Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", бр. 2, 2020 г.
Книгата на младия изследовател Румен Иванов проследява съдбата на нашите сънародници в тази част от географската област Македония, която след 1913 г. влиза в държавните граници на Кралство (дн. Република) Гърция.
Този болезнен проблем, макар и попадащ периодично в полезрението на българската историография, и днес остава някак встрани от вниманието на обществеността, а още по-малко – на родния държавен и политически елит.
Хронологически изследването обхваща периода от последните десетилетия на османското владичество в Македония до съвременната епоха. Водещ в него е етнодемографският подход, към който авторът има подчертан афинитет. Въз основа на разнообразни исторически извори от домашен и чужд произход, сред които се открояват многобройните статистически сведения, Р. Иванов аргументира основната си теза – че славянското население в Егейска Македония в мнозинството си е българско по своите етнически характеристики.
Подложено на мощната и систематична гръцка пропаганда още преди присъединяването на областта към Гърция, а впоследствие и на откровена насилствена денационализаторска политика, то частично се асимилира, донякъде загубвайки народностното си съзнание, нерядко дори езика си, и най-бавно – спомена за българския си произход.
В същото време книгата е подплатена с аргументирана критика на съвременния македонизъм, който упорито продължава да търси в този край някакво „друго“, различно от българското, национално съзнание на населението. Приносен момент на труда е, че за пръв път в българско научно изследване по темата е приложен актуален списък на селищата от Егейска Македония, където и днес продължава да има българско население.
В това отношение авторът застъпва становището, че въпреки интензивните ерозионни процеси, на територията на дн. Северна Гърция все още живее значително, далеч по-многобройно от официалните твърдения, „славофонско“ население, на което продължава да не му се признава правото на свободно самоопределение.
Основното послание на автора се съдържа в самото заглавие на книгата: нашите сънародници в Гърция все повече потъват в забрава, ставайки жертва на нежеланието да се повдигат „неудобни“ проблеми, на страха да не се развалят отношенията „със съседите“, на вездесъщата и често криворазбрана „политическа коректност“.
В този смисъл изследването е и своеобразен призив към българската държава, а и към българското общество като цяло, за излизане от състоянието на нихилистичен унес, което като че ли нито равноправното членство на страната ни в Обединена Европа, нито нарасналото самочувствие (в последно време) на българския държавнополитически елит, не могат да нарушат.
Д-р Слави Славов
0 коментара:
Публикуване на коментар