Преди 70 години в част от днешна Албания се говори български език

неделя, 23 септември 2018 г.

Албански документ от 1941 г. за българския характер на село Кленье, Голо бърдо, Република Албания

 Д-р Антон Панчев

 През 2016 г. в град Скопие, Република Македония, е публикуван Том 4 от поредицата сборници на албански език, в които са представени документи от архивите на Република Македония и Република Албания от периода 1941 – 1945 г., посветени на събития от териториите на днешно Косово и Западна Македония, които са били под италианска, а впоследствие и под германска окупация в годините на Втората световна война (Tokat e liruara 1941-1944. Përmbledhje dokumentesh, ІV, Shkup, 2016). Един от тези документи, публикуван на страница 105 под номер 632, представлява една молба на албанския учител в с. Кленье, Голо бърдо, до Министерството на образованието на Албания, която тогава е под италиански протекторат, с която молба учителят иска да бъде преместен, тъй като в българското село Кленье децата му не могат да научат добре своя роден албански език. Помества се преводът на документа, заедно с копие на оригиналния албански език на документа: 

 МОЛБА
 от 

Ибрахим Абдухраман Кука

изпратена на 23 юли 1941 г. до Министерството на образованието, чрез която той иска неговото прехвърляне като учител от село Кленье, Голо бърдо, в някое от училищата, които ще се открият в Голям Дебър с околията № 2164 

Пешкопия, 23 юли 1941 Министерство на образованието Тирана 

Имам честта да представя тази молба както следва: Подписаният Ибрахим Абдухраман Кука, роден в Голям Дебър, където имам своя собственост, останала извън владение, вече няколко години изпълнявам задължението на учител в националните училища в окръга на Дебърската префектура още от 1925 г. 

През този период съм претърпял три прехвърляния за нуждите на образованието и накрая от 1931 г. се намирам непрекъснато като учител в село Кленье в Голо бърдо (Дебърска префектура). Както се знае, жителите на това село имат за семеен език българския и в тези условия моите три деца се намират между две езикови течения: вкъщи слушат майчиния език и 2 с местните приятели българския или, което е още по-зле, един изцяло изкривен албански. От този факт произтича, че тези деца са успели да усвоят един смесен език без никакъв вкус, и външното влияние върху тях е голямо, че в края на краищата не знаят, нито биха знаели основно нито майчиния си език, нито българския. Пред този жизнен проблем за бъдещето на моите деца, долуподписаният се опитвам да намеря някакъв изход и по тази причина понеже не ми позволява икономическото положение да си държа децата далеч от семейството на мои разноски в някой друг град или село, много моля Министерството да има добрината да ме прехвърли със задача в някое от училищата, които ще се открият в град Голям Дебър, за щастие присъединен към Албания, понеже на това място имам моя къща и следователно една голяма икономическа помощ. С надежда, че моята молба ще се вземе предвид. 

Оставам с почести. Учителят на село Кленье (Ибрахим Абдухраман Кука) 

Документът е взет от Централния архив на Албания, Фонд 195, Година 1941, Досие 137, Лист 16. 

 Албански текст: 

 LUTJE 

 nga 

Ibrahim Abduhraman Kuka, 

dërguar më 23 korrik 1941 

deri te Ministria e Arsimit, përmes së cilës ai kërkon transferimin e tij si mësues nga fshati Klenjë të Gollobordës në ndonjë shkollë që do të hapeshin në Dibrën e Madhe me rrethinë 

Nr. 2164 Peshkopi, 23 korrik 1941 P. T. 

Ministris s’Arsimit Tiranë Kam nderin me paraqit kët lutje për sa vijon: I nënshkruemi Ibrahim Abduhraman Kuka, lindur në Dibër të Madhe, ku kam pronë t’eme të mbetun si jasht zotnimit, tash sa vjet, ndodhem me detyrë si mësues i shkollave kombëtare në qarkun e Prefekturës së Dibrës qysh prej vitit 1925. 3 Mbrenda kësaj periudhe kam pësue tre transferime për nevoja arsimore dhe së fundi qysh prej vitit 1931 ndodhem vazhdimisht si mësues në Katundin Klenjë të krahinës së Gollobordës (prefektura e Dibrës). 

Sikur se dihet banorët e këtij katundi kanë si gjuhë familjare Bullgarishten dhe në këto kondita tre fëmijt e mij ndodhen në mest dy rrymash gjuhësore: në shtëpi ndigjojnë gjuhë amtare dhe me shokët vendas atë bullgare ose ç’ka asht ma zi, nji shqipe krejt të bastardueme. Prej këtij fakti rrjedh se këta fëmij kanë arrijtë me pasë nji gjuhë të përzieme pa kurnji shije, dhe influenca e jashtme mbi ta asht e madhe sa qi përfundimisht nuk dijnë as nuk do të kishin me dijtë themelisht as gjuhën amtare as Bullgarishten. Përpara këtij problemi jetsuer për t’ardhmen e fëmijve të mij, i nënshkruemi shtrëngohem me gjetë ndonji udhë e për kët arsye mbasi nuk më lejon gjendja ekonomike m’i mbajtë fëmijt larg familjes me shpenzimet e mija në ndonji qytet ase katund tjetër, lutemi shumë asaj P. T. Ministrije të ket mirësinë me më transferue me detyrë në ndonji nga shkollat qi do të çilen në qytetin e Dibrës së Madhe lumnisht të bashkueme me Shqinin, mbasi n’at vend gjej shtëpinë t’eme e pra nji ndihmë ekonomike të madhe. Me shpresë se lutja jeme ka m’u marrë parasyshë. 

Mbetem me nderime. Mësuesi i Katundit Klenjë (Ibrahim Abduhraman Kuka) 
 AQSH. F. 195. V. 1941. D. 137. Fl. 16

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2018