Нови промени в държавното устройство на Северна Македония

понеделник, 25 февруари 2019 г.

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2019, кн. 2.

Албански интелектуалци прогнозират нови промени в държавното устройство на Република Северна Македония 

 След приемането на Република Северна Македония в НАТО албанските партии в страната трябва да се пренасочат към други теми преди президентските избори и евентуални предсрочни парламентарни избори. Опозиционните албански партии – „Съюзът за албанците” на Села и Движение „Беса” (крилото на Касами), ще се опитат да се възползват от своите опити да прокарат промени в Конституцията, които да повишат статута на албанската общност в Република Северна Македония, за да печелят подкрепа сред албанския електорат. 

Албанските партии, които по един или друг начин участват в правителството – Демократичният съюз за интеграция, Демократическата партия на албанците и Движение „Беса” с председател Африм Гаши, ще продължат да бъдат обвинявани, че са „предали” Тиранската платформа и не са подкрепили конституционното изравняване на албанския език. Законът за езиците не направи албанския език официален за употреба от служителите и администрацията на някои институции и органи, като въоръжените сили например, за което се чака тълкуване от Венецианската комисия. 

Процесът по изграждането на Република Северна Македония като държава наистина почти е приключил във външен план, но според албански интелектуалци, остава още много да се направи във вътрешен план. Техните оценки са, че всъщност двете основни партии в страната, СДСМ и ВМРО-ДПМНЕ, защитават една и съща позиция що се отнася до характера на държавата. И двете партии признават Македония като държава на македонския народ, докато другите в нея ги смятат за малцинства, включително и албанците. Въпреки че има разлики между двете партии, тъй като СДСМ действал по-прикрито, но и тази партия се опитвала да запази собствеността и предимството на македонския народ над държавата, като не показва реална готовност да промени статута на албанците в Конституцията, както и концепцията за гражданската държава да се отрази във всяка област на живота. Безспорен факт е, че СДСМ има успех в тази си политика, което се доказва от факта, че доста албанци, дали привлечени от икономически интереси или от „гражданския” речник на СДСМ, вече са редовни негови гласоподаватели и те, в някаква степен, дори осигуряват успеха на тази партия спрямо ВМРО-ДПМНЕ. 

От друга страна, ВМРО-ДПМНЕ се оценява като по-прозрачно спрямо албанците, защото даже не желае да слуша или да говори по темата, че „собствеността” на държавата трябва да бъде споделена и с албанците. Сред албанците в Република Северна Македония доминира убеждението, че след като е достигнато до точката да се затворят до голяма степен проблемите със съседите, македонците трябва да са наясно, че имат още един реален спор: албанците не приемат да бъдат в статута на малцинството, макар че тяхната позиция е по-специална от тази на другите малцинства. 

Според албанските интелектуалци, албанското население в Република Северна Македония може да се манипулира още някоя и друга година с лозунги за обща гражданска държава, но новите албански поколения знаят точно, че албанците не могат да останат винаги малцинство в Македония, защото малцинства са турците, ромите, сърбите, бошнаците и власите и, следователно, не може да бъде малцинство една четвърт от държавата. Нито в икономически аспект, нито в демографски, нито в политически, албанците не могат да останат едно „напреднало малцинство”. Според тази гледна точка, някой трябва да напомни на македонците открито, че един ден и македонците непременно трябва да се разберат с албанците в страната, тъй като прикриването на проблема не е решение, както и заиграването с идеята за гражданската държава, нито натискът с инструментите на сигурността могат да бъдат решение. 

Албанската позиция е, че македонците трябва да разберат тази реалност, трябва да знаят, че половината от границата на Македония е с албанци (които скоро могат да бъдат в една държава дори) и да са наясно, че трябва да намерят език, за да се разберат с албанците в Македония, а и на албанците трябва да стане ясно, че са приключили „мечтите, които не могат да се кажат днес” и че бъдещето на албанците в Македония окончателно е в тази държава. В тази връзка се предлага на македонската страна да се започне една нова дискусия с албанците, с албанските политически партии, с албанските интелектуалци, но и с международния фактор, за да се намери разрешение и да се постигне споразумение, което да направи албанците включващ, държавотворен и стабилизиращ фактор на държавата. Това споразумение би трябвало да бъде гарантирано и от Албания, защото тя нямала териториални претенции, докато би трябвало да се постигне под надзора и патронажа на САЩ. След това, ще бъде ли напълно гражданска държава, като САЩ, със сигурност с всички белези, не само декларативни, но напълно деетнизирана, или ще бъде държава, която признава на албанците един статут на втори държавотворен народ, т.е. който ги отделя от малцинствата, това би било тема на самите преговори. 

Но, че трябва да се направи това (пре)дефиниране, това е неизбежно. Докато се осъществява (пре)дефинирането заради външен натиск, защо да не се направи (пре)дефиниране и заради вътрешните нужди и заради интереса от засилване на държавата, питат албанските интелектуалци.

д-р Антон Панчев

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2019