Костадин Филипов: Българското гражданство не е бюрек

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2023, бр. 5

Случи се – на българи от Северна Македония бяха връчени официално и тържествено документите за българско гражданство. Това стана на церемония в Президентството на Република България, в присъствието на президента и вицепрезидента на държавата ни, пред камерите и микрофоните на медиите, напълно открито за обществеността на страната. Церемонията се състоя в рамките на седмица, като първият път документи за българско гражданство получи Християн Пендиков от Охрид, а вторият – Люпчо Георгиевски и Благой Шаторов от Битоля. Имената и на тримата се свързват с дейността на вече забранените клубове „Цар Борис III“ от Охрид и „Иван Михайлов“ от Битоля. 

Не знам друг пример на подобно официализиране на придобиването на българско гражданство от българи от Северна Македония. И браво на президентската институция, която реши да направи всичко това публично и открито. Вярно, и Пендиков, както и Георгиевски, и Шаторов не са обикновени граждани на нашата югозападна съседка. Християн е секретар на клуба в Охрид и както знаем, бе жертва на инцидент в града си, когато бе пребит тъкмо заради изповядването на българско самосъзнание. Пострада тежко, нужни бяха спешни медицински мерки, отказани в родния му град и държава. 

Наложи се президентът Румен Радев да изпрати специален самолет да докара младежа в София и българските лекари да поемат грижата за него. Слава Богу, сега Християн е добре, преодоля пораженията от нанесения побой от омраза и се готви да се запише в някое от българските висши учебни заведения. Намерението му е да завърши образованието си у нас, но след това да се върне у дома и да продължи борбата за правата на българите в Северна Македония. Люпчо Георгиевски и Благой Шаторов са активисти на клуба „Иван Михайлов“ от Битоля. Единият е негов председател, а другият – секретар. 

И двамата са популярни имена на българската общност в Северна Македония. Поеха отговорността да застанат начело на клуба в Битоля, който официално бе открит преди две години в присъствието на много политици от България. Те представляваха всички политически цветове в Народното събрание, но и извън него. На практика това представителство на партийния елит от България бе демонстрация на консенсуса, който съществува у нас по отношение на борбата на българите в Северна Македония за равни права. Тъкмо това уплаши политическия елит в Северна Македония, доколкото той е елит, разбира се, който предприе спешни мерки да приеме извънредно целево законодателство с ретроактивно действие, чрез което да забрани дейността на двете сдружения и на техните клубове. 

Беше направен преглед на дейността на около 17 000 неправителствени и други сдружения в държавата, от които само две – тези в Битоля и в Охрид на местните българи, бяха заличени от регистъра. На всичко отгоре Георгиевски вече няколко пъти е викан в прокуратурата в родния си град с различни обвинения, които нямат нищо общо с действителността и са продукт на истински доноси от страна на някои политически партии и отделни личности. Което пък дава основание да се предположи, че оттук нататък съдебният тормоз и психологическият медиен и друг натиск над активистите на българските сдружения ще продължат. 

Така че българската държава е в правото си да поеме защитата на хората в Северна Македония, които не крият своята идентичност. Вече има и формалното право за това – момчетата имат лични документи на граждани на Република България, при това връчени им съвсем официално и тържествено. Но ако този акт може да се тълкува като изключение поради изложените дотук обстоятелства, ние пък бихме искали той от изключение да се превърне в добър пример и практика при всички следващи удостоявания с българско гражданство на хора от Северна Македония. От години настоявам да се сложи край на анонимността при получаването му, независимо от аргументите против това. 

Какво пречи на мила церемония в сградата на българското посолство в Скопие или на обновения и разширен Български културно-информационен център там документите да се връчват от представители на българските власти. Никак не е задължително това да става в София. Ако искат, и местни медии да присъстват. Знам аргумента против, а той е, че хората от Северна Македония все още се страхуват, че ако притежаването на българско гражданство стане факт, това може да има неблагоприятни и тежки последици за тях предвид наслояваните и наслоени обществени настроения, че става дума за „предателство“. 

Извинете, но след като местните закони в Северна Македония не забраняват двойното гражданство, какво значение има какъв „втори паспорт“ ще има техен гражданин. Защо само интересът към българските лични документи дразни властите край Вардар? (Ама и аз, какъв само въпрос задавам, на който отговора знаем всички!) Все пак България е страна членка на Европейския съюз, а двете съседни държави със Северна Македония сме и членки на НАТО. От друга страна, ако някой се страхува или срамува от това другите около него да знаят, че придобива българско гражданство, това значи, че не го заслужава. И това бягство от публичност, извинете, е обида и за държавата ни. Нека да се знае! 

Защото това, да получиш български документи за самоличност, които ти дават права повече, отколкото на други твои съграждани в Северна Македония без такива, не е като да излезеш сутрин и на път за работа или на разходка да купиш любимия си бюрек за закуска. Време е това да се разбере и от тези, които кандидатстват за българско гражданство, а и от институциите у нас, които го предоставят. 

 Костадин Филипов