Страдаме от неоправдано чувство за малоценност, по-добре сме от сърбите!

сряда, 4 март 2020 г.

бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 2

Доц. д-р Александър Гребенаров

На 12 февруари 2020 г., водещият Костадин Филипов представи пред аудиторията на лектория „Македония“ известния журналист от БНТ д-р Бойко Василев, който сподели свои размисли и коментари по темата за българо-сръбското съперничество на Балканите. 

В началото на словото си гостът направи обстоен исторически обзор на събития от Средновековието до края на второто десетилетие на ХХI в., спирайки се на отличаващите се стереотипи на българи и сърби през различните епохи. Той обърна обстойно внимание на 60–70-те години на ХХ в., когато се формират нови следвоенни поколения и се засилва процесът на урбанизация в двете държави. Отликата в отношенията между сърби и българи при социализма е голяма. В България има силна идеализация към Югославия/Сърбия, към сръбската попкултура, тогавашната външна политика, и особено телевизионни предавания, гледани повсеместно в Западна България. В същото време в Сърбия преобладава пренебрежително отношение към българите. Пропагандира се тезата, че страната ни е икономически бедна, че е верен съюзник на СССР и нищо добро не се очаква да дойде от България. Това явление е подхранвано и от самия български стереотип, от неоправдано чувство за малоценност, че сърбите са в правото си да имат подобни твърдения. 

Фактите обаче говорят обратното. Сравнението показва, че в Югославия през тези години е създадено консуматорско/повърхностно общество, докато в България има уважение към четенето, към науката и културата. Българската телевизия не е назадничава и независимо от ограниченията, в нея има дебати извън политическата сфера. Тази тенденция в БНТ се доразвива след 1989 г., когато се разискват вече и различни гледни политически точки на управляващи и опозиция – явление, което сякаш все още не е познато реално в държавната телевизия на Белград. 

 Мнението на Бойко Василев е, че през ХXI в. България изпревари Сърбия по всички направления, но на българите им липсва самочувствие, те често използват израза, че „сърбите пак са по-добре от нас“. Факт е, че средните заплати у нас са по-високи, а хоризонтите с членството в ЕС са огромни и дават много разнопосочни предимства. Във вътрешен план Сърбия е в политически срив – сръбската опозиция вероятно ще бойкотира парламентарните избори в Скупщината и в нея ще влязат само две партии. Във външнополитически аспект състоянието на Белград също не е цветущо – държавата е с неуточнени граници с Република Косово, има актуални проблеми с Черна гора, които нагорещяват допълнително страстите. Парадокс е, че на официално ниво политиците знаят, че България е много по-напред в икономическо и политическо отношение, но средностатистическият сърбин не приема това, а средният българин също не го разбира. 

Бойко Василев разгледа и отношението на Сърбия към Република Северна Македония. Тя е на заден план в съвременното сръбско съзнание, защото Сърбия не е емоционално привързана към Македония, както България. Що се отнася до наложения от Скопие македонизъм, понятието очевидно се нуждае от надеждна дефиниция. На този етап включва различни елементи, което затруднява съвременните интерпретации – някои виждат в него античен елемент, други – славянски, трети – откриват политически момент. Македонизмът е единственото възможна практична идеология на Република Северна Македония в центъра, в която няма абсолютно нищо, но тя съществува самата заради себе си. Внушението е, че щом има отделна държава и отделна църква – трябва да има и отделна нация. 

Това е политически факт, както и самата нация. Според лектора, има и реалисти в Скопие, които признават, че дедите им са различни от тях, но в крайна сметка се примиряват и прагматично заявяват, че са македонци, щом са граждани на Република Северна Македония. Това е последната опора на нейните жители, и те ще поддържат тази теза, защото са така са възпитани от ранна детска възраст. Д-р Василев се спря и на българските постъпки към Западните покрайнини, срещу които Белград реагира нервно. Неговите политици, между които сръбският вицепремиер и министър на външните работи Ивица Дачич, многократно отправят остри изказвания срещу София, по-късно са последвани от официални полуизвинения и оправдания заради „уж“ неразбиране от медиите. Те следват Титовия модел – изпитан рефлекс в сръбската политика. 

Отварят въпроси от историята, свързани с участието на България в Първата световна война срещу Антантата, говорят за жертвите в Топличкото въстание, преекспонират съюза между фашистка Германия и България, търсят отговорността ѝ за Холокоста. И всичко това се прави, за да могат българите да се чувстват виновни, за да нямат основание да подлагат на съмнение или да спират еврочленството на Сърбия. Македония също направи подобен сценарий – опита „да вкара“ през 2012 г. България в сходен негативен контекст с филма „Трето полувреме“, който е македонско-чешко-сръбска копродукция на режисьора Дарко Митревски. Независимо от агресивното поведение на политиците в Белград, мнението на лектора е, че София не трябва да се отказва да отстоява правата на българите в Западните покрайнини в областта на културата, образованието, здравеопазването, свободата на словото и др. Въпросът за демографския срив е много комплексен. 

Чудесно е, че хората идват в България, за да работят или учат, мнозина получават гражданство и остават да живеят в нея. Проблемът е, че селата, а вече и градовете – Цариброд и Босилеград, се обезлюдяват. И за да се ограничи този силен демографски срив, предизвикан от обективни обстоятелства, българските институции могат да се опитат да намерят решение. 

Бойко Василев отговори на множество въпроси, свързани с отношението на Белград и Скопие към българите в двете държави, и в цялост към София. Сръбските политици се опитват да играят на много фронтове, но за първи път Белград няма нито един истински приятел, включително и Москва. Те сякаш не желаят да повярват, че всичко, което е сътворено от ерата на Тито и по-късно през 80-те години, вече е свършило. Трябва да се научат, че този път българите имат важен ключ за натиск и ще го държат поне още 5–6 години. 

Време е да се припомни, че София се държа възпитано преди влизането в ЕС и не проведе антисръбска или антигръцка пропаганда, каквато днес ескалира в Белград. В заключение на двучасовата лектория, Бойко Василев изказа предположение, че вероятно няма да успеем да променим отношение на обикновения сърбин към нас – то винаги ще бъде формирано от спомена за „мини империята“, която властва след двете световни войни на Балканите и налага хегемонията си със свои критерии „за добро и зло“. Българите, включително журналисти, учени и експерти, начело с политиците, трябва да имат повече самочувствие, да оценяват положително реалните постижения в страната, да застанат „здраво на краката си“ и да отстояват позициите си, защитавайки умело и с достойнство националните интереси отвъд държавните граници на страната по категоричен начин, така че светът да ни разбере.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2020