121 години от рождението на Никола Коларов (1902 - 1961)

120 години от рождението на Никола Коларов (24 януари 1902, Дупница – 2 февруари 1961, София) – деец на легалното македонско младежко движение, журналист, публицист. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2022, бр. 1

Завършва гимназия в родния си град Дупница. Основава младежко културно–просветно дружество в Дупница и като негов представител участва в Учредителния конгрес на СММКПО/Македонския младежки съюз (май 1923). На Първия конгрес на съюза (октомври 1923) е избран за съюзен секретар, която длъжност изпълнява до 1927 г. Изпратен е в Париж (1927), като представител на ММС. 

Страхил Развигоров и Никола Коларов, 1934 г.

През 1928 г. е избран за секретар на МСС в чужбина. След убийството на Ал. Протогеров (7 юни 1928) единствен от тримата секретари на съюза застава на страната на ВМРО – Ив. Михайлов. Остава в ръководството на МСС и извършва огромна организационна и пропагандна дейност сред студентските дружества и за спечелване на приятели на македонската кауза в Европа. Редактор е на органа на МСС сп. „Млада Македония“, издавано в Париж (1931–1932). През 1932 г. се завръща в България. 

Избран е за член на Македонския национален комитет. Междувременно завършва право в Свободния университет и е назначен за преподавател по международно право и дипломатическа история в университета, където става доцент (1941). Редовен член е на МНИ. Въпреки наложената от 19-майското правителство забрана върху дейността на национално-освободи-телните организации не се отказва да пропагандира каузата на македонските българи. Издава в. „Обзор“ (1935–1936) и „Стожер“ (1937), около които се обединяват бивши дейци на младежкото македонско движение. 

В годините на Втората световна война посвещава силите си на укрепване на българското културно дело в Македония. Директор е на излизащия в Скопие в. „Целокупна България“ (май 1941 – август 1944); издава научно-популярното сп. „Македония“ (1943–1944) и „Библиотека Целокупна България“. 

 През 1945 г. е осъден задочно от Народния съд на 10 години строг тъмничен затвор. Укрива се в продължение на 12 години под фалшива самоличност в Църковно земеделското стопанство край с. Крумово, Асеновградско. През 1956 г. е заловен от агенти на ДС и е изпратен в затвора и лагера Белене. Освободен е на 12 септември 1960 г. Няколко месеца след това умира в София.