Македоно-българския централен комитет в САЩ

събота, 8 декември 2018 г.

100 години от основаването на Македоно-български централен комитет (МБЦК) в САЩ. Създаден е по инициатива на Втория общобългарски емигрантски конгрес (1–6 декември 1918) в Чикаго. 

На него 203 делегати гласуват резолюция, чрез която молят американския президент У. Уилсън да се застъпи на Парижката мирна конференция за обединяването на Македония с България. По време на конгресния дебат се оформя предложение за създаване на българска емигрантска патриотична организация с наименование „Македоно-български централен комитет в САЩ“. Идеята на делегатите е след завършване на конгреса комитетът да продължи борбата за практическото реализиране на основното му решение. 

За членове на ЦК на МБЦК са избрани свещ. Давид Наков – председател на ЦК, и членове – Иван Шуканов, д-р Христо Стойков, д-р Георги Бояджиев, Лазар Шишков, Кръстю Капитанчев, свещ. Никола Павлов, Коста Пичулов и Коста Илиев. 

МБЦК развива активна политическа дейност в подкрепа на българската националнообединителна кауза до налагането на Ньойския договор. Със съдействието на българския пълномощен министър във Вашингтон Стефан Панаретов американското правителство предоставя на свещ. Давид Наков и на Вангел Сугарев (българин, служил в армията на САЩ) достъп за Парижката мирна конференция. 

Двамата български представители обаче не са допуснати на френска територия поради ограничителните мерки, предприети от Париж. След получения отказ МБЦК дава пълномощията си на проф. Константин Стефанов от Швейцария да представлява емиграцията пред миротворците в Париж. МБЦК изготвя подробна демографска статистика за Македония, доказваща доминиращото присъствие на българите в тази област. 

През април 1919 г. ЦК на МБЦК изготвя обширен мемоар по българския национален въпрос, който е изпратен до участниците в Парижката мирна конференция. В него отново се настоява за обединение на българския народ. Със своята активна дейност МБЦК изиграва определена положителна роля за подробното запознаване на американската делегация в Париж със същността на българската национална кауза. 

В резултат американската делегация през 1919 г. единствена настоява Западна Тракия да остане в границите на България, Западните покрайнини да не се предават на Кралството на сърби, хървати и словенци, а Румъния да не анексира Южна Добруджа. След налагането на Ньойския договор (конгресът на САЩ отказва да ратифицира този международен диктат) МБЦК се саморазпуска.

д-р Володя Милачков

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2018