист и писател. 

Роден и израства в родолюбиво българско семейство от Битоля. Дядото Тодор Кочов Димов, Габеро, (1872, с. Радобор, Битолско – 1977, Битоля) е член на ВМОРО и участник в Илинденско-Преображенското въстание. М. Димов завършва основно образование, гимназия и курс по фотография в Битоля. Поради нетърпимото преследване на македонската българщина, през 1956 г. успява да се прехвърли нелегално в Гърция. Издържа на униженията и изпитанията в гръцките лагери. 

От 1957 г. е политически емигрант в Белгия. В Брюксел става учредител на Македонско културно-просветно религиозно дружество „Тодор Александров”. Съратник на Иван Михайлов, Асен Аврамов, Любен Димитров, Методи Чанев, Иван Илчев, Петър Ацев, отец Васил Михайлов, д-р Аспарух Пописаков и др. Говорител в емисията за Македония на Радио Мадрид (1961–1962). Делегат е на Хърватския емигрантски събор в Мюнхен (1971). Посещава България през 1972 г. Едва през 1994 г. за кратко пребивава в Битоля. Но на 21 септември 1995 г. безцеремонно е изгонен от родния град заради свободолюбивата си гражданска позиция и българска национална принадлежност. 

Награден е от президента Георги Първанов с юбилеен медал „100 години Илинденско-Преображенско въстание” (2003) и е почетен гражданин на гр. Дупница. Безкомпромисен противник на македонистката идеология и антибългарската политическа практика в Република Македония, което доказват авторските му трудове: Габеро, Louain–Belgium, 1991; Гласът на истината. С., 1996; Кървава луна. Спомени на един македонски емигрант. С., 2000; Заветът на Илинден. Доне. С., 2003. 

Оставя съкровените послания, че свободата на Македония е немислима без българщината, а България и Република Македония могат да решат проблемите си по братски. Затова гражданското му верую „Да бъдеш българин е гордост, да отричаш е подлост“ стои редом с поучителния призив: „Нека двама братя да живеят в различни къщи, но да се обичат и уважават“. 

 Д-р Володя Милачков