Дата за избори няма, няма и комисия...

сряда, 3 юни 2020 г.

Дата за избори няма, няма и комисия... 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 5.

Лидерите на парламентарните политически партии в Република Северна Македония не могат да намерят общ език за провеждането на отложените от 12 април избори Тъжната и хаотична политическа какафония в Република Северна Македония продължава с пълна сила. 

И ако досега, към средата на май, извънредното положение в страната, придружено от строги полицейски мерки, прикриваше липсата на решение за изход от парламентарната и политическа криза, събитията от последните дни само потвърждават разочарованието в обществото от неумението и нежеланието на политиците да надскочат личното си его и суета и да решат как ще върви държавата след края на карантината. Поне засега е ясно, че извънредната ситуация ще продължи до края на май. 

Правителството предложи тя да бъде удължена за трети път с един месец до 15 юни, но по настояване на президента Стево Пендаровски този път продължението бе само с 15 дни – до края на месец май. Дали срокът е достатъчно дълъг, за да може Република Северна Македония да се подготви за времето след края на карантината, е трудно да се каже. Но двойно по-трудно е да се намери политическо решение за датата на предсрочните парламентарни избори, отложени от 12 април. 

На два пъти лидерите на парламентарно представените политически партии – две македонски и пет албански се събираха при президента Пендаровски, за да намерят консенсус за датата на вота, но и двата пъти срещата претърпя провал. Първият път по настояване на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ се стигна до решение да не се бърза с датата на изборите, поне докато здравните експерти не дадат своята прогноза за това, как ще се развие епидемията след евентуалната отмяна на извънредните мерки след края на май. Доколко това е било проява на искрена загриженост за здравето на избирателите, които биха отишли пред урните, или е било просто мотив за отлагане на решението, стана ясно след втората лидерска среща при Пендаровски. 

Тя също завърши с частичен резултат, най-малкото защото станаха ясни сериозните различия между управляващите социалдемократи на Зоран Заев и опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, без да бъде постигнат консенсус около датата на вота. Заев продължи да настоява, че ситуацията с коронавируса през юни ще бъде до голяма степен нормализирана, затова изборите биха могли да бъдат проведени или на 21, или на 28 юни. 

След това идва времето на летните отпуски – период, който от дълги години насам в Северна Македония е фетишизиран. През юли до към средата на август гражданите са напълно обсебени от това къде да отидат на почивка, като самото пътуване е придружено с дълга и предълга подготовка, а пък след връщането у дома преживяването на отдиха продължава дълго и напоително… Манталитет. 

Противно на управляващите чрез служебния кабинет на Оливер Спасовски социалдемократи, опозицията в лицето на ВМРО-ДПМНЕ в противоречие на самата себе си настоява изборите да бъдат проведени или в края на август, или през септември. Очевидно е, без това да се признава, разбира се, че и хората на лидера Християн Мицковски също калкулират с ваканционните настроения на своите избиратели. Втората половина на август е по-скоро работно време, отпуските си минали, а първи септември с началото на учебната година на децата чука на вратата. 

Но противоречието, за което споменах идва от факта, че тъкмо ВМРО-ДПМНЕ и Мицковски бяха тези, които през октомври миналата година настояваха за предсрочни парламентарни избори след провала за получаване на дата за преговори за ЕС. Тогава тяхната формула бе „Избори – сега и веднага“. 

Тогава те бяха убедени, че разочарованието от неуспеха в Брюксел може да наклони електоралните везни в полза на опозицията и Зоран Заев с неговите социалдемократи да понесе сериозна загуба. И понеже Мицковски не криеше желанието си за къс хоризонт за изборната дата, и понеже се виждаше едва ли не как влиза на „бял кон“ в сградата на правителството като премиер, каква беше изненадата, когато стана ясно, че той е приел вотът да бъде чак на 12 април. Твърде далеч от неговите очаквания за бърза изборна победа, нали? На всичко отгоре дойде и заразата, предприетите мерки от служебния кабинет на Оливер Спасовски в защита здравето на хората създадоха ситуация, в която провеждането на избори се оказа крайно рискова операция. И те бяха отложени, но по начин, който предопредели сегашните проблеми за пренасрочването им за нов срок. И ако сега датата тъне в пълна неизвестност, ако постигането на общ консенсус за това е твърде далеч, ако партиите пренесоха съперничеството си тъкмо върху терена на календара, причините трябва да се търсят тъкмо в несръчно подготвеното и реализирано решение за отлагането на вота. 

При саморазпуснал се парламент, при отказа на спикера Талат Джафери да го свика отново, при неясното тълкуване на конституционните стандарти при такова положение, какво друго да се получи. Все пак, когато и да е, избори в Република Северна Македония ще има. Но за нас въпросът стои така – означава ли това, че докато вотът не бъде проведен, Съвместната комисия по история и образование между София и Скопие, създадена според Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество между двете държави, няма да започне да работи. Елементарната логика навежда на подобен извод. 

Защото мотивът, сложен на масата от учените от страна на Република Северна Македония през декември миналата година за едностранното прекратяване на заседанията бе свързан тъкмо с предстоящите тогава, избори на 12 април. Да не се политизирала работата на комисията, казаха хората на проф. Драги Георгиев, ръководителя на северомакедонската половина на Комисията. Дванайсети април мина и замина, случиха се други събития, вече сме месец май, изборна дата няма на хоризонта, а политиците искат своето. Особено тези от София. Рестартирането на дейността на Съвместната комисия и нейният успех бяха поставени като основно условие от страна на София за българската подкрепа за започването на преговорния процес за членство на Република Северна Македония в Европейския съюз. 

При това нееднократно и на различни политически равнища у нас. Глухи да бяха политиците край Вардар, щяха да разберат, толкова ясно и категорично това условие бе артикулирано и от Захариева, и от Борисов, и от президента Радев. При това беше дадено ясно да се разбере, че аргументът „да минат изборите“ не се приема и че календарът на процедурата по старта на преговорния процес за членство, по който Скопие трябва да се води, се разминава драстично с балканския тарикатлък и провинциална хитрост, която политическият елит край Вардар се опитва да следва. А че в Скопие хитруват, и то несръчно, е повече от ясно. Но само това да беше, да го преглътне човек. Но цялото време на блокирана работа на комисията бе използвано активно от членовете на северомакедонската част да се опитват да хвърлят вината за паузата в дейността ѝ върху българската страна. 

И да я обвиняват в политизирането на проблема, сякаш забравяйки, че тъкмо това – политизирането, бе изтъкнато като аргумент за едностранното суспендиране на работата. Искрено казано продължавам да се учудвам на ръководителя на групата учени от Република Северна Македония проф. Драги Георгиев, който минава за един от умерените и разбрани експерти, с когото може да се работи. През последните седмици той публично, в това число и по български медии наговори такива неща, от които, ако е човек на място, би се срамувал когато отново седне на една маса с българските си колеги. Крехкото доверие, което бе създадено по време на първите срещи на комисията, относително добрата работна атмосфера, довела до някои важни решения по общата ни история, сега са под сериозна заплаха да върнат всичко на кота нула. Българската страна била политизирала проблема. 

Пълни глупости са това. Да не би българските членове на комисията да са тези, върху които да се отразява пряко цялото предизборно противоборство, което тресе Република Северна Македония дори в условията на извънредно положение и полицейски час? Да не би българските учени да са тези, които да надават тревожно ухо към всяка прогноза, която се пръква за бъдещия победител на предсрочния вот, когато и да бъде той? Да не би българската група от седем човека в комисията да трепери за мястото си в научните институции и за социалното си положение, които в държава с дефицит на демокрация като Република Северна Македония зависят в голяма степен от това кой е на власт? Да не би…я стига! Пълна липса на характери е това поведение, което вече няколко месеца демонстрират учените от Република Северна Македония със своя отказ да продължат работата в комисията. Вкупом вдигнаха бялото знаме при първия по-сложен казус, пред който се изправиха – идентичността на Гоце Делчев. А предстоят по новите времена от общата ни история, където пълно и препълнено с герои и събития, които и двете страни приемаме за свои. Какво ще правим тогава? Как беше онзи претоплен виц: „Шчо ке праиме – ке се тепаме или ке се предаваме? Не бре, ке бегаме…“. Че е по-лесно. 

 Костадин Филипов

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2020