Рецензия на най-новия брой на списание "Македонски преглед"

09/11/2022


Македонски преглед
. Списание за наука, литература и обществен живот. 2021, том 44, книжка 4, 208 с., с илюстрации ISSN 0861-2277 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2022, бр. 10

Броят се открива с публицистичен текст на Костадин Филипов „Република Северна Македония между митовете и себе си“, в който се акцентира на съвременната политическа митология и на отношенията с България (публикуван е и в превод на английски). Поместени са и четири обемни студии, осветляващи отдени аспекти на македонския въпрос в края на ХІХ и преди всичко в първото десетилетие на ХХ в. Това са текстове, изградени върху първокласен документален материал – дипломатически документи, демографски статистики, мемоарни и вестникарски публикации, илюстративен материал. 

Александър Йошевски представя етническата картина в Македония през погледа на руските консули в Битоля – Александър Ростковски (1895–1903) и Виктор Кал (1903–1910). Откроена е не само представата на дипломатите за етнодемографския харатер на региона, но и значението на техните симпатии за състоянието на българската кауза в региона. Елена Александрова отразява развитието на женските дружества в Македония и Одринска Тракия през втората половина на ХІХ и началото на ХХ век. 

Показана е тяхната роля за образователното и културното развитие и еманципацията на жените. Петър Кърджилов публикува своите уникални изследвания за визуалните образи на Илинденското въстание и тяхното място в британски публикации между 1906 и 1913 г. Статията му е принос към визуалната история на въстанието, на Македония и на България от началото на ХХ в. 

На база данни от преброяване, организирано от Българската екзархия, Радослав Христосков обобщава социално-демографските и антропонимични особености на българското екзархийско население в Енидже Вардар през 1906–1907 г. Драгомир Йорданов обстойно проследява възгледите на един от създателите на Българското книжовно дружество Васил Д. Стоянов (формулирани в края на 80-те години на ХІХ в.) за историческата и географска област Македония и за град Солун, които представляват по същество една национална програма с ясни параметри. 

 В блока „Македония в българския национален календар“ Георги Тренчев е включил текстове за годишнини на пет събития и 19 личности като История славянобългарска, Горноджумайското въстание, букварът на Марко Теодорович, Иван Георгов, Гоце Делчев, Христо Матов, полк. Дрангов, Борис Сарафов, Арсени Йовков, Павел Шатев и др. Общата оценка за публикуваните в книжката материали е , че те имат изцяло приносен характер и значително познавателно значение както за научната аудитория, така и за широк читателски кръг. 

Николай Поппетров

0 коментара:

Публикуване на коментар

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2022