Лудвик Куба - Четиво за Македония

МАКЕДОНСКИ НАУЧЕН ИНСТИТУТ 

Лудвик Куба 

ЧЕТИВО ЗА МАКЕДОНИЯ 

Ludwig Kuba 

A BOOK ON MACEDONIA 

ПОСВЕЩЕНИЕ 

Издадох тази книга в чест на моите деди – бежанци от Беломорска Тракия, едни от хилядите български семейства, проку- дени от родните си места, преследвани и избивани, докато стигнат до България. Подобна е участта и на бежанците от територията на Беломорска Македония след Междусъюзническата война. Гръцката армия пали български селища, както се е случило и с гр. Кукуш, а след опожаряването, в един впечатляващ синхрон, башибозукът избива останалото там българско население. 

Иван Тодоров 

Лудвик Куба 

ЧЕТИВО ЗА МАКЕДОНИЯ 

© Владимир Пенчев, Габриела Данаилова – превод от чешки език, 2023 

© Владимир Пенчев – езикова и научна редакция, 2023 

© Македонски научен институт – издател ISBN 978-954-496-156-5 

Изданието е осъществено по: Ludvík Kuba. Ctění o Makedonii: Cesty a studie z roků 1925 – 1927. Praha: Nakladatelství Družstevní práce, 1932. 

В книгата са използвани репродукции от произведения на проф. Лудвик Куба 

МАКЕДОНСКИ НАУЧЕН ИНСТИТУТ 

Лудвик Куба 

ЧЕТИВО ЗА МАКЕДОНИЯ 

Пътувания и изследвания от годините 1925 – 1927 

София 

• ОРБЕЛ • 

2023 

Книгата се издава с любезното съдействие на „ЕУРАТЕК“ ООД 

ПРЕДГОВОР 

Книгата, която ви представяме, е увлекателен пътепис, който раз- крива историята, бита, носиите и песните на нашите деди от Македония. Автор е чешкият художник и етнограф проф. Лудвик Куба. Той издава книгата след своето пребиваване в Македония през 1925 – 1927 г. 

Пътеписът е издаден на чешки език и досега не е превеждан на български. Авторът – проф. Лудвик Куба е изключително интересна личност със завидно разноцветна палитра от таланти и интереси. Лудвик Куба е роден на 16 април 1863 година в Подебради, тогава в Австрийската империя, днес в Чехия. 

На четиринадесетгодишна възраст започва да свири на орган, учи в Пражката органна школа при Франтишек Скугарски. Приет е в Академията за изящни изкуства в Прага и учи в сту- диото на Макс Пирнер (1891 – 1893). По-късно учи в парижката Aкадемия „Жулиан“ (1893 – 1895) и в училището на Антон Ажбе в Мюнхен (1895 – 1904). 

В изобразителното си творчество, Куба е повлиян от импресионизма. Живописните му творби са много разнообразни – портрети, натюрморти, пейзажи, в които художникът пресъздава основно сюжети от любимата му Южна Бохемия. Куба е силно заинтригуван от етнографията и години от живота си посвещава на рисуване на фолклорни носии и съ- биране на народни песни. Като учен проф. Лудвик Куба задълбочено проучва етнографията, фолклора и историята на славянските народи. 

Самостоятелно изучава славянски езици и обикаля из Европа, за да се запознае отблизо с различните националности. Изключително впечатлен от видяното, Куба рисува фолклорните носии на местното население, природни и градски пейзажи, съставя сборници с песни на съответните народи. Пътеписите му, които описват историята, културата и бита на славянските народи преди век, са изключително ценни и днес, както с високата си художествена стойност, така и с историческата, етнографската и езиковедската информация, която носят. Авторът представя сравнително изследване на фолклора и на културно-историческото наследство на отделните славянски народи. 

Изследователската дейност на Куба е израз на панславянското движение на интелектуалци от славянските държави, които, проучвайки историята, фолклора и бита на различните славянските народи, доказват сходството 5 в техните култури, духовност и традиции. Възникнало като идея на чешки историци антрополози и фолклористи, това интелектуално движение добива особена популярност в края на XIX и началото на XX век, като има своите привърженици и сред хората на изкуството. Ярък пример в това отношение е и цикълът монументални платна „Славянска епопея“ на световноизвестния чешки художник Алфонс Муха. 

Едно от тези платна изобразява и българския цар Симеон Велики. По време на първото си посещение в България през 1894 г., Куба събира песни в София, Пловдив и Татар Пазарджик. Успява да събере 84 песни. Етноложките му проучвания са високо оценени от проф. Иван Шишманов, който предлага на Куба да публикува свои разработки в из- данието на Министерството на народното просвещение „Сборник на на- родните умотворения, наука и книжнина“, чийто редактор е Шишманов. 

През 1897 г., в кн. ХIV от Сборника е публикувана статията на Куба „Тоналностите в българските песни“. Книгите на Куба, посветени на славянските народи, се отличават с особена стилистика. Майстор на перото, Куба с много фино чувство за хумор и с огромна симпатия описва живота на хората, с които се среща по време на своето пътуване. Сладкодумен разказвач, надарен с изостре- ната чувствителност на художник и музикант, Куба извайва своите пътеписи така вдъхновено, че те са с колорита на живописни платна и със звученето на музикална композиция. Лудвик Куба изучава музикалната култура и обичаите на славянските народи. Той събира голяма колекция от славянски песни, която издава в 15-томния си труд „Slovanstvo ve svých zpěvech“. 

Издава отделни трудове за музикалната култура на Лужица, Чехия, Македония, Босна и Далмация. В резултат на пътуванията си издава и отделните сборници: Pisne ceske, Pisne moravske a slezske, Pisne slovenske, Pisne polske, Pisne luzicke, Pisne ukrajinske (maloruske), Pisne ruske(velkoruske) a beloruske, Pisne slovinske, Pisne cernohorske, Pisne charvatske, Pisne dalmatske, Pisne srbske, (z kralovstvi), Pisne bosensko-hercegovske, Pisne ze Stareho Srbska a Makedonie, Pisne makedonske, Pisne bulharske, както и пътеписите: „Čtení o Lužici“, „Čtení o Starém Srbsku“, „Čtení o Makedonii“, „Čtení o Dalmácii“, „Čtení o Bosně a Hercegovině“. 

През 1923 г., за издадения от него сборник със сръбски народни песни, Куба е награден със сръбския орден „Свети Сава“. В предговора на сборника с песни от Стара Сърбия авторът прави анализ на особеностите на фолклора и на сръбската народна песен. Куба представя Стара Сърбия само в териториалните граници на Новопазарския санджак, граничещ на юг с Шар планина. През 1925 – 1927 г. Куба посещава Вардарска и Егейска Македония, 6 където живее около година и половина. 

При първото си посещение по тези земи Куба е придружаван от сърбин, който, в контекста на сръбската политика, го запознава единствено със сърби, за да опише македонските песни като сръбски. През 1927 г. Куба отново пътува в Македония, като този път изрично отказва да бъде придружаван от официални лица, а изгражда представата си за местните обичаи, традиции, култура като живее по тези места и споделя ежедневието на местните хора. Куба описва своите преживявания така: „... аз бях в българска среда, слушах български песни на македонско наречие, бях пред истината...“. 

„Българщината личи по особеностите на мелодиите, еднакви са с тия в свободна България, и по езика, който е напълно български“. Впечатлен от местния фолклор, чешкият професор събира и проучва стотици народни песни, записвайки ги от автентични изпълнители в Македония. Като резултат от тази задълбочена дейност издава две книги – „Четиво за Македония“ и сборника „Македонски песни“. 

В „Четиво за Македония“, в няколко глави от раздела „Вардарски скици“ и в последната глава „Македония“, проф. Л. Куба подробно описва исторически събития, случили се преди и след Балканската война. Проф. Куба е виден славянофил и пламенно защитава славянската идея. Независимо от факта, че Чехия и Югославия са в много добри отношения, в книгата „Четиво за Македония“ той не се поколебава да обвини Югославия, за това, че нейната политика след Балканската война е довела до загуба на големи славянски териториии в Македония в полза на Гърция. 

Първият президент на Чехословакия – Томаш Масарик има отрицателно отношение към югославската политика спрямо македонските българи и подпомага финансово издаването на книгата на Л. Куба. В България проф. Димитър Шишманов, проф. Любомир Милетич и композиторът Добри Христов посрещат ентусиазирано книгата на Куба и публикуват рецензии, акцентирайки на научните достойнства на напи- саното. Тези книги са посрещнати е изключително остро от официалните правителствени кръгове в Белград, които по това време се опитват да убедят света, че преобладаващото население в Македония е сръбско и фолклорните им песни са също сръбски. 

Сръбските власти разпространяват слуха, че Куба е в плен на българските комити и изпълнява тяхна мисия в Македония. Опасявайки се от отзвука на издадения от Л. Куба сборник с маке- донски песни, през 1929 г. сърбите изпращат в Чехословакия преподавателя Милое Милоевич. 

Той е трябвало да изнесе лекции в различни градове, като целта е била, в противовес на написаното от Куба, да се до- 7 каже сръбската, а не българската принадлежност на македонските народни песни. На 10.06.1929 г. Милоевич изнася лекция в Прага пред уни- верситетски преподаватели, студенти, общественици. Лекторът цитира песни от Охридско, Битолско, Стружко, като посочва, че те носят сръбски дух. 

Студентите от македонското дружество, които отпечатват публика- ции с научни доказателства за българския характер на фолклора, езика и етнографията на Македония, възмутено напускат залата. Л. Куба прекъсва лектора и го обвинява, че използва трибуната за политическа пропаганда и като заявява категорично, че в книгата си е публикувал български песни, също напуска аудиторията. 

Започната като пътепис, книгата „Четиво за Македония“, със задъл- бочените си анализи на народния бит, език и култура, прераства в научно изследване, оценено и в международен план – през 1982 г. книгата е пре- издадена на английски език. През 1928 г. Куба обикаля Царство България, за да записва песни, които излизат от печат през следващата година под заглавие „Български песни“ – последния том от поредицата „Славянството в песни“. Въпреки, че сборникът с песни от България е издаден през 1929 г., Л. Куба има десетилетен опит с изучаването на песенния фолклор в различните българ- ски географски области. Проф. Куба е поканен за член на Македонския научен институт – още едно признание за задълбочените му етнографски изследвания на Македония. 

На 23 септември 1923 година Щипското братство, по инициатива на Спиро Константинов и Диаманди Николов, свиква в Софийския уни- верситет общо събрание на интелектуалци, родом от Македония, на което Константинов развива идеята за създаване на научен институт, занимаващ се с изследване на Македония. Идеята е приета и на 21 декември 1923 г. в аудитория 10 на Софийския университет 52-ма видни български учени и общественици създават Македонския научен институт със седалище в София, приемат устав и избират първия му Управителен съвет начело с председател проф. Иван Георгов. 

Редовни и почетни членове на Института стават и много чуждестранни учени, специалисти по македонския въпрос и приятели на Бълга- рия. Сред тях са проф. Афанасий Селишчев, проф. Павел Милюков, проф. Никодим Кондаков, проф. Станислав Слонски, проф. Мечислав Малецки, проф. Лудвик Куба, проф. Любор Нидерле, проф. Густав Вайганд, проф. Андре Мазон, Едуард Бойл, Жюстен Годар и др. 

За своята творческа и изследователска дейност проф. Лудвик Куба е отличен с много чешки и международни награди, през 1930 г. е награден и от Фонд „Д-р Стефан Стефанов при Славянското дружество в България“ 8 9 за научен принос за изучаването на славянските народни песни, в частност на македонските. 

През 1936 г. Л. Куба е удостоен със званието почетен доктор на Кар- ловия университет, а от 1945 г. е почетен професор на Академията за из- образителни изкуства, през същата година получава и званието „Народен художник на Чехословакия“. Лудвик Куба завършва своя жизнен път на 30 ноември 1956 година в Прага. Към книгата „Четиво за Македония“ издаваме и сборника „Македонски песни“. Л. Куба издава oригиналния сборник „Македонски песни“ на ста- рия български правопис. 

Поради тази причина голяма част от него е пре- печатана от първоначалното издание. Текстовете на песните са типично български, на характерния за 20-те г. изказ на нашето население. Не е случайно включването в началото на сборника „Македонски песни“ на песента „Ей девойче бугарче“, с което Куба акцентира на факта, че всъщност става въпрос за песни на българския етнос. В предговора към сборника от песни авторът пише, че езикът, на който говорят мест- ните хора, е български, песните, които се пеят, са също български. 

В специални езикови бележки след предговора проф. Куба дава доказателства за еднаквостта в граматиката на говорите в Македония и България – като първо най-съществено доказателство посочва липсата на падежи, което ги отличава от всички останали славянски езици. Като представя аргументирано принадлежността на населението на Македония към българския народ, Куба открито се противопоставя на политиката на родната си страна и осъжда Югославия за асимилаторските ѝ действия спрямо македонските българи. 

Парадоксално е, че и днес в България и Северна Македония се изпълняват едни и същи народни песни, но в резултат на десетилетното фал- шифициране на историческата фактология, Северна Македония не признава общото ни историческо минало и език. За разлика от други сборници – като напр. „Български народни песни“ на братя Миладинови, сборникът на проф. Куба съдържа нотирани песни, което съхранява мелодията и позволява тя да бъде възпроизведена. Проф. Лудвиг Куба 44 години събира и изучава славянски песни. 

Той е признат и от сръбските езиковеди за един от най-големите познавачи на славянската и на сръбската песен. Ето защо проф. Куба може безпогрешно да направи извода, че македонските песни са български, а не сръбски. Тази констатация се доказва и от факта, че при преброяването на населението в Македония в началото на ХХ-ти век, още по време на турската власт в Македония, преобладаващата част от хората се самоопределят като българи. Същото констатират в своите изследвания на място през 20-те – 30-те години на ХХ век изследователи като проф. Л. Нидерле, Владимир Сис и др. 

Проф. Куба нееднократно в своите книги посочва, че населението в Македония е изконно българско, като се аргументира с множество исторически, езикови и етнографски факти. Българското население по тези места запазва своя език, самосъзнание и култура през петте века на турско владичество. 

Но комунистическа Югославия за четиридесет и седем години, с терор и демагогия, успява да наложи нова нация, език и писменост. След 1944 г. цели семейства от Македония, които не са се страхували да демонстрират българското си самосъзнание, стават жертва на политически гонения, били са жестоко изтезавани, убивани без съд и присъда. А стотици доблестни мъже и жени, в резултат на противобългарските съдебни процеси в Скопие, са били затваряни в лагери, затвори, измъчвани са, докато не намерят мъченическата си смърт. 

За периода 1944 – 1955 г. са репресирани над 10 000 българи, а в резултат на терора хиляди са загубили живота си. Четейки трудовете на Куба, които са изпълнени с възторг и добро- намереност към всички славянски народи, осъзнаваме колко са се отчуждили днес славянските държави, как основен принцип е егоизмът, а не взаимопомощта. Това, разбира се, е резултат от дълъг исторически процес – започнал от Сръбско-българската и Междусъюзническата война, както и от налагането на комунистическия диктат от страна на Русия върху славянските народи. В днешно време сме свидетели как имперските амбиции на самозабравили се руски политици се изразяват в най-уродлива форма – като започването на братоубийствена война между Русия и Украйна, което води до хиляди жертви и от двете страни. 

Делото на проф. Л. Куба е изключително ценно за България, защото дава една безпристрастна оценка за случващото се до 1928 г. по нашите земи. Проф. Куба отстоява българската теза и фактът, че той е признат от международната общност задълбочен изследовател и чужденец, (т.е. е страничен наблюдател на взаимоотношенията между балканските на- роди) подсилва тази теза. 

Д-р ик.н. Иван Тодоров 

I. В ОХРИД И ОКОЛНОСТИТЕ 

Първата песен 

Невероятно е, че Македония и Чехословакия, две страни, които се обединяват в зората на нашата история за едно велико културно дело, днес са си най-чужди от всички славянски страни. Благодарение на светите апостоли Кирил и Методий и техните ученици Климент и Наум, нашите отношения започват още през 863 г., но скоро са прекъснати...

СЪДЪРЖАНИЕ

I. В ОХРИД И ОКОЛНОСТИТЕ .......................................................11

Първата песен ....................................................................................11

В Охрид ..............................................................................................16

Охридското езеро ..............................................................................25

Чинарът Джемо Бърдянин ................................................................32

Пожарът в Струга ..............................................................................40

От Охрид до Битоля ..........................................................................50

Преспанското езеро...........................................................................55

II. ОТ РОДНИЯ КРАЙ НА КРАЛИ МАРКО ....................................62

Прилеп, родното място на Крали Марко.........................................62

На Трескавец......................................................................................76

III. ИЗ „ПЕЧАЛБАРСКИТЕ“ КРАИЩА..........................................82

Излет до Смилево..............................................................................82

Нагоре към Галичник........................................................................89

Галичник ............................................................................................92

IV. СВАТБЕНА СЕДМИЦА В ГАЛИЧНИК....................................103

Петровден.........................................................................................103

Сватбите започват............................................................................108

За последен път за вода с родителите............................................112

За булката .........................................................................................116

За сватбата и след сватбата.............................................................122

234

V. ВАРДАРСКИ СКИЦИ ................................................................127

Спорна зона......................................................................................127

Скопие ..............................................................................................133

Пазарен ден на тукашния седмичен пазар ....................................139

Съборът в манастира „Св. Архангел Михаил“ .............................149

Скопска Черна гора .........................................................................156

В района на манастирите................................................................161

VI. ИЗ ПРИРОДАТА.........................................................................168

Кончето.............................................................................................168

Бивол.................................................................................................173

Сред орли и магарета ......................................................................177

VII. НА РАБОТА ...............................................................................184

Песни ................................................................................................184

Пътищата може да са различни......................................................198

Художнически тъги и радости........................................................202

VIII. РАЗНИ ......................................................................................208

Сапун и кърпа ..................................................................................208

Македония и Новаковците..............................................................210

Македония........................................................................................218