Димитър Евтимов Спространов (1897 – 1967)

Димитър Спространов (вляво) и баща му, Евтим Спространов

125 години от рождението на Димитър Евтимов Спространов, (30 октомври 1897, София – 8 юли 1967, София) /псевд. Цветан Ангелов, Божидар Ангелов, Владимир Бранковски, Д. Момиров, Д. Угринов/ – белетрист, драматург, публицист, преводач, деец на македонското освободително движение. Син на Е. Спространов. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2022, бр. 10

Участва в Първата световна война. Завършва юридическия факултет към СУ (1918). Членува в масонска ложа. По време на пребиването си в Париж (1924–1929) работи в автомобилната компания „Ситроен“ и установява връзки с чуждестранни дейци по препоръки на ВМРО. След завръщането си в България гравитира към ВМРО (протогеровисти). 

Пише множество статии под псевдоними във в. „Народен глас“ (излиза в САЩ), „Македонска правда“, „Македонски глас“. На 2 септември 1934 г. е избран за секретар на Временния македонски национален комитет. След 1944 г. заема различни длъжности – секретар на Министерството по информацията, редактор, по-късно – директор на в. „Изгрев“, секретар на писателския съюз. 

За известно време е въдворен в Трудово възпитателно отделение в с. Богданов дол, Пернишко. Автор е на множество разкази, повести и драми. Сред най-известните му романи, свързани с освободителното движение на македонските българи, са „Охридска пролет“ и „Самообречените“.