Еди Рама: Северна Македония да се договори с България

петък, 4 юни 2021 г.

Позицията на албанския министър-председател по отношение на българската политика спрямо Република Северна Македония 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2021, бр. 5

Д-р Антон Панчев

„Вижте какво се случва сега, в момента, когато нещата са готови, хоп, излиза България и блокира Македония. Защо България блокира Македония? Блокира я заради свои интереси. Блокира я заради собствената си вътрешна динамика и държи Македония като залог. И сега, ще видите какво ще стане – ще я подкрепи друга държава, не защото не харесва Македония или не ни иска нас, а защото нейният народ не иска разширяване.”. 

Тези думи на албанския министър-председател Еди Рама, казани на 16 април в едно телевизионно интервю (https://www.youtube.com/watch?v=um5oDVxl3XQ), предизвикаха коментари, главно от скопски медии, че Рама обвинявал България за забавянията в евроинтеграцията и на Албания. 

Това обаче са думи, извадени от контекста, които се използват за антибългарска пропаганда, като в този наратив попаднаха и някои български журналисти и анализатори. От една страна, трябва да се анализира съответната част от конкретното интервю на Рама, а от друга останалите негови изказвания по темата, за да се създаде коректна представа за мнението на настоящия и бъдещ албански министър-председател, тъй като Социалистическата партия отново спечели парламентарните избори в Албания, проведени на 25 април. В това интервю, преди да изрази своето мнение за спора между Северна Македония и България, Рама обясни своята гледна точка за процесите на евроинтеграция. 

Той заяви, че ЕС не е като Централния комитет на Албанската партия на труда, а напротив – страните в Съюза уважават себе си и защитават своите интереси. Като лидер на опозицията на изборите през 2013 г. и Рама бил обещавал, че ще вкара Албания в ЕС, но научил, че в ЕС има друга вътрешна динамика, особено след бежанската криза, и нямало значение какво правят страните, кандидатстващи за членство. Албанският министър-председател направи заключението, че в ЕС съществува политически консенсус, който може да се реализира, но може и да не се постигне, и Европейският съюз като формален процес не е в ръцете на страните, които кандидатстват за членство. 

В подобен дух е и изказването на Еди Рама от 1 март тази година, когато заедно с Борел и Вархели дадоха пресконференция: „Аз се надявам, че нашите братя в Северна Македония няма да чакат някаква магическа пръчка от Берлин, от Лондон, защото такава няма да дойде. Просто, трябва да се намери някакъв начин да се договорят с българските приятели за миналото, а също и какво или кой трябва да се занимава с него.“ (https://www.youtube.com/watch?v=9X3X_CtjvjM). 

В тази връзка може да припомним и акцентите от интервюто от 24 декември миналата година на бившия външен министър на Албания Гент Цакай за вестник „Коха“ в Северна Македония: „В случая на Северна Македония, съществуват само няколко условия, поставени от България, които се свързват основно с прилагането на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, подписан на 1 август 2017 г. между двете страни.

 По-точно, България изрази някои притеснения за работата на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси и някои други въпроси в двустранната област. Ние силно се надяваме, че благодарение на една конструктивна комуникация, Северна Македония и България ще намерят нужното съгласие, за да преодолеят колкото се може по-скоро тази политическа криза и като последица Северна Македония ще продължи с провеждането на първата Междуправителствена конференция“ (https://www.koha.mk/faktori-shqiptar-vendimtar-ne-rrugen-euroatlantike-te-maqedonise-interviste-me-ministrin-e-jashtem-te-shqiperise-gent-cakaj/). 

Република Албания трябва да изпълни редица условия, поставени главно от западноевропейските членове на ЕС. Обобщено, Албания трябва да изпълни 15 условия преди да започне преговорите за членство в ЕС, като тези условия са поставени от Съвета на ЕС и германския Бундестаг. За провеждането на Първата междуправителствена конференция условията са: 

1. Приемането и прилагането на изборната реформа в пълно съответствие с препоръките на ОССЕ/ОДИЧП; 
2. По-нататъшно приложение на съдебната реформа, включително функционирането на Конституционния съд и на Върховния съд; 
3. Създаването на Специалната антикорупционна и за борба с организираната престъпност структура (SPAK); 
4. Осъществяването на по-нататъшен напредък в борбата срещу корупцията, организираната престъпност и прането на пари; 
5. Действия във връзка с явлението за неоснователно искане на убежище от албански граждани в страни от ЕС; 
6. Изменение на Закона за медиите във връзка с препоръките на Венецианската комисия. Както се вижда, изпълнението на някои от тези точки (особено 4 и 5) оставя доста голямо пространство за тълкуване от представителите на страни като Франция и Нидерландия. Условията за провеждането на Втората междуправителствена конференция са: 
7. Предприемането на съдебни разследвания за съдиите/прокурорите, които са се провалили в процеса на ветинг (съдебната реформа в Албания, свързана с отстраняването на некомпетентните, корумпираните и предизвикващите съмнения магистрати); 
8. Предприемането на съдебни разследвания срещу индивиди, въвлечени в купуването на гласове и засилването на механизмите, които ще елиминират всеки вид изборна измама; 
9. Реални резултати в борбата срещу корупцията и организираната престъпност посредством предприемането на съдебни процедури срещу политици и високопоставени чиновници; 
10. По-нататъшен прогрес на административната реформа; 
11. Успешно приложение на новия изборен закон по време на изборите през април 2021 г.; 
12. Конституционният съд да провери валидността на местните избори от 2019 г.; 
13. Приложението на Закона за защита на малцинствата; 
14. Приемането на Закон за преброяването на населението в съответствие с препоръките на Съвета на Европа; 
15. Подобряване на Закона за собствеността и на процедурите за регистрация на собствеността. Както се вижда и тук има доста условия, които могат да се тълкуват свободно от страните от ЕС дали са изпълнени както трябва или не, тъй като няма ясен механизъм за преценка в каква степен критериите са покрити.

 Отделно пред Албания стоят и условията, които са поставени от Гърция (анализирани в брой 11 на Бюлетина „Българите на Балканите и по света“ от 2020 г.). 

Албанският министър-председател Еди Рама никога не е свързвал политиката на България спрямо Скопие със забавянето на започването на преговорите за членство от Албания, тъй като реалистично оценява пречките от различен характер пред неговата страна. Това не означава, че българските институции трябва да бъдат пасивни към Албания, а напротив – не трябва да позволяват натискът и пропагандата върху албанското ръководство от добре известните международни кръгове да доведе до промяна в официалната албанска позиция и да последва влошаване на българо-албанските отношения.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2021