130 г. от смъртта на достолепния български екзарх Антим I

неделя, 2 декември 2018 г.

130 години от смъртта на екзарх Антим І, първият български екзарх, виден политик и общественик, останал в историята най-вече като борец за независимостта на Българската църква и за засилване на нейната роля като обединител на народа. 

Роден е през 1816 г. в Лозенград, Източна Тракия (днес в Турция) със светско име Атанас Михайлов Чалъков. През 1837 г. приема монашество в Хилендарския манастир. Учи в най- реномираното светско училище в Османската империя – Великата гръцка народна школа в цариградския квартал Куручешме (1843-1844). През 1848 г. завършва с отличие богословското училище на Великата христова църква в о. Хaлки, Гърция, с първия му випуск. Постъпва в Одеската духовна семинария със стипендия, издействана от руския консул в Измир. Продължава образованието си в Московската духовна академия, която завършва през 1856 г. с магистърска степен по богословие. Заради изрядните си качества е ръкоположен в йеромонашески сан лично от митрополит Филарет Московски. От Русия бъдещият екзарх се завръща в Цариград и Патриаршията го удостоява с архимандритско достойнство. Известно време е преподавател и ректор на богословското училище на о. Халки. През 1861 г. архимандрит Антим е ръкоположен за варненско- преславски, а през 1868 г. – за видински митрополит. Същата година отхвърля църковното подчинение на Цариградската патриаршия и повежда борба за независима българска църква. 

 На 20 февруари 1870 г. излиза султански ферман за учредяването на Българската екзархия. През март 1871 г. митрополит Антим е избран за член на Привременния синод на Българската екзархия и участва в Църковно-народния събор от 1871 година. На 16 февруари 1872 г. митрополит Антим е избран от Църковно-народния събор за български екзарх. Активният и просветен екзарх има съществена роля в борбата с униатската пропаганда, за изграждане на Екзархията и за културно- просветното издигане на българския народ. Екзарх Антим I подпомага морално и материално движението за освобождаване от турското иго. В екзархийския дом в Цариград той се среща с Христо Ботев (есента на 1875 г.) и други революционери, дава им пари за подготовката на Априлското въстание и ги благославя. 

След жестокото потушаване на въстанието през 1876 г. по инициатива на екзарх Антим I са събрани доказателства за турските жестокости в Перущица и Батак. Екзархът ги обобщава в доклад, изпратен до посланиците на великите сили в Цариград. Той уведомява и правителствата им за турските жестокости. На свои разноски изпраща Марко Балабанов и Драган Цанков в Западна Европа, а сам оглавява делегация до турското правителство в защита на българския народ. Дейността му води до свиквaнето нa Цaригрaдскaтa послaническa конференция през декември 1876 г. Въпреки натиска на турския външен министър, той отказва да изпрати благодарствен адрес от името на българския народ до султана и конференцията, с думите „Не можем дa блaгодaрим нa прaвителство, което коли, беси и угнетявa нaродa!“. 

На 14 април 1877 г. с везирска заповед екзарх Антим I e свален от екзархийския престол. След кратък съд Мидхат паша го осъжда на смърт за държавна измяна, но скоро присъдата е заменена със заточение. На 17 юни 1877 г. екзархът е изпратен на заточение в Ангора (дн. Анкара), Мала Азия. В писмо до руския император Александър II, той описва тежкото положение на българския народ и моли царя да се застъпи за България. През март 1878 г., след Освобождението, в резултат на обща амнистия отново заема екзархийския си пост и взема дейно участие в изграждането на новата българска държава. От 14 февруари до 16 април 1879 г. екзарх Антим I е председател на Учредителното народно събрание, което приема подкрепяния и от него проект за конституция.

 От 17 април до 26 юни 1879 г. председателства Първото Велико народно събрание в Търново, което избира княз Батенберг за първи български княз. През 1878- 1879 г. той се включва активно и в комитетите „Единство“, подкрепя и дава голяма материална помощ за Кресненско-Разложкото въстание. На Шипка екзархът полага основния камък за издигане паметник на героите, паднали за свободата на България. С единодушно решение на Народното събрание оглавява делегация до Русия, която благодари на руския народ и на Царя-Освободител Александър II за Освобождението на България. Екзарх Антим се връща във Видин и поема ръководството на Видинската митрополия като митрополит, какъвто е бил преди да бъде избран за екзарх. Той завещава цялото си състояние за построявaне на катедралата „Св. Димитър“, за изграждане на читалище и за развитие на просветното дело във Видин и построява голяма двуетажна прогимназия. След Берлинския конгрес през лятото на 1879 г. 

Антим I организира масово събиране на подписи във Видинската и Врачанската епархия срещу решението за разпокъсване на Санстефанска България. Полага много старание за урегулиране на отношенията между либерално- демократичното и консервативното течение сред българските църковни деятели, за присъединяване към българския диоцез на епархиите в Македония, създаване на единна система на образование, организация на учителските събори и т. н. За разлика от повечето русофилски настроени политици и йереи, Антим I отстоява неизменно българските национални интереси. 

Когато разбира, че руските империалистически интереси ги застрашават, той подкрепя либералите в лицето на Стефан Стамболов и Петко Каравелов. Антим I се обявява против преврата, свалил на 9 юли 1886 г. княз Александър Батенберг, и подкрепя Стамболов и Регентството. На 14 ноември 1885 г., през Сръбско-българската война, отказва да напусне обсaдения Видин с думите „Трупът нa пaстирa трябвa дa бъде тaм, дето пaдa нaрод и войскa“. 

През 1887 г. е депутат в Третото Велико народно събрание, което избира Фердинанд за български княз и го призовава публично да спазва Търновската конституция. На 1 декември 1888 г. екзарх Антим I почива в гр. Видин. Погребан е във видинския храм „Св. Николай“, където през 1934 г. му е издигнат паметник-мавзолей. Мавзолеят се намира в двора на Видинската митрополия. В негова чест са кръстени селата Антимово в община Видин, Антимово в община Тутракан и Екзарх Антимово в община Карнобат. През 2006 година на него е именуван връх Екзарх Антим I на остров Смит в Антарктика.

Д-р Володя Милачков

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2018