Албанците и президентските избори в Република Северна Македония

понеделник, 6 май 2019 г.

Албанският политически фактор и президентските избори в Република Северна Македония

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", № 4

Д-р Антон Панчев

 Основната интрига в албанския политически лагер на първия тур на президентските избори в Република Северна Македония беше кой от двамата кандидати – Блерим Река или Стево Пендаровски, ще получи по-голяма подкрепа сред албанските избиратели. Пендаровски се ползва с поддръжката на албанските партии, които са част от управляващата коалиция, докато Река беше подкрепен от албанските опозиционни партии – „Съюзът за албанците” и Движение „Беса”. 

Кампанията на Блерим Река е концентрирана изцяло върху албанските избиратели и като основен мотив използва „неравнопоставеното” положение на албанците като общност в Република Северна Македония. Партийните лидери, които го поддържат – Зиядин Села и Билал Касами, насочват своите критики най-вече срещу Демократичния съюз за интеграция (ДСИ) на Али Ахмети, като обвиненията са, че интересите на албанците в Република Северна Македония са пренебрегнати от ДСИ и другите албански партии във властта заради партийната и личната изгода. 

Избирателната активност в населените предимно с албанци общини беше значително по-ниска от останалите части на Република Северна Македония, което показа, че за албанските избиратели тези избори не бяха от голямо значение. Фактът, че за Блерим Река гласуваха повече албански избиратели, отколкото за Стево Пендаровски, дава знак за известна промяна на балансите сред албанските политически партии в Република Северна Македония в полза на албанските опозиционни партии. 

Професор Река събра по-голяма подкрепа, отколкото е електоратът на „Съюза за албанците” и Движение „Беса”, защото получи голяма част от албанските националистически гласове, които го подкрепиха заради етническата мобилизация. 

Много привърженици на ДСИ и другите албански партии, които подкрепиха Пендаровски, предпочетоха да не гласуват. Тази пасивност на албанските избиратели застрашава балотажа между Пендаровски и Силяновска от провал, защото ако тенденцията продължи, може да не се изпълни условието от 40% гласували, за да бъдат валидни резултатите от втория тур. Гласовете на поддръжниците на Блерим Река ще се окажат решаващи за това, кой ще бъде новият президент на Република Северна Македония не само заради тяхното значение за достигане на нужния праг на активност, но и заради много малката разлика между двамата кандидати, които отиват на балотаж. 

Със сигурност по-голямата част от избирателите на Река биха подкрепили Пендаровски на балотажа срещу Силяновска, защото между Река и Пендаровски на практика няма различия по отношение на външната политика, в частност по Договора от Преспа с Република Гърция и по отношение на евроатлантическата ориентация на страната, докато кандидатката на ВМРО-ДПМНЕ няма да получи албански гласове и заради твърдата си позиция срещу Закона за езиците, който официализира албанския език в определени сфери и части от страната. Освен на президентските избори, противопоставяне между ДСИ и „Съюза за албанците” имаше и на местните избори за кмет на община Дебър, които също се проведоха на 21 април. „Съюзът за албанците” отново издига Арбен Аголи, който загуби изборите през 2017 г. от кандидата на ДСИ. 

Новият кандидат на ДСИ – Хекуран Дука, беше подкрепен от СДСМ, което възпроизвежда правителствената коалиция на местно равнище. Резултатите от кметските избори в тази важна за албанските партии община също са показател за тенденциите сред албанските избиратели в страната. Победата на Дука запази управлението на ДСИ в община Дебър, което до голяма степен се дължи и на подкрепата на електората на СДСМ за него, но и кандидатурата на Река не успя да се превърне в решаващ катализатор за победа на албанската опозиция. Спорове между албанските партии има и във връзка с изпълнението на Охридското споразумение от 2001 г. 

В края на месец март парламентът на Република Северна Македония с 80 гласа „за” и с нито един глас „против” или „въздържал се” реши да се създаде Министерството за политическата система и отношенията между общностите, което ще замести Секретариата за прилагането на Охридското споразумение. Тази институционална трансформация беше предвидена от Общата декларация на албанските политически партии от 7 януари 2017 г., но опозиционните албански партии – „Съюзът за албанците” и Движение „Беса” смятат, че Охридското споразумение, което беше подписано през 2001 г., все още не е приложено в цялост и тази законодателна промяна може да доведе до промяна на целта на тази структура и Охридското споразумение да остане нереализирано във важни негови елементи.


0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2019