Началото е сложено, но краят не се вижда

22/08/2023

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2023, бр. 8

Началото е сложено, но краят не се вижда Този път ще се опитам да бъда кратък. По две причини. Първата е свързана със събитието на този месец – заседанието на парламента на Република Северна Македония на 18 август (Виж „Новини за Република Северна Македония“). То трябваше да даде старт на процедурата за извършване на промени в конституцията на страната, чрез които в нея да бъдат записани нови шест народности, части от които живеят на територията на страната. В това число (и най-важно за нас!), да бъдат вписани и местните българи. 

Правилникът за работата на Събранието предвиждаше десетдневен срок, в който да се проведе дебат по единствената точка в дневния ред – предложението на правителството за промяна в основния закон и вдключването на още шест части от други народи в неговия текст. Дебат имаше, но той беше достатъчно кратък, за да доведе до там, председателят на законодателния орган Талат Джафери да се принуди да прекрати работата му и да отложи за неопределено време гласуването, за което са необходими 80 гласа, или две трети от 120-местния парламент. Депутатите щели да бъдат информирани допълнително кога това ще се случи. В интерес на истината Талат Джафери нямаше и какво друго да стори. 

В четирите основни изказвания – на премиера Ковачевски и на представителите на най-големите партии в Събранието, на практика бяха повторени в синтезиран вид всички основни тези, които с месеци наред битуват в публичното пространство, свързани с идеята за промяна на конституцията и вкючването на българите в нея. Смятам, че в предишните броеве на Бюлетина ни сме ги разглеждали достатъчно подробно и аналитично, за да се спираме на тях. А вероятно и занапред ще ни се наложи да го правим. Но ако все пак трябва нещо да кажем като характерна черта на това толкова важно и чакано заседание на парламента в Скопие, то ще е следното: няма съществена промяна в съотношението на силите, които искат промените да бъдат извършени и по този начин пътят на страната към членство в ЕС да бъде отворен, и силите, които смятат, че така щяло да бъде извършено голямо предателство с бъдещето на държавата и нейните граждани. Цялото това разделение на обществото, на което бяхме свидетели досега, се пренесе и между парламентарните банки. 

Или меките и удобни кожени столове, в случая. Да, на властта не ѝ достигат няколко гласа за нужното конституционно мнозинство от две трети от депутатите, а цялата процедура по промените в конституцията изисква най-малко 80 от тях да бъдат налични на три пъти. Три гласувания с две трети от 120-те пратеници. И тази констатация отново бе извадена на преден план от опозицията начело с ВМРО-ДПМНЕ. При това с намек, че все пак, ако предложението на правителството на Димитър Ковачевски има успех, то основната заслуга за това ще бъде на албанците и техните депутати в Събранието. Един от близките до ВМРО-ДПМНЕ сайтове сподели, че при гласуването на дневния ред с единствената точка за стартиране на процедурата за промени в основния закон, от всичките 70 депутати, които са я подкрепили, „само“ 32 били македонци. Значи, останалите са от другите етнически общности в страната. Е, какво е това? 

Нали се славите като пример на мултиетническа, мултикултурна и мултиконфесионална държава. Нещо сте се объркали, май. Защото най-новата история на младата суверенна държава показва, че винаги, когато се натиска този етнически клавиш, музиката, която излиза, създава напрежение в обществото. Така че старът е даден, но борбата продължава. И сега за втората причина да бъдем кратки. По-надолу публикуваме интервю с държавния експерт от Военноисторическия архив във Велико Търново Георги Луков. 

Разговорът е дълъг и предълъг, но в Редколегията на Бюлетина стигнахме до извода, че не бива да го съкращаваме. Не „ни дава сърце“ да го направим. Ако го прочетете, ще видите, че сме били прави. Просто няма какво да се пипне. Затова – приятно четене и по-нататък. 

 Костадин Филипов

0 коментара:

Публикуване на коментар

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2024