Албански официоз за българите в Охридско-Дебърското въстание

28/09/2022


През месец септември се навършват 109 години от най-голямото антисръбско въстание в западните части на Вардарска Македония. В този по-скоро спонтанен акт на съпротива се включват и се сражават заедно срещу общия враг хиляди албанци и българи. Това въстание, което за около две седмици застрашава властта на сръбския окупатор в една относително широка територия, като е освободен дори и Охрид, дава ясен знак за непримиримостта на местното население срещу новия окупатор. 

Неговото потушаване е съпроводено с нови жестоки сръбски репресии срещу албанците и българите в Македония. Българската историография го нарича Охридско-Дебърско, а албанската Септемврийско въстание, но въпреки безспорните факти, историци с различен произход се опитват да пренебрегват и дори напълно да отричат участието на българите в това въстание, преследвайки ясни, макар и нечисти политически цели. 

Този текст представя автентични албански свидетелства за участието на българите във въстанието, както и за сръбските жестокости и срещу българите в Македония. 

Вестник „Възраждането на Албания“ („Perlindja e Shqipëniës“), официален орган на Временното правителство на Албания, публикува много материали за българите в Македония в периода 1913–1914 г., когато българите и албанците в тези земи преживяват много страдания от сръбските, но и от гръцките завоеватели, което не ги обезкуражава да се борят рамо до рамо срещу общия враг. В началото се представят няколко съобщения в този вестник за жестокостите на сърби и гърци срещу българското население в Македония: „Perlindja e Shqipëniës“, сряда, брой 28/10, 1913, с. 2: Сръбските, гръцките, черногорските варварства „Кръвта, която се проля като река от албанците и от българите в Македония, стана причина Турция да загуби и да спечелят нашите врагове, които днес станаха господари на тяхното отечество и да ги наричат роби!... 

Затворите на Косово са препълнени с невинни албанци и с българи, които се изтезават по-лошо от времето на Инквизицията! Управителят на Скопие Церович, един див варварин, е разпръснал ужас сред албанците и българите. Вика ги в управлението и им казва, че ще им отреже краката и ръцете, ако не станат сърби!“. 

Perlindja e Shqipëniës“, събота, брой 31/13, 1913, с. 4: 

 „Българите, които са избягали от районите, завзети от гърците, казват че не нито един българин не може да живее отсега нататък под гърците. Гърците вършат такива злини, че те карат да трепериш, когато ги разказваш, а какво остава да ги видиш с очите си“. 

Perlindja e Shqipëniës“, сряда, брой 4/17, 1913, с. 5: 

 „...Няколко българи от Кичево, прогонени от Сърбия, дойдоха тук (в Елбасан – б.а.)“. 

За самото Охридско-Дебърското (Септемврийско) въстание от 1913 г. има дописки от автентични свидетели на въстанието, които описват участието на българското население, споразуменията между албански байрактари и войводи на ВМОРО: 

 „Perlindja e Shqipëniës“, сряда, брой 25/8, 1913, с. 2: 

Най-накрая сръбското окръжно говори за българите, които работят заедно с албанците. Може заедно с албанските въстаници да се намират и българи. Няма съмнение, че тези, които страдат заедно, тези, които имат общ враг, те винаги ще сътрудничат. Сръбските комити не се ли присъединяваха толкова пъти срещу турското правителство? Да, както нашето правителство не може да ги поддържа албанците в Косово и не може да им каже да не се борят за техните права, така и България не може да предпази българите в Македония да грабнат оръжията колкото пъти могат и, ръка за ръка с албанците от Косово да се опитат да спечелят с оръжие тези свещени права, които не могат да спечелят по друг начин“. 

 „Perlindja e Shqipëniës“, с. 6: 

Сърбите в Дебърца 

Говори се, че сърбите, като влязоха в Струга, поеха по посока на Дебърца, където горят с оръдия селата на българите, защото те взеха участие в това въстание, които ги е вдигнал капитан Милан Матов. Такива неща измислят сърбите и горят селата с цел да ги напълнят със сърби по вяра. Както се знае, Дебърца стои между Дебър и Струга“. 

Perlindja e Shqipëniës“, с. 6: 

Българите са заедно с дебърците 

„Беше писано и по-рано, че всичкото българско християнско население се присъедини към албанските въстаници, затова нека да няма капка съмнение за някакво разделение между тях. Те смятат или да видят своите места освободени, или да се унищожат напълно. Този клетвен съюз е между албанските байрактари: Али Калоши, Малич Кърчища, Курт Хаджа с българите Милан Матов и Петруш (Петър – б.а.) Чаулев“. 

Perlindja e Shqipëniës“, с. 6: 

Битката в Буково 

Жестока и кървава битка се състоя в Петрино, в тази планина край Ресен, в Завой и в Буково. Храбростта, която показаха въстаниците, въпреки малкия си брой, няма равна по слава. Жертвите на врага са толкова много, че надхвърлят 500 или 600 души. Отново няма как да не споменем името на Петруш (Чаулев – б.а.), който показа своята изключителна храброст, че се учуди тамошното население“. 

Perlindja e Shqipëniës“, сряда, брой 2/15, 1913, с. 7: 

Сърбия принуждава българите да воюват срещу албанците 

Corriera d’Italia“ известява полуофициално от София, че сърбите принуждават българите да воюват срещу албанците. Тези, които не искат, ги изтезават. По тази причина разрушиха четири български села около Кичево. Мюсюлманите от Лажани, Житоше, Дебрища, Църнилища и Десово избягаха в планините, за да не воюват срещу албанците“. 

В този вестник се публикуват и автентични свидетелства за сръбските жестокости и срещу българското население в района на Голо бърдо в Албания: 

Perlindja e Shqipëniës“, сряда, брой 15/28, 1914, с. 4: 

Пътуване в Голо бърдо 

От Требища отидохме в Себище, село от 150 къщи: изгорени 107 къщи, всички плевни и една джамия. И тук църквата не беше разрушена. Тук сърбите убиха 15 души, от които 11 бяха стари жени, които бяха оставени да пазят къщите, както и трима българи. Една жена вдовица, българка, ми каза: „Дойдоха като диваци, стреляйки с пушки отдалече и когато се приближаваха подпалваха къщите. Започнаха да палят и нашата къща; излезе синът да им каже: недейте, ние сме християни; но даже не го попитаха, а го убиха на място и подпалиха къщата. Останах като кукувица без човек. Ох, какво ми направиха проклетите: оставиха ме напълно сама“. 

Във вестника се срещат и дописки, които описват сътрудничеството между албанци и българи в различни аспекти: 

Perlindja e Shqipëniës“, с. 4: 

Албанско-българското приятелство 

Знае се, че при последното надигане, което направиха албанците в Дебър срещу сърбите, взеха участие и много местни българи в борбата срещу общия враг. Така и когато сърбите отново се върнаха, варварствата, които извършиха срещу албанците, ги направиха и срещу българите в страната и те, заедно с албанците дебърци, който успя избяга и дойде в Елбасан и навсякъде из Албания. Приятелското и човешкото отношение, което показаха в този случай албанците спрямо избягалите българите, се споменават с похвала от българския печат. Сред другите албанци, българските вестници споменават с голяма чест Акиф паша, префекта на Елбасан, както и на неговия племенник Ирфан бей. Неговите патриотични и човешки чувства са познати от всички албанци. Българските вестници пишат, че когато са си тръгнали от Елбасан дебърските българи, Ирфан бей ги е изпратил, показвайки любов и съчувствие към тях. На всички им е подарил по една турска лира. Такива албанци трябва да бъдат много уважавани от техните съотечественици, защото представят добре албанския народ със своите хубави чувства и отношение”. 

 „Perlindja e Shqipëniës“, събота, брой 25/7, 1914, с. 2: 

Още не беше изсъхнало мастилото от подписа на представителите в Лондон, група албански мъже, без хляб в стомаха, без ризи на тялото и опинци на краката, нападнаха като лъвове в планините на Дяково, Люма и в Дебър, новите завоеватели и варвари. И в Македония българите хвърляха във въздуха мостове и застави с бомби и така този цвят на подписа на решенията в Лондон се превърна в цвета на поробените“. 

 Тези автентични материали опровергават категорично всякакви спекулации относно поведението на българското население в западните части на Вардарска Македония по време на въстанието през септември 1913 г. Някои от публикациите са и ценно свидетелство за българите на територията на Албания, които са подложени на сръбските жестокости заедно с техните албански съселяни. 

 Д-р Антон Панчев

0 коментара:

Публикуване на коментар

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2022