На 26 септември 2024 г. гост на Лектория „Македония“ бе българският дипломат Ангел Ангелов – доскорошен посланик в Република Северна Македония. След представянето от водещия Костадин Филипов, г-н Ангелов сподели мнение за две важни събития за региона. Първото се отнася за приетата декларация от 50-ото Народно събрание във връзка със „систематичното разрушаване на диалога между Република Северна Македония и Република България“ и провокативните и обидни изявления спрямо София от страна на Скопие.
Гостът се спря на трите точки в декларацията на българския парламент, а именно: потвърждаване от българската страна на политическото намерение и стремеж за довършването на изграждането на Коридор № 8, призоваване на правителството на РСМ да подходи отговорно и добросъвестно към всички поети ангажименти и договорености за навременното изграждане и възстановяване на прекъснатия от страна на Скопие позитивен диалог, спиране на антибългарската кампания и провокативните изявления. В последната точка от документа се потвърждава волята на българската държава и институции за организиране на съвместни чествания на общи исторически събития и личности.
Според А. Ангелов декларацията е изцяло в европейски дух. Тя помага на цялата дипломатическа мрежа да се опре на базов документ, показваш отношението на българския политически живот към случващото се в Р Северна Македония. Очаква след нейната поява силен отзвук в Скопие и в държавите от Западните Балкани.
Гостът коментира обстойно и втората новина, свързана с решението от 25 септември 2024 г., взето от Постоянните представители на Европейския съюз за започване на преговори с Албания за пълноправно членство в ЕС. Процесът официално ще стартира на 15 октомври т.г. в рамките на междуправителствена конференция на ЕС в Люксембург, когато ще бъде отворена първата глава от преговорите. Този акт практически означава разделяне на Р Албания и Р Северна Македония по пътя към евроинтеграцията.
Г-н Ангелов изрази мнение, че икономическият и политическият елит в Р Северна Македония не желае реално нейното евроинтегриране, защото то налага законов ред и правила в цялостния живот на страната. Този ред означава, че наред с другите условия за членство в ЕС като съдебна реформа, борба срещу корупцията и др., Скопие трябва да впише българите в конституцията и да спазва и правата им – изискване, което трудно се приема от управляващите. Това е една от причините да не се правят необходимите реформи. Дадената „зелена светлина“ от ЕС за асоцииране на Албания рязко намалява възможностите за подобно протакане. Според дипломата изпитаният прийом да се „купува време“ чрез предизвикване на серия от избори в този момент не е работещ.
Кабинетът на Християн Мицкоски сякаш не разбира, че трябва да включи българите в конституцията и да изпълни двустранния Договор за добросъседство. Управляващите в Р Северна Македония би трябвало най-сетне да проумеят, че след приемане на т.нар. френско предложение от 2022 г. разговорът вече не е по оста София–Скопие, а е между Скопие и Брюксел, защото ЕС е гарант за изпълнение на българските условия за вдигане на ветото за Р Северна Македония.
Към госта бяха задени множество въпроси като – проточилото се от десетилетия изграждане на Коридор № 8 и проблемите със строежа на жп линията между Скопие и София; ролята на албанския фактор в страната и поведението му след решението за асоциирането на Албания към ЕС; възможността за отваряне на архивите на югокомунистическите разузнавателни и контраразузнавателни служби, които крият данни за политическите репресии срещу българите; чуждестранните инвестиции в Р Северна Македония и мястото на Р България в този процес и др.
След приключване на въпросите, мненията и предложенията, които придобиха дискусионен характер, водещият К. Филипов благодари на посланик А. Ангелов и закри лекторията.
Доц.
Александър Гребенаров
0 коментара:
Публикуване на коментар