Големият дезертьор от референдума в Македония

петък, 28 септември 2018 г.

"Керваните си вървят, референдумът е близо"

Източник: Бюлетин "Българите на Балканите и по света", № 9

Костадин Филипов

Има-няма още седмица и македонските граждани ще трябва да застанат пред урните, за да участват в референдума, в рамките на който ще трябва да кажат дали са за членство на страната в НАТО и в ЕС и за подкрепа на Договора с Гърция, или не. Вече повече от 20 дни върви официална кампания на управляващите и на опозицията, но неизвестността около резултата от гласуването е все така голяма. Целият европейски и отвъдокеански политически елит намери начин да направи визита в Скопие - Меркел, Могерини, Курц, министърът на отбраната на САЩ Джеймс Матис, Столтенберг и много негови европейски колеги. 

Всички те дадоха своята подкрепа на премиера Зоран Заев, определяйки вота като исторически за бъдещето на Македония. Макрон от своя страна изпрати видеопослание. Много бяха и окуражителните телеграми, като тази от Държавния департамент, например. Доколко тази масирана и, трябва да призная, невиждана, плътна и мащабна досега подкрепа за Скопие от международната общност, по-скоро от нейния каймак, ще бъде ефективна, не можем сега да преценим. Като познавам дълбоко скептичния манталитет на днешния македонец не изключвам в главата му да се въртят мисли от типа – щом толкова много народ ни наобикаля, щом толкова активно ни агитират да участваме в референдума и да отговорим с „да” на въпроса, значи нещо „там” не е наред... Или пък тези, които идват в Скопие, да ни чертаят розовото бъдеще, имат някаква друга сметка, своя сметка... Може би и едното, и другото е вярно. 

 Във всеки случай кампанията за референдума на 30 септември показа, че е повече от една кампания за референдум. И е до такава степен е недефинирана, че човек наистина трябва да се запита каква е тя. Керваните с политиците обикалят из страната, водят ги първите хора – премиерът Зоран Заев от управляващите и лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски от опозицията. Но от словата, които двамата произнасят тук и там, от обещанията, които дават, от атаките, които отправят, всичко прилича много, да не кажа напълно, на предизборна парламентарна кампания. Особено това се отнася до поведението на Мицковски, който, където седне или стане, премиерът Заев и неговата политика са му в устата. Били намалели инвестициите, корупцията се била увеличила, министрите не си вършели работата. А и официалната позиция на най-голямата опозиционна партия за референдума, изработена на многочасово заседание на централното ѝ ръководство, не хвърли светлина върху заканата за бойкот или намерението за участие. 

Аморфната позиция на ВМРО-ДПМНЕ още повече обърка хората, а и последвалите прояви на Мицковски доказаха липсата му на собствена яснота по въпроса... Гражданите да си решават сами как да постъпят според своята собствена съвест, кой бил той, Християн Мицковски, та да препоръчвал на своите симпатизанти какво да правят на 30 септември. Като не си кой да е, какво търсиш на трибуната и обикаляш насам-натам, за да лъжеш хората? В интерес на истината, първите дни на кампанията не ни убедиха, че и управляващите са наясно за какво агитират. Нямаха ясно и точно мото, някак си са разводнени всички съставни части от въпроса, с който излизат на 30 септември. Хайде, на нас нещата са ни ясни, но когато само в рамките на едно слово или реч, въпреки нейния патос, чуваш разнопосочни мотиви, за да отидеш да гласуваш, никак не е добре. 

Веднъж те призовават да дадеш гласа за НАТО, втори път за Европейския съюз, трети път за Договора от Преспа, четвърти, и то най-назад – за промяната на името, която се съдържа в Договора. И накрая ще стане това, което се случи в Дойран при срещата на Заев с неговите симпатизанти, когато спомена, че тъкмо там, край поделеното между Македония и Гърция езеро, той бил уговорил Алексис Ципрас да признае македонския език. За това става дума, бе хора, за защитата на така наречената македонска идентичност, която уж не е поставена под съмнение, но прозира от всяка дума, от всяко изречение, от всеки жест на Заев и неговите сътрудници. На всичко отгоре премиерът си позволи отново да се ангажира, че при провала на референдума на 30 септември, той вероятно ще приключи с политиката. Още една високо вдигната топка за опозицията, която и без това вижда в референдума и неговия евентуален провал крачка напред към предсрочни парламентарни избори, които тя да спечели и да се върне на бял кон във властта. И тогава..., и тогава – не ни се мисли. 

 До 30 септември не остава много време. Кампанията ще продължи, керваните ще вървят из Македония. Но референдумът си има вече и своя първи и много важен дезертьор. Става дума за президента Георге Иванов. Той вече е намерил формулата да не вземе участие в допитването. Вместо да поведе хората към урните, да им даде някакъв позитивен ориентир по отношение на съдържанието на въпроса, вместо като истински „баща на народа”, какъвто винаги е искал да бъде, да застане пред тях и да ги призове за разум и достойнство, президентът реши тъкмо на този ден да отсъства от държавата. Не му е за първи път да проявява страх и да бяга от остротата на проблемите вътре в Македония. Но когато на карта е поставено бъдещето на страната и на нейните граждани, независимо от тяхната етническа или религиозна принадлежност, той просто е длъжен да бъде сред тях. Дори по-точно – да бъде начело. А къде ще бъде? 

Щял да участва в работата на сесията на Общото събрание на ООН в Ню Йорк, като на 27 септември щял да произнесе и реч там. Вероятно това ще е прощалната му проява като президент на Република Македония, тъй като през пролетта на следващата година вторият му петгодишен мандат изтича и според Конституцията няма повече право да се кандидатира. Един вид – щял да се сбогува със своите колеги от света, по традиция представени на заседанията на Общото събрание. И речта му щяла да бъде прощална – един вид, бях един от вас, сега ви оставям да оправяте световния и регионален мир. А той, той щял да получи катедра в Истанбулския университет да чете лекции за демокрацията и правовата държава, се носят слухове в Скопие. Не знам как обаче ще мине срещата му с Бойко Борисов, който също ще бъде в Ню Йорк, след като вече в София премиерът отказа разговор на македонския президент. Сигурно ще се разминават по коридорите и ще се правят, че не се познават... Странна история, балканска. Всичко това, прощалното със световния елит, било толкова важно, че служи на Иванов като аргумент за неговото поредно отсъствие от страната, когато там е напечено. Подобно поведение си му беше стил през всички досегашни девет и половина години като държавен глава, остава стил и в последните му важни публични прояви по света. Дребен политически тарикатлък, характерен за балканските ширини и за цялата кохорта регионални политически лидери, чиято липса на сериозни морални качества бие ярко на очи. Макар че, ако погледнем реално, Георге Иванов би могъл да пусне бюлетина с въпроса от референдума и в Ню Йорк. Македония има там своето дипломатическо представителство, колко му е да се организира една секция с урна, където хората от диаспората в САЩ да отидат и да си дадат становището. И той да бъде един от тях. Поне така се прави в цивилизованите държави. Още повече, че от доста дни насам властите в Скопие призовават своята диаспора по целия свят да даде заявки иска ли участие в допитването или не, защото ако иска, трябва да даде формален знак за това. 

 От друга страна, мисля си, че все пак от практическа гледна точка отсъствието на Георге Иванов на 30 септември от Македония дава коз в ръцете на премиера Зоран Заев да си разчисти сметките с отиващия си президент и с неговия лъже-патриотизъм. Още повече, че самият Иванов на няколко пъти вече даде ясно да се разбере, че е против Договора с Гърция, както и против Договора от миналата година с България. Дори във формалния си отказ да подпише и да даде зелена светлина на гръцко-македонското споразумение от Преспа той за пореден път наруши Конституцията на страната. 

А един мой приятел и колега от Скопие, Боби Илиевски, написа в социалните мрежи, че съветникът на президента по сигурността Синиша Алексовски имал шест различни имена в Туитър, всички до един с призиви за бойкот на допитването. Доколкото е вярно, не знам, но това е същият Алексовски, който беше обвинен, че в нощта на 27 април миналата година, по време на кървавите събития в парламента, е бил пряката връзка между Иванов и разкрития скандален агент на сръбските тайни служби Горан Живавлевич, даже сърбинът се оправда тъкмо с Алексовски, който му бил „дал разрешение” да бъде в Събранието по време на драмата с „превързаните глави” там. Както и да е. Референдумът на 30 септември ще мине и замине и без прякото и непосредственото участие и присъствие на Георге Иванов. Той ще „защитава” интересите на родината си в залите на ООН в Ню Йорк, от трибуната на Общото събрание, по време на срещите с този или онзи държавник, ако въобще ги има. Но пък световният политически елит има изострено чувство към хора, които се опитват да трупат авторитет за сметка на своите съграждани. И особено към хора, които бягат от страната си в най-отговорните за нея мигове.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2018