Лектория "Македония": Потомците на Андон Кьосето си спомнят...

сряда, 7 март 2018 г.

Антоний Кьосев и Марияна Маринова
ПОТОМЦИТЕ РАЗКАЗВАТ ЗА ДЕЕЦА НА ВМОРО АНДОН ЛАЗОВ ЯНЕВ КЬОСЕТО 

 Д-р Володя Милачков 

 На поредната сбирка на лектория „Македония“ на Македонския научен институт на 28 февруари 2018 г. се проведе среща с наследниците на известния деец на ВМОРО Андон Лазов Янев Кьосето. На нея неговите внуци – бившият военен Антоний Кьосев и неговата сестра, експерт в Регионалния исторически музей – София, завеждащ научна, експозиционна и фондова дейност на музея, Марияна Маринова споделиха свои спомени и разказано и научено от близки и сподвижници на революционния деец. 

В началото водещият журналистът Костадин Филипов представи накратко почти вековната биография на Андон Янев, чието име напоследък нашумя във връзка с демонтажа на неговия паметник в Скопие. Андон Лазов Янев е роден на 25 ноември 1854 г. в с. Голозинци, Велешко, и затваря очи на 10 септември 1953 г. в Благоевград на 98 години, изпълнени с бурни преживявания, тежки изпитания и драматични обрати. Без образование, на младини е овчар, после касапин, докато не хваща оръжието и пътя на революционната борба. Разказът на потомците очерта най-важните моменти от участието му в нея. Бунтовническият период за дядо им започва почти случайно, после е участник в различни чети и самостоятелен войвода. 

Работи и дели радости и неволи с големите борци за свободна Македония Гоце Делчев, негов безспорен кумир, д-р Христо Татарчев, Гьорче Петров, Даме Груев и др. Неговата дейност е свързана с ефектни акции на ВМОРО срещу поробите¬лите, гъркоманите и сърбоманите. През 1901 г. взима участие в аферата „Мис Стоун”, придружава навсякъде двете жени и накрая ги освобождава от плен. Участва в Илинденско-Преображенското въстание. Включва се в дейността на Сярската група, но се разочарова след провалянето на Рилския общ конгрес през 1905 г., както и от ролята на Яне Сандански, и се оттегля от активна революционна дейност. Заради предишната си принадлежност към Сярската група, след убийството на Борис Сарафов и Иван Гарванов няколко месеца е хвърлен в затвора, но със застъпничеството на ВМОРО е освободен. 

Установява се в Горна Джумая, където остава до края на живота си, дошъл след злополучен инцидент при срутване на неукрепен каменен зид. Андон Янев получава прозвището „Кьосето“, не защото е бил го-лобрад, а заради неговия не особено висок ръст. Дребен, жилав, винаги ходи напет, дори на години, не изглежда стар човек, а с енергия за трима. 

В Благоевград често посещава с бастун на ръката си кръчмата „Скаптопара“, носеща римското име на града, където се среща със свои другари в борбите. Преките потомци, изтъкнаха, че дядо им никога не е казвал „аз съм македонец“, а е подчертавал – „аз съм българин“ и е отказвал да участва в чужди политически сметки, дори когато са му предлагали да живее безгрижно и охолно. В спомените им остава като добър, справедлив, човек на реда в скромното си патриархално ежедневие. Десетилетия наред от края на XIX и началото на XX век името Андон Янев е обвито в легенди за вълнуващите се от освободителните борби на македонските българи. 

Споменава го и Димитър Талев в една от книгите си. Той е безкрайно предан и дисциплиниран участник в революционната борба, екзекутор на Организацията, един от основните изпълнители на смъртните присъди, издадени нея. Безпощаден към предателите Андон Кьосето не се поколебава да накаже и своя роден брат, с което предизвиква учудването на идола си Гоце Делчев. Интересни разисквания се породиха около това – защо тъкмо неговият паметник бе първият от проекта „Скопие 2014“, който бе демонтиран и то с намерение да бъде откаран за претопяване. 

В столицата на Р Македония се водят идеологически спорове, мотивирани от политически амбиции, свързани с демитологизация на участниците в освободителните борби, с проявите на отделните разновидности на македонизма. Те намират своето продължение и в полемиката за по-нататъшната съдба на паметника. Оценката на наследниците за скулптурното творение е, че то няма общо нищо с тяхната представа за дядо им. То е нескопосано и грозно без никаква естетическа стойност. Но този ажиотаж позволява на дядо им да продължава да присъства в политическия живот, както и да поощри обективното опознаване на неговото участие в освободителното дело.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2018