Чарлз Родън Бъкстон (27 ноември 1875 – 16 декември 1942)

145 години от рождението на Чарлз Родън Бъкстон (27 ноември 1875–16 декември 1942). 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 11. 

Братя Бъкстон, Ноел Едуард и Чарлз Родън, са британски обществени и политически дейци, основатели на Балканския комитет, приятели на българския народ, радетели за идеята за постигане на трайно споразумение между балканските страни. 

Братята защитават българската национална кауза, тъй като смятат, че само ако бъдат задоволени основните български национални стремежи, на Балканите може да се установи траен мир и разбирателство. Чарлз Родън учи в Хароу и колежа Тринити, Кеймбридж. Секретар е на баща си, докато е губернатор на Южна Австралия (1897–1898). Директор на Морли колидж (за работници) (1902–1910). 

Първи президент на клона на Работническата образователна асоциация в Южен Лондон. Редактор е на „Олбъни Ревю“ (1906–1908). Депутат (януари – декември 1910 г., от ноември 1922 – декември 1923, 1929–1931). Ковчежник на Независимата лейбъристка партия (1924– 1927). Парламентарен съветник към Лейбъристката партия (1926).Минава за авторитетен теоретик на лейбъризма. През Първата световна война (1914– 1915) заедно с брат си Ноел Бъкстон заминава на Балканите с цел да осигури намесата на България, Гърция и Румъния на страната на Антантата. 

В хода на тази мисия един турчин се опитва да убие братята (декември 1914 г.) и Чарлз е прострелян в белия дроб. Някои от публикациите му са: „Турция през революцията“; „Войната и Балканите“ (в съавторство с Ноел Бъкстон, 1915); „В дома на един германски миньор“ (заедно с г-жа Бъкстон, 1920); „Националният проблем в Африка“ (1931); „Алтернативата на войната“ (1936) и др.