Досието „Галичица“ и прекършената съдба на Панде Ефтимов

петък, 29 октомври 2021 г.

Досието „Галичица“ и прекършената съдба на Панде Ефтимов. Македонски научен институт, София, 2021, 336 с. с илюстрации. ISBN 978-619-7377-21-7. 

 На 13 август 2017 г., неделя в една от клиниките на Военномедицинска академия в София почина Панде Ефтимов. Въпреки постоянните професионални грижи на висококвалифицираните лекари в болницата, които те полагаха в продължение на няколко месеца, организмът на Панде не издържа. Угасна тихо, неусетно някак, но до последния момент, когато животът му се поддържаше изкуствено, той не престана да се вълнува за ситуацията в родната си Македония. И в кончината си борецът си остана борец, такъв, какъвто е бил през целия си живот. Болестта беше отнела гласа му, но шепнешком, над наведените над него наши глави заръчваше: 

„Пазете Македония и България, не давайте да ни скарат, нашето бъдеще е да бъдем заедно като един народ, който историята разхвърли в две държави“. 

Сякаш целият живот на Панде Ефтимов, белязан с превратности и обрати, с години затвор и отнети граждански права, с борба за истината за Македония и изпепелявани надежди за връщането ѝ в скута на Майка България бе събран в това последно негово послание. Пазете и се грижете, борете се, не се предавайте! Три дни по-късно Панде Ефтимов бе погребан в гробищата „Бутел“ в Скопие. Така бе пожелал приживе. Искаше да бъде отново там, където премина голяма част от живота му, където понесе ударите на Титовия режим в някогашна, вече мъртва Югославия. Където доносници и местни кодоши следях всяка негова стъпка, за да я докладват на тайните полицейски служби. 

Независимо къде се намира той – някъде из Македония или в чужбина. Същите тези служби скалъпиха обвинения срещу него и неговия другар Георги Доцев само и само да изпълнят политическа поръчка на скопските политици, уплашени, заети да спасяват кожата си пред Белград. Това е времето в началото на 70-те години на миналия век, когато от политическия и идеологически връх на Титовата СФРЮ идват препоръки за борба с либерализма и национализма. Трябваше да бъдат дадени знаци, че и в Македония – най-вярната на Белград република в Югославия, комунистическите власти спазват „правата линия“. За това трябваше да бъдат намерени жертви. Намериха ги. Опитаха се да ги свържат с някакви бомбени атентати на разни места в Скопие. 

Не се получи – хората като Панде не са такива. Изведнъж се сетиха, че всяка година той поднася цветя на паметника на Гоце Делчев в черквата „Свети Спас“ в Скопие, а приятелят му Георги Доцев рецитира там своя поема, посветена на героя-революционер. Значи, има „залитане“ по патриотизма и българското. Доносниците свършиха своята мръсна работа, агентите на Държавна сигурност скалъпиха обвинение, прокуратурата също не остана назад да изпълни политическата поръчка. Накрая и Темида със своите затворени очи сложи точка на политическия процес. Животът на Панде бе прекършен. Да си признаем, изкушавахме се на това място да представим биографията на Панде Ефтимов. И ако може, да додадем повече патос в тези уводни думи, какъвто той заслужава. Нали така се прави обикновено. 

Спряха ни две причини– първата е, че в текста на книгата има подробна биография на Панде, написана от самия него. Прочитането ѝ дава обилна и непосредствена информация за битието и борбата на един мъж от Македония, изважда на бял свят подробности за фините и софистицирани методи на насилие, които комунистическите власти в Титова Югославия са използвали. И които послушниците в Скопие са приемали безрезервно. Биографията на Панде не е само дати и събития, тя е истинска енциклопедия на садистичните инструменти, прилагани от властите край Вардар към един истински патриот. И в този смисъл Панде Ефтимов е събирателен образ на страданията и житейските превратности, които всеки истински родолюбец е преживявал, емблема на едно цяло поколение в Македония, жадувало за свобода, справедливост и истина за самите себе си. Той е един вид продължител на страданията на хилядите политически затворници от края на войната, само че в по-ново, уж демократично и либерално време. 

Досието „Галичица“, каквото е кодовото название на Панде Ефтимов, е един истински разрез на моралния упадък на едно общество, възпитавано погрешно и реализирано погрешно, прикрито зад фасадата на уж по-свободния и открит обществен и държавен статут. Втората причина е елементарна – книгата представлява набор от документи, които със своята строга истинност и достоверност съдържат достатъчно голяма доза патос. Но това е патосът на възмущението, на дълбока непримиримост и дори на пълното отхвърляне от съвременния човек на зловещия механизъм за манипулирането с човешкия живот. Поредицата от документи не е роман, но се чете на един дъх, тъкмо като роман. На пръв поглед там сюжет няма, сюжетът е втъкан вътре в календарната подреденост на всяко едно от полицейските донесения, доносническите доклади, свидетелските разпити и прокурорските обвинения. Всяко едно от тях си има вътрешна логика, скрит патос, построено е по класическите закони на „черния“ роман. Истинска литература с нейните герои, с нейните предатели и предателства, с нейните прояви на човешка мерзост и на човешко величие. 

Такава литература могат да предложат само документи като тези, които книгата за делото срещу Панде Ефтимов ни предлагат. Документалната достоверност е по-силна от всяка художествена измислица. Точно заради всичко това решихме да бъдем възможно най-близко до оригинала. Както в езиковата адаптация на документите, така и на тяхното съдържание. Всяка дума и термин са такива, каквито са записани в оригиналния текст, като са поправени само очевидните печатни грешки. Запазени са дори използваните в оригинала шрифтове и оформянето на страниците на отделните документи. 

Самият Панде, съзнавайки, че във времето от процеса в началото на 70-те години на миналия век до днес са се родили и израснали нови поколения, под черта допълва информацията за някои от героите или събитията от онова жестоко и лошо време. За да запазим оригиналния характер на бележките му под линия не сме се намесвали дори там, където видимо неговата оценка се разминава със сегашната. Намесили сме се само в отделни случаи, когато става дума за очевидна грешка при някои дати, топоними или имена, като в квадратни скоби сме уточнили за какво става дума, без това да нарушава общия дух на достоверност и фактическа коректност. С квадратни скоби с многоточие сме отбелязали и онези неясни момент в текста, където в самите оригинали на документите има пропуск или е заличено име (на сътрудник, доносник и т.н). В отделни случаи, които не са много, поради неяснотата в изказа сме се опитали да изкажем нашето предположение за съдържанието, без да сме сигурни, че сме прави. Заедно с това в повечето случаи в квадратните скоби са и нашите редакционни бележки, които имат за цел или да допълнят информацията, или да я уточнят. 

Единственото правило, което сме спазвали, е да бъдем най-близо до оригинала на документите, подредени в книгата и да запазим духа и смисъла, които те съдържат като ясна картина за епохата в началото на 70-те години на миналия век в Титова Югославия такава, каквато е била наистина, а не каквато е била представяна. Там, където фамилията на Панде погрешно е записана като Ефтимовски, а не Ефтимов [напр. на с. 62 – бел. ред.], сме се съобразили с оригинала, без да имаме никакво съмнение, че става дума тъкмо за него. Сборникът е разделен на четири основни глави. 

Подреждането на текстовете на документите във всяка от тях е според календарната хронология. Всеки от документите носи пореден номер съгласно времето и датата, когато е бил изготвен. В първата глава са събрани полицейските донесения за Панде Ефтимов и неговите приятели, в това число и докладите на доносниците на Държавна сигурност, с които Панде Ефтимов е бил заобиколен. Във втората са събрани показанията на свидетелите по делото срещу него и приятелите му, повечето от които не дават достатъчно доказателства за неговата „вражеска дейност“, но пък разкриват характера на самите „свидетели“. Тук са събрани показанията от разпитите при прокурора, така и показанията по време на съдебния процес срещу Панде Ефтимов и още двама от групата. В третата глава са обединени медийните съобщения, коментари и анализи за хода на процеса срещу Панде Ефтимов и неговите приятели. Четвъртата глава е за приложенията. 

Тя съдържа обяснение на съкращенията от текста, както и няколко факсимилета на документи. Заедно с това са представени и много снимки от живота на Панде Ефтимов, които той е съхранил – истинско достоверно свидетелство на епохата, в която и на искрените прояви на патриотизъм се е гледало като заплаха на „братството и единството“ на Титова Югославия. „Досието „Галичица“ е книга със свой живот и съдба. Тя заслужава да бъде прочетена и прочитана отново и отново. Върху нея могат да работят и изследователи на тези периоди от развитието на Югославия, защото дава богат материал за размисъл и научни изследвания и изводи. Да не се връщат никога повече онези времена и да няма повече прекършени съдби – това е посланието на този сборник от документи, който предлагаме. Никога повече! Тази книга е израз на нашата, неговите приятели и почитатели, благодарност и почит към паметта на Панде. И е продължение на специалната вечер, посветена на него във Централния военен клуб в София, както и на ордена „Стара планина“ – втора степен, с който посмъртно президентът на България Румен Радев го удостои по предложение на Министерството на отбраната и по идея на Македонския научен институт. Спи спокойно, приятелю и мъченик Панде Ефтимов! 

 От редакторите

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2021