Завръща се в България и работи като
окръжен инженер в Ловеч, Видин и Лом (1890–1892) и като градски
инженер в Бургас (1892–1895). От 1896 г. е инженер на свободна практика
и участва в изграждането на първите шосета, жп линии и мостове в
Княжеството, както и във възстановяването на Народния театър (след
пожара 1923 г.) и на столичната катедрала (след атентата 1925 г.) и др.
Като юноша се включва в македоно-одринското освободително движение.
През 1895 г. е избран за председател на македонското дружество в Бургас.
Следващата година е в състава на BМОК. При разцеплението на
организацията (1902) оглавява течението, което е против комитета,
ръководен от Стоян Михайловски и генерал Иван Цончев. След Първата
световна война участва в живота на македонските благотворителни
братства. Член е на Македонския научен институт. Председател е на
Великия македонски събор (1933) в Горна Джумая (дн. Благоевград).
Д-р Володя Милачков
0 коментара:
Публикуване на коментар