Лектория „Македония“: Гостува проф. д.ф.н. Петър Сотиров

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 4

На 11 април 2024 г., водещият лектория „Македония“ Костадин Филипов и член на Управителния съвет на МНИ представи пред аудиторията госта проф. д.ф.н. Петър Сотиров, преподавател в Университета „Мария Кюри-Склодовска“ в Люблин, Р Полша. Поводът е издадената от него книга „Негованската тетрадка. Частица българска памет от Южна Македония“. К. Филипов предостави думата за изказване на проф. д-р Лучия Антонова, директор на Института за български език „Професор Любомир Андрейчин“ и член на МНИ. 

Тя сподели, че книгата, подготвена от проф. Сотиров, освен че е носител на старинни диалекти от с. Негован, Солунско, от нея могат да се извлекат ценни сведения за песни, етнографски бележки и исторически данни. Регионът е ценен за изследователите, тъй като през него преминава ятовата граница, разделяща българската езикова територия. Като явление той може да се съпостави с българската книжовна школа в Охрид, показващ единството на българския език в неговата история и развитие. 

В заключение проф. Антонова подчерта, че това е задълбочено изследване на различни езикови равнища – фонетично, лексикално, ономастично и др., съдържащо елементи от историческото познание. Книгата е приятна за четене, ръкописът е достъпен, не затормозява с чужди или непознати термини, може да се ползва от широк кръг читатели. Изказване направи и доц. д-р Наум Кайчев, зам. председател на МНИ. Той потвърди констатацията за по-слабото присъствие на българския етнос в градовете в Южна Македония за разлика от Вардарска Македония, където се оформят силни градски центрове на Българското възраждане. 

Книгата, посветена на будното българско село Негован се състои от две части/книги. Първата съдържа изследователски текст на проф. Сотиров, включващ биографични данни за Щерю Попатанасов, сведения за с. Негован, езикова, етнографска и историческа характеристика на ръкописа. Втората част представя автентичния текст на Щ. Попатанасов. Според Н. Кайчев книгата разкрива анатомията на това важно селище Негован, което е своеобразен микрокосмос на българщината в Южна Македония. В изказването си проф. Петър Сотиров разказа за нерадостната житейска съдба на своя род – преселници от Южна Македония, които намират своя пристан в Петрич. Описа накратко научната си кариера, преминала през няколко европейски университета. (Биографични данни за П. Сотиров са включени в интервюто на броя). 

Изказа благодарност към Издателството на Университета „Мария Кюри-Склодовска“ в Люблин, обнародвало книгата на български език. Благодари на Йордан Симов, открил в Държавна агенция „Архиви“ извори за личността на родения в с. Негован български просветен деец и революционер Щерю Попатанасов. 

Разказа историята за съхранението на ръкописа и изложи неговото съдържание, включващо историческа информация за селото и околните села, данни за езика, бита, културата, традициите и нравите на жителите му, сведения за църковно-просветното дело през Възраждането, както и за освободителното движение на македонските българи с оценки за някои дейци. Според проф. Сотиров ръкописът е израз на груповата памет на българските бежанци от Южна Македония, напуснали родните си места след войните през 1912–1913 г. 

Той отразява болката от загубата на родното място и носталгията по него, изразени по емоционален начин от автора на ръкописа в неговия финал. Към автора на книгата бяха зададени множество въпроси, между които и за състоянието на българистиката в Р Полша. След изчерпването им водещият Костадин Филипов благодари на гостите и закри лекторията (Виж „Интервю на броя“).