Михаил Герджиков (1877 - 1947)

145 години от рождението на Михаил Герджиков /псевд. Мишел, Тодор Луканов, Лясов/ (26 януари 1877, Пловдив – 17 март 1947, София) – деец на македоно-одринското освободително движение, учител, журналист. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2022, бр. 1. 

Завършва френския пансион в родния си град. По-късно е изключен от местната гимназия, заради участие в тайна група за освобождението на Македо-ния. През 1887 г. заминава в Швейцария, където изучава право. 

Един от учредителите е на кръжока „Женевска група“, работещ за освобождение на Македония. С други членовете от кръжока става поклонник на анархистичната идеология. През 1899 г. преустановява образованието си, за да влезе в Македония като учител в Битолската гимназия. През следващата година се озовава в Солун и замества временно един от секретарите на ВМОРО. 

След разконспирирането му от властите се присъединява към четата на Христо Чернопеев. Изпълнява важни мисии на ЦК на ВМОРО – неутрализира разбойническа чета, води преговори във Виена за покупка на оръжие, а през 1902 г. е назначен за инспектор-ревизор на Източна Тракия. В качеството си на подвижен член на ЦК през октомври с.г. навлиза в Одринско с агитационна чета. Участва в Илинденско-Преображенско-то въстание като член на Главното революционно боево тяло. 

 Ръководи освобождението на Василико (дн. гр. Царево) и участва в организирането на т.нар. Странджанска комуна. След поражението на въстанието се грижи за настаняването, оземляването и прехраната на тракийските бежанци. Заедно с Б. Сарафов търси помощ в Западна Европа за пострадалото население. През август 1908 г. е един от инициаторите за свикването на конгрес на революционните дейци в Одрин. По време на Балканската война ръководи доброволчески отряд в тила на турската армия. 

 След Първата световна война е сред учредителите на Временното представителство на обединената бивша ВМРО. Развива усилена обществена и публицистична дейност. След септември 1923 г. попада в затвора, а през следващата година емигрира в Цариград. 

Тук оглавява течението на национал-революционерите във ВМРО (об.) и е избран за член на Задграничното бюро към ЦК. Разочарован от идейната организационна безпътица, в началото на 30-те години се завръща в България и до пенсионирането си през 1938 г. работи като журналист. Участва в обществено-политическия живот на страната и след 9 септември 1944 г.