Филиалът на МНИ с впечатляваща дискусия за името на Македония

четвъртък, 10 май 2018 г.

Среща-дискусия за името на Р Македония с посланик Любчо Трохаров в Правно-историческия факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград 

 Д-р Илко Дренков 

 С препълнена зала в Правно-историческия факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски“ в Благоевград бе посрещнат дългогодишният дипломат Любчо Трохаров. Във встъпително слово си слово водещият срещата доц. д-р Димитър Тюлеков представи госта с неговата богата биография като посланик и обособи значимостта на темата за името на Македония, акумулирала голям интерес. Освен група представители от Студентския дипломатически семинар към катедра „МПМО“, които са организатори на срещата заедно с Филиала на Македонския научен институт в Благоевград, в залата присъстваха общественици, зам.-областният управител Иван Стоянов, общинският съветник Кирил Ваклинов, журналисти и граждани. 


Господин Трохаров запозна присъстващите с генезиса на спора за името на Р Македония и разясни неговото назряване във времето до ниво на проблем, който занимава всички държави в Югоизточна Европа, както и ООН, ЕС и НАТО. Гръцката страна се притеснява от сближаване на позициите на Р България и Р Македония, най-вече от наличието на българско малцинство на гръцка територия, и една обща позиция между тях с предявяване на претенции в тази насока в бъдеще. Гръцката дипломация се опитва да наложи името „Горномакедония“ – изписано слято. 

Това предложение е съпроводено с ултимативно условие – приемането на името да бъде съпътствано с промяна на конституцията, където да се упомене „горномакедонци” и „горномакедонски език”. Русия също се опитва да проникне в Западни Балкани, респективно Македония, и това довежда до съответен геополитически натиск върху Гърция да не протака изкуствено спора за намиране на взаимно решение за името на Македония. Л. Трохаров обясни своето огорчение от пасивността на българската политическа класа по въпроса, „проспала“ във времето темата. 

Според него, българската власт трябва да настоява този диспут да се води на базата на културните и историческите наследства от съдбата на разделението на трите части на географската област Македония. Конформизмът и страхът са налице в българската външна политика в продължение на над 70 години. Въпреки разведряването вследствие на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Р България и Р Македония от 2017 г. между двете страни, остават за решаване натрупани противоречия в продължение на десетилетия между София и Скопие. 

Според гостът риториката на г-н Зоран Заев е много обиграна и няма отстъпление спрямо интересите на Р Македония, вкл. и конституцията. Договорът е вследствие на дългогодишен политически монолог, а не на продуктивен диалог, и не засяга в корен проблемите, а именно тяхното раждане през 1944–1945 г., когато АСНОМ предначертава създаването на обща държава на македонския народ. За съжаление, идеята на Александър Ранкович за македонизъм, изграден на огромен анти-български заряд при конструирането на Македония, довежда до резултати, които се чувстват повече от 70 години и дават отражение днес. Критика търпи и България в това отношение. Вместо да изгражда и задава жалони в политиката по Западни Балкани, тя отказва да заеме активна позиция, приема изчакващата роля, въпреки официално тиражираната визия за водеща държава по темата в региона. 

Пред българския политически елит стои въпроса за справяне с нестихналия сръбски експанзионистичен национализъм, защото Белград все още има огромно влияние в Скопие и донякъде намира допирни сходни визии с политиката на Атина по въпроса с Македония. За България най-приемливо е името Вардарска Македония и/или Нова Македония, и това трябва да бъде заявено, вместо да се изчаква. Въпреки декларираната официално българска позиция, че Горна Македония е неприемливо за България наименование, защото би могло да породи претенции от страна на Скопие към Пиринска Македония, дипломат Трохаров изрази съмнение, че това наименование може да се наложи от Гърция. 

 Публичната лекция премина в разгорещена дискусия и последваха десетки актуални въпроси от геополитическо и историческо естество свързани с Македония, нейното настояще и бъдеще и начини за излизане от кризата.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2018