Димитър РИЗОВ (псевд. Гяур, Дантон, Д. Инсаров, Македонец, Мита Ризич, Д. Рудин, Junius), (1862, Битоля – 23 април 1918, Берлин, Германия) – обществен деец, дипломат, публицист, журналист. Завършва гимназия в Пловдив, а висше образование – в Лиеж, Белгия. Работи като книжар в родния си град (1881) и екзархийски училищен инспектор (1882–1883) в Македония.
През 80-те години на ХIХ в. се включва активно в политическия живот на Княжество България и в легалното македонско движение. Сътрудник и редактор е на органа на Либералната партия в. „Търновска конституция” (1884); един от основателите на дружество „Македонски глас” (дек. 1884–1885) и редактор на неговия печатен орган в. „Македонски глас”. През юли 1885 г. се премества в Източна Румелия и участва дейно в подготовката на Съединението. Избран е за член на БТЦРК. Повлиява при определяне тактиката на комитета за осъществяване на съединисткия акт с участието на армията.
Член е на Временното правителство в Пловдив (6–9.09.1885), депутат в III ВНС (1886–1887), единственият народен представител, който гласува против избора на Фердинанд Сакскобургготски за княз. Често мени политическите си пристрастия, заради което е наречен „човек на стоте мнения”.
Има дълга дипломатическа кариера – търговски консул в Скопие (1897–1899), дипломатически агент в Цетине (1903–1905), в Белград (1905–1907), пълномощен министър в Рим (1908–1915) и в Берлин (1915–1918).
През 80-те и 90-те години на ХIХ в. е редактор на вестниците „Самозащита”, „Независимост”, „Свобода”, „Млада България”, „Христо Ботйов” и др. Сътрудничи и на много други периодични издания – в. „Марица”, „Балкан”, сп. „Мисъл” и др. Автор е на спомени за Съединението, на политически брошури, на атласа „Българите в техните исторически, етнически и политически граници” (1917), издаден в Берлин на немски, английски и френски език в защита на българските национални интереси. Умира в Берлин.
д-р Володя Милачков
0 коментара:
Публикуване на коментар