Македонски преглед. Списание за наука, литература и обществен живот. 2021, том 44, книжка 4, 208 с., с илюстрации ISSN 0861-2277
Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2022, бр. 10
Броят се открива с публицистичен текст на Костадин Филипов
„Република Северна Македония между митовете и себе си“, в който
се акцентира на съвременната политическа митология и на
отношенията с България (публикуван е и в превод на английски).
Поместени са и четири обемни студии, осветляващи отдени аспекти
на македонския въпрос в края на ХІХ и преди всичко в първото
десетилетие на ХХ в. Това са текстове, изградени върху първокласен
документален материал – дипломатически документи, демографски
статистики, мемоарни и вестникарски публикации, илюстративен
материал.
Александър Йошевски представя етническата картина в Македония
през погледа на руските консули в Битоля – Александър Ростковски
(1895–1903) и Виктор Кал (1903–1910). Откроена е не само представата
на дипломатите за етнодемографския харатер на региона, но и
значението на техните симпатии за състоянието на българската кауза
в региона.
Елена Александрова отразява развитието на женските дружества в
Македония и Одринска Тракия през втората половина на ХІХ и
началото на ХХ век.
Показана е тяхната роля за образователното и
културното развитие и еманципацията на жените. Петър Кърджилов
публикува своите уникални изследвания за визуалните образи на
Илинденското въстание и тяхното място в британски публикации между
1906 и 1913 г. Статията му е принос към визуалната история на
въстанието, на Македония и на България от началото на ХХ в.
На база данни от преброяване, организирано от Българската екзархия,
Радослав Христосков обобщава социално-демографските и
антропонимични особености на българското екзархийско население
в Енидже Вардар през 1906–1907 г.
Драгомир Йорданов обстойно проследява възгледите на един от
създателите на Българското книжовно дружество Васил Д. Стоянов
(формулирани в края на 80-те години на ХІХ в.) за историческата и
географска област Македония и за град Солун, които представляват
по същество една национална програма с ясни параметри.
В блока „Македония в българския национален календар“ Георги
Тренчев е включил текстове за годишнини на пет събития и 19 личности
като История славянобългарска, Горноджумайското въстание,
букварът на Марко Теодорович, Иван Георгов, Гоце Делчев, Христо
Матов, полк. Дрангов, Борис Сарафов, Арсени Йовков, Павел Шатев и
др.
Общата оценка за публикуваните в книжката материали е , че те имат
изцяло приносен характер и значително познавателно значение както
за научната аудитория, така и за широк читателски кръг.
Николай Поппетров
0 коментара:
Публикуване на коментар