Българската държава пред исторически успех в Западните Балкани

вторник, 26 юни 2018 г.

Карта с  част от селищата в Косово,
където живеят българи
Източник: Бюлетин "Българите на Балканите и по света"

Автор: д-р Антон Панчев

След няколкомесечна политическа активност от страна на българските институции и особено от страна на български евродепутати и на сдружения на българи от Косово, в края на месец май 2018 г. бяха предприети конкретни формални действия за признаване на българско малцинство в Република Косово. 

Една от организациите на българската общност в Косово – Обединени българи в Косово, в която членуват основно лица с българско самосъзнание от областта Призренска Гора, внесе в парламента на Косово петиция, с която се иска признаването на българска национална общност в тази страна. Тази петиция е подписана от 423 лица, които със своя подпис декларират, че се чувстват българи и искат българската общност да получи официален статут в Косово, съобразно законодателството на страната. Друга подобна петиция се очаква да бъде внесена и от организациите на българите в областта Жупа. Тези петиции трябва да дадат ход на юридическите процедури по признаването на българска общност в Република Косово. 

Българските институции оказаха нужната политическа подкрепа за признаването на българското малцинство в Косово, но тепърва трябва да се преодоляват много пречки от различен характер, за да се реализира с успех този процес. Република Косово е мултиетническа държава по своя характер, като на малцинствените етнически общности са предоставени много конституционни и законови гаранции за защита на техните колективни права и интереси. Политическите лидери на Косово се отнасят с разбиране към исканията за признаване на българска общност, но представителите на други етнически общности в страната биха се противопоставили на получаването на подобен официален статут, защото преследват свои собствени политически интереси. 

Сред горанската общност в Косово, която е официално призната и нейните права са конституционно закрепени, действат различни политически и културни пропаганди. Най-активни сред тях са сръбската и турската, които имат подкрепата на своите държави. Благодарение на конституционно гарантираните си права, сръбските представители в институциите на Косово – на всички нива в законодателната и в изпълнителната власт, имат големи правомощия, за да въздействат върху приемането и осъществяването на правата на отделните етнически общности. 

Така например Комисия за правата, интересите на общностите и за завръщането в парламента на Косово се ръководи от представител на партията „Сръбска листа”, същата е ситуацията и с органите на изпълнителната власт като Министерството за завръщането и общностите и Консултативният съвет за общностите. Силни позиции в тези и в други органи, от които зависи признаването на българската общност, имат и политическите и административните представители на турската и бошняшката общност в Косово. 

Самите политически и административни представители на горанската общност в законодателната и изпълнителната власт на Косово също ще се противопоставят на официалното признаване на българска общност в Косово, защото това би отслабило позициите на гораните във всякакъв план. Конституционното устройство на Косово улеснява възможностите за признаване на нови етнически общности, но в същото време позволява на представителите на вече признатите малцинствени общности да контролират до много голяма степен почти всички административни и законодателни процедури, свързани не само с техните права, но и с признаването на нови общности. Тази сложна ситуация поставя пред сериозни предизвикателства политиката на българските институции във връзка с признаването на българска общност в Косово, тъй като трябва да се отчитат различни политически интереси и баланси в самата Република Косово, както и политиката на няколко балкански държави по отношение на горанското население.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2018