60 години от смъртта на проф. Ханс Кох

Проф. Ханс Кох

Източник: Уикипедия

Николета Войнова

60 години от смъртта на проф. Ханс Кох Ханс Кох e изтъкнат германски учен, философ, теолог, специалист по източноевропейска и църковна история, преподавател в редица европейски университети, включително и Софийския университет „Св. Климент Охридски“. 

 Той е първият директор на Института за изследване на Източна Европа в Бреслау (дн. Вроцлав, Р Полша), директор на Германския научен институт в София, създаден през Втората световна война, и почетен член на Македонския научен институт. Ханс Кох е роден на на 7 юли 1894 г. в семейството на Якоб и Терезе Кох в Лемберг, известен като „малката Виена“ (дн. Льов, Украйна). Родът му са преселници от германската провинция Рейнланд-Пфалц, установили се на територията на Галиция. Учи в родния си град, следва евангелска теология във Виена (1912–1914). Присъединява се към Асоциацията на немските протестантски теолози Вартбург във Вайдхофен. 

Куриос. Списание за църковна и
интелектуална история на Източна Европа

През Първата световна война Ханс Кох е зачислен в редиците на австро-унгарската армия, в 35-ти Золоховски пехотен полк, където остава до края на войната. През ноември 1918 г. е приет от правителството на Западна Украинска народна република и се включва в състава на украинската галицийска армия до ликвидацията на съветските власти. Спомените за участието си в украинската освободителна война публикува в сборника „Украинската галицийска армия“, с материали на участници. През април 1920 г. е заловен, но с посредничеството на Австрийския червен кръст е освободен. След завръщането си във Виена следва философия и теология. През 1924 г. е повишен до доктор по философия, а три години по-късно е доктор по теология. От 1929 г. е частен доцент по църковна и източноевропейска история, а от 1934 г. в университета в Кьонингсберг. По същото време става член на националсоциалистическата партия на Германия. 

Украинска лирика 1840-1940

В периода 1937–1940 г. е редовен професор по история на Източна Европа в университета във Вроцлав и директор на Института за изследване на Източна Европа към университета, учреден през 1938 г. Наследник на този е Институтът за източни и югоизточно-европейски изследвания, основан в Мюнхен на 1 февруари 1952 г. До днес той продължава своята дейност със седалище в Регенсбург. През 1940 г. Ханс Кох преподава история на Източна Европа във Виенския университет. 

Периодът 1940–1941 г. Ханс Кох е свързан и с България. Той е гост-преподавател в Софийския университет, изнася лекции за проблемите на славянския културен и политически живот и лекции по интелектуална история. Кох е изпратен в България и спомага за изпълнението на културна спогодба между двете страни, в резултат на която на 17 октомври 1940 г. в аулата на Университета е открит Германският научен институт. 

На церемонията произнасят речи българският министър-

Германо-славянското настояще

председател – Богдан Филов, министърът на просвещението на Германия – Бернхард Руст, както и Ханс Кох, който освен инициатор е и пръв директор на Института. Германският научен институт функционира под ръководството на Кох във военно време и макар да не просъществува след края войната извършва научно-изследователска и издирвателска дейност. 

За развитието на ръководения от Кох ГНИ в София идват видни германски учени, а библиотеката му наброява над 15 000 книги. Институтът няма свои клонове в страната, но немски лектори изнасят лекции в градовете Дупница, Габрово, Кавала, Лом, Плевен, Пловдив, Шумен, Скопие, Сливен, Стара Загора, Свищов, Търново и др.

Дейността на Кох не се простира само върху германско-българските отношения, а е насочена и към българската история, съпричастен е към каузата на македонските българи и политическата обстановка на Балканите.  Проф. Кох отразява в свои трудове тези проблеми. Избран е за почетен член на Македонския научен институт. 

 В хода на Втората световна война, като етнически германец, роден на територията на Галиция, е повикан за уреждането на украинските дела. Свикан от Вермахта заради дълбокото му познаване на езика, той прави Източната кампания (1941–1945) с цел културната реорганизация на Украйна. Заслугата на проф. Ханс Кох в Украйна като член на германско-съветската комисия за презаселване се състои в подпомагане на прехвърлянето на украински патриоти от териториите, в които се е установила съветската власт. 

След края на войната и променената обстановка е уволнен от Виенския университет, към който е воден на щат и благодарение на богословските си познания заемал позицията на протестантски пастор в Аих-Асах в австрийската провинция Щаермарк. През 1949 г. е избран за член на Научното дружество „Шевченко“, основано в родния му град. Три години по-късно е сред учредителите и пръв директор на Института за изследвания на Източна Европа в Мюнхен. Посвещава се на научна дейност в института до смъртта си на 9 април на 1959 г. През времето, когато е в Мюнхен, заема длъжността директор на Колежа за политика. През 1958 г. в университета „Лудвиг Максимилиан“ води лекции за обществото и политика на Източна Европа. С канцлера Конрад Аденауер пътува до Москва през 1955 г. като негов „научен съветник” и преводач.

 Научните приноси на проф. Кох включват над 120 монографии, студии и статии, свързани главно с изучаване на славянски православни църкви от Източна Европа и преводи от руски, украински и български. Библиотеката и личният му архив с брошури и материали за Източна и Югоизточна Европа са придобити от „Лайбниц – Институт за източни и югоизточно европейски изследвания”.