400-годишно българско присъствие в Хърватска

четвъртък, 19 декември 2019 г.

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2019, бр. 12

Българските преселения в днешна Хърватска датират отпреди повече от 400 години. Това твърди пред Радио България журналистът Диана Гласнова, един от основните радетели на българското национално малцинство в най-младата държава-членка на ЕС. За пръв път за нашите сънародници в тази балканска страна се заговаря през 1998 г., когато медиите гръмват с новината, че в Загреб е учредена организация на българите в страната. Четири години по-късно – през 2002 г. те получават статут на национално малцинство, а от 2003 г. в хърватския бюджет започва да се отделя специална субсидия, част от която Градският съвет на Загреб разпределя за нуждите на местния български клуб. 

Постепенно в хърватската столица започва да излиза и двуезичното списание „Родна реч“, което е финансово подкрепено от хърватското министерство на културата. Негов главен редактор е писателят и журналист Диана Гласнова. 

"Българската общност в Хърватска е стара общност", твърди тя и допълва, че в страната често пристигат млади българи, които обаче така и не се установяват там задълго. Затова основната диаспора си остава от наследници на българските градинари и от семействата на музиканти, които през 70-те години на ХХ в., след участие в популярните Летни музикални вечери в Дубровник, решават да не се върнат в България. 

Заселването на българи на територията на днешна Хърватска става на няколко етапа и в различни исторически периоди. Свидетелства за български поселения има още от Средновековието, а след Чипровското въстание (1688 г.) в областта Славония (дн. Източна Хърватия) се заселват българи-католици. Родът Пеячевич получава владение в района на град Осийек, а поборникът за българската свобода Георги Пеячевич – и баронска титла. В средата на ХIX век в загребския университет учат много българи със стипендия, издействана от големия приятел на България епископ Йосиф Щросмайер. 

Втората голяма българска вълна към Загреб е от началото на ХХ век. Това са предимно градинари, които стават прочути на загребския пазар с непознатите дотогава зеленчуци. Българските земеделци дотолкова впечатляват местните жители, че в продължение на години те наричали „българин“ всекиго, който се занимавал със зеленчукопроизводство.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2020