Доста често съм се улавял да си мисля, че ще дойде ден, в който много хора от Северна Македония ще бъдат недоволни от факта, че слънцето, което огрява територията им, идва от изток. Не, не толкова от географската посока, а от това, че то първо огрява с лъчите си България. Значи, източният съсед има едно солидно предимство пред гражданите на Северна Македония и то е, че неговите жители първи виждат светлината.
Или по-точно – те я виждат преди своите съседи от Северна Македония.
Какво да се прави, понякога и такива абсурдни мисли могат да минат през главата на човек, когато стане дума за манталитета на днешните поколения граждани на Северна Македония, които продължават да бъдат в плен на пропагандните омайничета на постюгославската медийна и политическа доктрина. Няма съмнение – край Вардар винаги са харесвали геополитическото и географско положение на държавата си и винаги са изтъквали неговото значение като кръстопът на търговски, финансови, културни и всякакви други коридори.
Така е било и е, навярно и ще бъде. Митът за това, че който има контрола над Вардарската долина има и контрола над най-прекия път от Централна Европа към топлото Егейско море и надолу, е още жив и е един от мотивите днешните жители на Северна Македония да се чувстват горди и богати. Само да не беше това източно съседство, което хвърля сянка над всяка набързо или внимателно изградена митология за величието и значимостта на някогашната югорепублика и нейните жители.
Но пък аз си мисля, че ако не беше това съседство, облепено от толкова много естествени връзки, политическата, обществената, медийната и всякаква друга ситуация край Вардар би изглеждала съвсем по друг начин.
Защо ли? Ами, защото щеше да отсъства най-големият и универсален виновник за всички неуспехи, неприятности и дори злини, какъвто е България. Точно така – универсален виновник. И за да се върнем в абсурдната ситуация от началото, ще я илюстрираме със следните примери: ако днес е толкова топло, виновна е България, че дошлото откъм нея Слънце пече повече, отколкото е нужно. Ако пък се крие зад облаците и не праща лъчите си, виновна е пак България, че го е скрила там. Абсурдно ли е всичко това?
Разбира се, но кое не е абсурдно в отношенията ни със Скопие.
В страната са регистрирани над 17 000 сдружения, като само на две от тях, внимавайте: на две от тях! имената са неприемливи според оценките на специализираните органи в държавата. Въпрос с минимална трудност: кои са тези сдружения? Отговор: на местните българи.
Кои са най-атакуваните, при това и чисто физически, активисти на тези клубове и помещенията им? Никаква трудност да се отговори: сдруженията на българите.
Не съм чул да има подобни атаки срещу офисите на останалите над 17 000 сдружения и организации, освен над въпросните български. Вероятно няма и да чуем, защото при тях всичко е гладко, фризирано и съобразено с високата и крайно изострена чувствителност на местните хора, които се опитват да изглеждат като широко скроени европейци, но всъщност са си останали примитивни в отношението си към техните съграждани, заявили българското си самосъзнание.
Бяхме на откриването на новите помещения на Българския културно-информационен център в Скопие на 25 ноември миналата година. Всичко беше толкова тържествено и мило, във въздуха се носеше очакването, че центърът може да се превърне в място на градене на мостове между хората от двете страни на границата чрез многообразието на форми от културата. Амбициозен проект, опитен нов директор в лицето на Антония Велева, богата програма за следващите дни, седмици и месеци, отлично местоположение, какво повече да очаква човек. И проявите не закъсняха.
Дори да споменем само тези от март си заслужава – концертът на Александрина Пендачанска и гостуването на Софийската филхармония под диригентството на маестро Найден Тодоров, служебен министър на културата. Истински естетически бомби насред Скопие, които показаха неща, за които лично аз говоря от години. На хората от Северна Македония не им достигат срещи с образци на високото изкуство, а България може да им ги даде. Хем и местните ценители да разберат, че в съседната държава имат не само Азис и чалга, а и нещо друго, от съвсем друго качество, жанр и класа.
Когато всичко това е поднесено със стил и овладяно професионално майсторство, резултатът е налице. Е, местни приятели ми подхвърлят, че в България няма певци, освен Азис, които подобно на неговите колеги от бивша Югославия, да напълнят на концерт трибуните на Градския стадион в Скопие, докато ценителите на високото изкуство са ограничен кръг хора. Но и за това има начини да се промени.
По това трябва да се работи. Но сега за другото. Когато Българският културен център се откриваше, вече имахме случаите с нападенията над офисите на сдруженията на българите в Битоля и в Охрид.
Вече имахме и реакцията на властите и на местното правораздаване, чието поведение с преднамерената си пасивност и благост в наказанията по-скоро импулсираше следващи атаки, отколкото да действат превантивно. Мнозина, в това число и мои колеги от медиите в Скопие, припознаваха Културния ни център като част от другите, вече атакуваните заради имената им. Никакви обяснения, че едните са частна инициатива, а Центърът е държавен и е според двустранно споразумение на реципрочна основа с Република Северна Македония, не бяха приети.
И затова, грях ми е да си призная, още тогава си помислих, че няма да минат и два-три месеца и все ще се намери някой, който да дръзне да направи беля и на Центъра. И ето – случи се. И хич не ме интересува дали целта на нападателите е била да откраднат нещо, или просто да направят щета, или да се самоизяват като патриоти, казвам, хич не ме интересува. Вината за всичко това е в управляващите край Вардар, по цялата щатна и протоколна таблица отгоре надолу. Като се почне от държавния глава, премине се през премиера и неговите министри, та до последния чиновник бюрократ в някои от институциите на Северна Македония.
Вината е тяхна.
Сега идва ред на българската държава. Какво ще предприеме тя, ще бъде истински тест за готовността ѝ да защитава собствените си институции и правата на своите граждани, които живеят оттатък границата. Нищо, че се намираме в предизборна кампания. Време е за действие. Че току виж наред с другите обвинения сме получили и някое ново, свързано нещо със Слънцето.
Костадин Филипов
0 коментара:
Публикуване на коментар