Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2023, бр. 4
Завършва гимназия в Сливен и учителства в Бургаско. Записва право в СУ „Св. Климент Охридски“. През 1904 г. напуска университета и се отдава на освободителните борби в Македония. Като близък сподвижник на Яне Сандански и Серската група е определен за организатор в Мелнишко, Неврокопско (дн. Гоцеделчевско), Горноджумайско (дн. Благоевградско), а по-късно и за ревизор на четите в Серския революционен окръг.
По време на Младотурския преврат е един от идеолозите и учредителите на Народно-федеративната партия (българска секция). Участва в отряда, който подпомага младотурците при потушаване на метежа в Цариград (1909). Работи за културно-просветното издигане на населението в Серски окръг.
Следва машинно инженерство в Лозана, Швейцария като стипендиант на младотурското правителство. Завръща се в България при обявяване на Балканската война, води доброволческата Неврокопска чета на Македоно-одринското опълчение и подпомага българската армия. Награден е със сребърен кръст с корона.
По време на Първата световна война е доброволец в 11-а македонска дивизия. След войната се установява в с. Лъджене (дн. квартал на Велинград). Член е на Временното представителство на бившата ВМРО (1919). Прави опити за помирение между ВМРО (Тодор Александров) и федералистите.
След убийството на Т. Александров, ЦК на ВМРО осъжда на смърт Ч. Кантарджиев, поради съмнение, че е замесен в покушението. По време на Горноджумайските събития (1924) е убит в Пловдив, където се е укрива.
0 коментара:
Публикуване на коментар