Възвишеното слово на Кузман Шапкарев за светите братя Кирил и Методий

понеделник, 11 май 2020 г.

Слово от Кузман Шапкарев за светите братя Кирил и Методий, произнесено през 1866 г. в Кукуш 

 Така викат святий пророк и цар Давид, така и ние днес като сме ся събрали в ова свято место, нека по подражяние Давидово кажиме причината, която ня свикала овде толко тържествено и за коя с толкова радост чекаме сички да чуеме. За да не досадя некому с пространно разказувание и подробно изяснение на това денешно тържествено събрание, дозволете ми, ви моля, да ви изложя в кратце сичката причина, а другий път, с Божие име, ке имаме време и в подробности да се впущиме. Но пред сичко нека видиме първо дали сами ние сме, кои сме ся събрале днес? Дали сами вие сте, кои с нетърпение чекате да чуете причината на това събирание? Не, не братя. Денеска сичко, що е българско, сичко, що е славянско, все в движение ся нахожда. 

На денешен ден по сички българо-славянски църкви и училища се пеят топли молитви и благодарения от нравственото българско духовенство. Денеска по сичките български училища неуморимите работници – учителите – изрекват слова, за да изяснат колку е възможно по-добро значението на денешнето събрание. Трудолюбивите ученици пеят благодарителни песми, за да покажат, че и младото им сърце усеща благодарност. Смирените ученички девиците вият зелени венци. Работниците българе с радост почиват от работите си и с почитание търчят в църкви и в училища. С една реч всичко, що е българско, днес с неизказано възхищение внимава на днешнийт възтърг, следователно и ние днес с голема радост и толку по- голема, колку и ние подражяваме нашите братя българи. 

Но дали знаеме сичките за коя аджеба причина толку движение се чинит по цело Българско? Слушайте да ви кажа. Днес всичкий българославянский народ търчат с толкова радост, за да празнуват священнийт празник на народните ни просветители и равноапостоли, нашите съотечественици, солунските два братя св. Кирила и Методия, кои покърстили ся и просветили българите и всичкий славянский род, кои днес се броит повече от 100 милион души. Затова за нас и за всичкий славянский род денешний ден е най- славен, най-важен и най-пойке за почитание празник, когото досега поради гъстата темнота нито почитахме, а днес щастливи ся считаме като ни се подопулиха малу очите и видохме како през облаци истината коя, нашите братя малу по-напред от нас беха я виделе. 

И наистина, какво друго по-свято може да биде за нас от празнуванието на памятта на оние святи мъжие, кои ся били главна причина, за да бидиме ние днес причастници на всичките блажества, които християнството обещава? Какво друго по-важно за нас освен празника на оние славни наши мъжи, кои ни ся оставили книга, за да ся молиме Богу днес и за да ся просвещаваме? Какво друго пò за почитание освен памятта на ония велики български мъжи, кои в древност ни ся подали ръка, за да ни изведат от темнотата на заблужденното поганство и да ни поставят в ряда на благочестивите християнски народи? Заради това всички ние българете сме дължни да празнуваме днес с радост, веселие и почест и да тържествуваме колку е възможно с по-голем възторг на овой народен наш празник, който ни наумева длъжности както свещени, така и народни. 

В житието на нашите равноапостоли ние ще намерим сичко онова, което требува да вършим за нашето душеспасение, и сичко онова, което требува да желаеме и изполняваме усърдно за народното благополучие и доброденствие. Понеже животът на нашите просветители йе пълн с добродетелни и богоугодни дела, то свякой от нас би бил любопитен да чуе вкратце нихното житие. Затова, ако имате търпение, дозволите ми да кажа. Св. Кирил и Методий родени от родители благочестиви българи в Солун, уще от детинството си показали голема ревност към науката и мъдростта. Нихнийт знаменитий отец на имя Лъв Страхота, сенатор на византийската империя, желающи образованието на добрите си чада, изпратил ги на учение в Цариград. 

Двамата солунски братя ся отличиха най-добре в науката и мъдростта и Константин, който после в монашество ся нарече Кирил, заслужи справедливо почетното имя Философ. Техното дълбоко учение им приготвяше славно поприще в империята и им обещаваше високи чинове и титли. Но, засладени от християнското учение, ся решиха да посветят животът си в монашество, с намер[ен]ие, вижда ся, да бъдат полезни на народа си, когото тии наверно с жялост ся гледали да живеет в несвестно язичество. 

В онова време в България е царувал Пресиянов син Борис. Овой благоразумен цар, предвиждаещем гибелната пропаст на идолопоклонството, в която ся изгубиха такви язически народи, пожела да въведе християнството в държавата си с намерение да запази съществованието както на царството си, така и на народа си. И действително, изпърво той захвати да защищава християните в земята му, които едва скришно извършяваха християнските си длъжности посред горделиво издигнатите храмове и капища на многочисленните богове. Според условията на заключенийт мир с императрица Теодора царевата сестра ся върна в Преслав (българската столица). Тая (царевата сестра) от малка възпитана и изучена в правилата на православната вяра, подаде случай на брата си да призове св. Методия, който и след малко пойде в българската столица под название Римский живописец. Подбуден от християнски и народни чувства овой българский апостол съдействува най-многу за покръщението на преславский двор и после и на цела България. В 861 год. 1 цар Борис заедно с домочадието си и с дворяните си прия свято кръщение от св. Методия. Издадений царский указ за въвежданието християнската вяра в Българско възбуди голема омраза и лют гнев в сърцата на Перуновите жреци, на българите и въобще на цел българский род, щото след малу преславский двор ся виде нападнат силно от множество размирници. Царят, подпомогнат от християнский Бог и със силата от кърстът нанесе чюдесна победа над нападателите и им даде да познаят неистинството и слабостта на ония богове, с помощта на които тии се надеваха да затрият новопокърстените. След много трудове и подвиги на благочестивий цар Бориса и на апостола Методия християнството ся разпърсна на цяла България. Тога ся отвори големо поприще за училище и проповедници. Св. Кирил, който беше ся вращал от земята на хазарите, които той покърстил, дойде такожде в Преслав. Събрани тамо (в Преслав) двата солунски братя усърдно ся заловиха да преведат Св. писание заедно с нужните за богослужение книги на българский язик и ги преведоха на тогашнийт македоно- българский язик, който ся наричят църковно-славянский. И така тие приготвиха книги за новопокърстените си съотечественици българи, за да ся учат на Христовата истинска и спасителна наука. Тука всякий може да си въобрази какви трудове и подвиги требвало, за да положат наздраво християнството между единоплеменниците си. 

Без да ся впущам в подробности на местните славни и богоугодни дела, сторени както [в] България, така и в друзи славянски страни, како в Чехия и в Моравия и другаде, за да заключа накъсо житието им, ке кажа, чи св. Кирил и Методия по некоя причина ся призоваха и към се вижда, за да представат пред тогашнийт началник на църквата Христова преведеното на българский язик Св. Писание (за кое другож ке имаме пойке время да говориме). Нашите просветители заедно с петтях си ученици, охридските св. Клименда, Наума, Горазда, Ангелария и Сава, пойдоха в Рим, гдето св. Кирил почина свято на 22 марта 877 год., а по-старийт – Методий, ся възведе на чин епископ Моравский, който, гоним от германското духовенство, биде принуден да остави Моравия и да ся възвърне в отечеството си България заедно с гореречените ученици – св. Седмочислени. В България, като поживе неколку време, старящ ся всякога за просвещението на българский народ, предаде посвятений си дух Богу, между своите единородни. 

При всичките старания, трудове и жертвувания на нашите просветители ние требува да припознаиме за най-полезно и за най-спасително за нас нихното дело, това, що ся ни предали и оставили таква вера, чрез коя ние можехме до днес да си завардиме целокупността на народа ни. Кое друго, освен християнството, можеше да запази народното наше име при толку силни преврати и преобразования в нашето отечество в разстояние на пет векове? Де ся днес оние съвременни с българите народи язически: авари, омбри, готи, гуни, печиноги и прочии? Днес техното име не существува, то ся е изгубило заедно с язичеството си, а името българин днес ся краси с името християнин. 

Пред такиви велики учители и наши просветители, които знаяха и работаха само за добро и слава народна, длъжен йе всякой българин да пада на колена с благодарност и тържествено да почита техната памет, кои справедливо можят да се наречят и втори негови спасители, и да празнуват радостно овой народен празник, кой му напомнюва големи дължности. Но, братя българие, дали ке се свестиме и за длъжностите, които ни напомнюват подобни тържества? Дали ке се свестиме и с по-големи жертви да насадиме в отечеството ни просвещението, на което се посветиха солунските братя? Дали ке се свестиме за развитието и безбедността на българската народност, на която ся излиха богатити плодове святаго Кирила и Методия? 

Да би дал Бог денешнийт спомен св. Кирила и Методия да напои българските сърца с тия мисли. Да би дал Господ денешнийт ден да напои сичките българи с еднакви чувства, сичко, що е българско на българите да не йе чудно, сичко българско да работи за Българско. Нека, прочее, сичките ни събрани в ова свято место съединиме единомислено нашите молитви и ги отправим към нашите равноапостоли кои пред небеснийт престол на Всевишнаго да изходатайствуват мир, любов и съгласие, и дългоденствие на величайшаго ни царя султана А. Азиза, под покровителството на кой-що днес намирами средство за умствено развитие и образование. 

 Научен архив на БАН, ф.15К, оп 1, а.е.1, л. 22–24. По: Кузман Шапкарев. Публицистика. С., 2010, 59–63.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2020