Ода на радостта за възкръсналия смъртник

четвъртък, 3 май 2018 г.

Сн. Личен архив на доц. д-р Александър Гребенаров
ОДА НА РАДОСТТА ЗА ВЪЗКРЪСНАЛИЯ СМЪРТНИК (1990–2008)

 След държавно-политическите промени в страната през ноември 1989 г. се възраждат две македонски легални организации, имащ дълголетни традиции. На 5 януари 1990 г. в София се възстановява Съюзът на македонските културно-просветни дружества, а на 3 май – Македонският научен институт. Между четирийсетте учредители на МНИ личат имената на водещи учени и преподаватели, на известни общественици и потомци на популярни фамилии, съпричастни към Македония и македонския въпрос. Сред тях е известният публицист, етнограф, общественик и деец на ВМРО Коста Църнушанов. Той единствен от всички лица е членувал в престижната някогашна организация преди 9 септември 1944 г. и е преживял болката от негласното му изключване и решението за закриването на МНИ през 1947 г. Събранието на 3 май приема устав, близък по дух и съдържание на статутите, гласувани от първите му създатели през далечната 1923 г. 

Разширено заседание на Управителния съвет на МНИ от 1995 г., от ляво надясно: доц. Димитър Гоцев (зам.-председател), проф. Петър Петров (научен секретар), проф. Добрин Мичев, акад. Веселин Хаджиниколов, проф. Петър Шапкарев (председател), ст.н.с. Дора Мирчева, ст.н.с. Иван Кочев (зам.-председател), Тодор Стоилов (финансист на МНИ).
В такива насоки са формулираните в него цели на възродената организация с наименование „Македонски научен институт” : да работи за духовното единство на всички българи; да осветлява общественото мнение за българския характер на македонското освободително движение; да разобличава фалшификациите за миналото на населението в Македония и насилствената му денационализация; б) да проучва историята, етнографията, фолклора, географията, диалектите, културата и икономиката на Македония и пр (чл. 4) . Общото събрание на МНИ след приемане на устава избира органи на управление – Научен съвет (21 членове), Управителен съвет (5 членове) и председател – проф. Петьр Шапкарев. 

Сред присъстващите се обсъжда бъдещата стратегия на Института – дали той да се отвори „по-широко” за наука, спрямо „своите потребители – бежанските братства в България, емиграцията по света, различни социални среди във Вардарска, Eгейска и Пиринска Македония", или да остане „по-затворен”, публикувайки както фундаментални трудове, така и брошури, по без принизяване на научните критерии. Не след дълго разгорещената дискусия остава назад във времето и МНИ възприема втората тенденция за водеща. За кратко време ръководството на Института привлича добър екип от учени, работещи в различни сфери на знанието – историци, езиковеди, литератори, етнографи, юристи, както и общественици, които имат изследвания върху различни аспекти на македонския въпрос. Институтът възстановява издаването на сп. „Македонски преглед”, включвайки и нови нюанси от проблематиката, свързани с държавно-политическите промени на Балканите и обособяването на Р Македония като независима държава. За членове на редколегията се избират известни учени с авторитетни изяви в българския и чуждестранния печат. 

Те заедно с ръководителите на МНИ участват в различни международни форуми – Международна конференция в Скопие (1994), Световен конгрес на историците в Монреал (1995), Славистичен конгрес в Полша (1998), Шести световен конгрес за изследвания на Югоизточна Европа във Финландия (2000) и др. Редколегията на сп. „Македонски преглед” поддържа добри взаимоотношения със сродни списания, излизащи в страната - „Исторически преглед”, Bulgarian Historical Review, „Български език и литература”, „Българска етнология”, „Военноисторически сборник” и др. Редовни абонати на списанието са над 50 научни института, центрове и библиотеки у нас чужбина. След новоучредяването си Македонският научен институт отпечатва 27 отделни книги (някои са обособени части от многотомни издания), други 28 броя излизат под съответен номер от възстановената поредица „Македонска библиотека”. 

Към тази обемна продукция, появила се от 1992 г. до днес, намират място ценни документални и изследователски сборници, монографии и фундаментални трудове, между които четиритомна история „Националноосвободителното движение на македонските и тракийски българи 1878–1944”, „Британски дипломатически документа по българския национален въпрос“, „Македония през погледа на австрийските консули", „Лингвистични студии за Македония”, „100 години Вътрешна македоно-одринска революционна организация”, „Македония и Тракия в борба за свобода” и др. Значителна част от продукцията е изчерпана и има книги, които са библиографска рядкост и с антикварна стойност. 

От лятото на 2006 г. Македонският научен институт се сдоби със собствен сайт, който бързо се превърна в съвременен електронен орган с отлични популяризаторски възможности. Той представя новостите от МНИ в интернет пространството, както и цялостната му продукция, която надвишава „в пъти” изданията на реномирани института. Неговите почитатели в страната и целия свят ежедневно се увеличават, което е видно от растящия му рейтинг. Сайтът предоставя и друга възможност, която в съвременния свят се оценява високо – осъществява „обратна” връзка с по-широка аудитория, интересуваща се от историята, настоящето и бъдещето на македонския въпрос. След 1990 г. Институтът установява контакти с отделни учени и научни центрове по славистика и българистика в Европа, САЩ, Канада и Австралия. 

За дописни членове на МНИ са приети девет известни преподаватели и изследователи – проф. Ото Кронщайнер (Австрия), проф. Хайнрих Щамлер (САЩ), проф. Константин Йордан (Румъния), проф. Спиридон Светас (Гърция), д-р Дмитрий Лабаури (Русия) и авторитетните учени от Полша – проф. Антони Гиза , проф. Тадеуш Шимански, д-р Анджей Малиновски и д-р Ярослав Рубаха. На краткосрочни специализации и консултации в Института идват млади научни работници от Русия, Украйна, Германия, Гърция, Италия, Австрия, Франция, Полша и др. 

Научните конференции, симпозиуми и други научни прояви с българско и международно участие са друго важно направление в дейността на Института. На организираните над 120 научни конференции в страната и чужбина, значителна част от които са национални или международни, се изнасят факти и тези за неизвестен или „забравени“ събития и личности, свързани с македонското освободително движение, църковно-просветната борба, великите сили балканските пропаганди. 

Напоследък се отделя все по-специално внимание и на новите реалности на Балканите, настъпили след 1989 г. Те променят стереотипи, стратегии, граници и политически амбиции на вътрешно- и външнодържавни субекти спрямо Македония, които МНИ и научната общност изследват. Институтът изгражда свои структури в страната: филиал в Благоевград и научно-информационни групи в градовете Варна Гоце Делчев, Дупница, Кюстендил, Петрич, Разлог и Сандански. В техните ръководства са избрани известни учени и общественици, конто имат сериозен авторитет и извън региона, в които живеят, работят и творят. Затова и тяхната продукция е високо ценена, често надхвърляща критерия за „чисто” краеведски изследвания. 

След 1990 г. Македонският научен институт продължава неуморно да отстоява българския характер на Македония с научни средства и методи. Като обществена организация, в която доброволно членуват над 90 известни български и чуждестранни лица, МНИ не си позволява да проявява партийни пристрастия независимо от участието на негови членове в различни по „цвят” и съдържание политически формирования. Той съхрани тази ценна традиция от своя някогашен предшественик и вече близо две десетилетия отстоява научноаргументираните си позиции – без оглед на политическата конюнктура и желанията за „безкористна” подкрепа от разноцветни партийни централи в страната. 

Възприетото поведение спомага Македонският научен институт да се наложи като престижна обществена организация с европейски измерения. Неговите днешни ръководители и членове не само помнят заветите на първоучредителите, но са готови със средствата на науката днес и в бъдеще да отстояват и осветляват пред Обединена Европа историческата истина за Македония, както и да работят стратегически за духовното единство на българската нация. 

 Източник: Гребенаров, А. Македонският научен институт (1923–2008). С., 2008, 58–62.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2018