След 09.09.: Трима агенти на ОЗНА "ловували" в София македонски българи

31/01/2025


Целта е била да се унищожат хората с българско самосъзнание 

За 80-ата годишнина от „Кървавата Коледа“, за убийствата без съд и присъда в Македония, за монтираните политически съдебни процеси, за войнишките бунтове в Скопие и в Щип и за ролята на историографията в осветляването на тези времена с д-р Веселин Ангелов разговаря журналистът Костадин Филипов 

Веселин Ангелов е роден през 1953 г. в с. Ягодина, Смолянска област. Учи в гимназията „Васил Дечев“ в гр. Чепеларе. Завършва история във Великотърновския университет. За кратко работи като учител в с. Змеица. По-късно е уредник в Историческия музей в Благоевград. От 1979 г. извършва изследователска работа в местни и централни архиви в страната, в търсене на материали, свързани с най-новата история на България. През 1995 г. получава право да издирва три месеца исторически материали в Архива на Република Македония. Защитава докторска степен, става старши научен сътрудник ІІ ст. в ИИИ на БАН. Член е на Комисията за разкриване на документи за дейността на бившата ДС и бившето РУ при ГЩ на БНА (2001–2002). Автор е на над 25 монографии и документални сборници, посветени на Македонския въпрос, Възродителния процес и други исторически събития от най-новата ни история. Консултант е на редица документални филми, като „Хроника на едно национално предателство“ и „Само защото бяха българи“ на Милена Милотинова. Автор е на документални филми от поредицата „Път към Голгота“ на БНТ, както и на над 35 статии, студии и публикации, оповестени в различни научни издания. 

 – Г-н Ангелов, тази година се навършват 80 години от събитията в днешна Република Северна Македония в края на 1944 и началото на 1945 г., известни като „Кървавата Коледа/Божик“. Вие сте един от най-ревностните изследователи и познавачи на този период. Не Ви ли звучи малко пресилено това название „Кървава Коледа“, или то е напълно заслужено? 

 – На 6 срещу 7 януари 1945 г., на празника Рождество Христово (Коледа), без съд и присъда са избити хора с българско самосъзнание. Заради извършените репресии тези дни остават в историята като „Кървавият Божик“. И това определение не е пресилено. Целта е била да се унищожат тези, които ще продължат да поддържат живо това съзнание. Това са били най-видните граждани – търговци, свещеници, учители, селяни и др. Целта е да се насади повсеместен страх сред населението и никой повече да не посмее да демонстрира пробългарските си чувства. 

 – Кога се появяват първите сигнали, че новото политическо ръководство в Скопие има намерение да разчисти терена от така наречените „пробългарски елементи“ и „сътрудници на окупатора“? Кои са главните „герои“ на това време и каква е тяхната „аргументация“ за предстоящото насилие? 

 – Открояват се имената на комунистите Лазар Колишев, Михайло Апостолски, Цветко Узуновски, Страхил Гигов, Вера Ацева и др. Ръководи ги черногорецът Светозар Вукманович-Темпо. В края на 1944 г. ръководителите на македонската компартия установяват, че всеобщите настроения във Вардарска Македония продължават да клонят към България. И предприемат тотален поход срещу всичко българско. Това става с прокарания Закон за защита на македонската национална чест. Той предвижда лишаване от граждански права, принудителен труд, конфискация на имущество и смърт. Действа до юли 1945 г. По непълни данни в този период са проведени над 10 съдебни процеса в градовете Скопие, Битоля, Щип, Прилеп, Струмица, Гевгели и на други места. На различни срокове затвор са осъдени над 100 души – юристи, журналисти, учители, свещеници, търговци и др. 

 – Кога се формират първите военни съдилища в новосъздадената Народна република Македония и с каква цел? Кои са мотивите за произнесените присъди? 

 – Съденето на нарочените като „предатели“, „контрачетници“, „помагачи на окупатора“ се извършва през 1945 г. Само в Скопие са проведени 18 процеса с 226 души подсъдими, от които 22-ма осъдени на смърт. В Щип 7 души са осъдени на смърт и 32-ма на различни години строг тъмничен затвор; в Прилеп са осъдени 28 души, от които 10 на смърт; във Велес – 10 осъдени на смърт и неизвестен брой с други присъди; в Битоля – 9 осъдени на смърт и неизвестен брой на различни години затвор; в Охрид – неизвестен брой; в Гевгели – 35; в Струмица – 60; в Берово и Делчево – над 100; в Кочани – 48 и т.н. В обвинителните актове се чете: „сътрудничил с българските власти“; „свидетелствал пред български военен съд“, „бил в близка връзка с германците“, „помагал на българските фашистки власти“, „агент на българските власти и Гестапо“, „участвал в борбата против партизаните“, „една от най-изтъкнатите личности на великобългарския фашизъм“, „служил на българските окупаторски власти в борбата срещу партизаните“, „инструктор и информатор“, „един от първите доброволци и контрачетници“, „голям шпионин на българската полиция“, „убивал партизани“. Картината за съдебната саморазправа над инакомислещите се допълва и от факти за други процеси срещу т.нар. спекуланти и саботьори. Те не са малко, издават се и смъртни присъди. 

– Какво е известно за състоялите се най-големи политически процеси през 1945–1947 г.? Кой беше първият, изправен на подсъдимата скамейка? 

– Първи е процесът срещу Йордан Чкатров (10–12 януари 1945 г.). Започват процесите за защита на македонската национална чест. Сочат го като процес срещу „познатия македонски предател и престъпник“, „член-организатор на бандата на кръволока Иван Михайлов“. Основното обвинение срещу него е, че през 1943 г. се завърнал в Македония, за да „заздрави разклатеното положение на българския фашистки окупатор“. Осъден е на 15 години затвор. Съдебен процес има и срещу едни от най-известните политически дейци на Вардарска Македония Д. Гюзелев, Д. Чкатров и Спиро Китинчев (от 28 май до 2 юни 1945 г.). 

Обвиняват ги, че са приветствали обединението на Македония с България, че през 1941–1944 г. са възпитавали народа в пробългарски дух. И тримата се защитават достойно, не се признават за виновни и изтъкват, че са се борили за опазване на българите от сръбска асимилация. Осъждат ги на смърт. През пролетта на 1945 г. по инициатива на д-р Константин Терзиев – юрист, д-р Васил Иванов и д-р Коста Тренчев – лекари, в Скопие се приема решение за създаване на организация, целта на която е НР Македония да се откъсне от ФНРЮ, да се създаде самостоятелна македонска държава, която да обхваща още Егейска и Пиринска Македония… 

Създадена е широка организационна мрежа, обхванала градовете Скопие, Тетово, Струмица, Пехчево, Царево село, Берово, Радовиш, Щип и много села. Организират се тройки в селата, четворки в околийските и петорки в окръжните центрове. Смята се, че организацията добива широк размах, че е възстановена ВМРО. Почти всички 13 подсъдими са осъдени на смърт. Върховният съд в Белград, под натиска на ООН и великите сили, отменя смъртните присъди на ръководителите на ВМРО. Остава само тази на д-р Константин Терзиев. Той е разстрелян край затвора в Идризово на 15 април 1947 г. 

Втората изветна нелегална организация от 1945 г. е наречена от нейните създатели Демократичен фронт на Македония „Илинден 1903“. Нейни учредители са Коста Хрисимов-Смилец – учител от с. Старчище, Сярско, д-р Илия Чулев от Кавадарци и д-р Наум Златаров от Охрид. Фронтът създава свои организации в Скопие, Битоля, Велес, Щип, Охрид и Кавадарци. Основна цел на организацията е да брани с всички средства българското име, език и история и чрез тайни изложения да осведомява световното обществено мнение за извършвания нов геноцид над българите във Вардарска и Егейска Македония. На 20 февруари 1946 г. 

Върховният съд на Македония произнася присъдите срещу членовете на Демократичния фронт. Най-тежка – 20 години принудителна работа, е присъдата на Смилец, 15 г. на Стефан Кузманов, 14 г. на д-р Златаров, 10 г. на д-р Чулев и от 1 до 3 години на още 6 подсъдими. Колишевски е готов да се саморазправи и с най-големия си враг – по-популярния от него първи председател на републиката Методи Андонов-Ченто. През ноември 1946 г. той е изправен пред съда и е осъден на 11 години затвор в режим на принудителен труд. Прекарва в затвора в Идризово повече от 9 години, от които 59 месеца в пълна изолация. Павел Шатев пък завършва жизнения си път на битолското бунище. 

– Вярно ли е, че новата отечественофронтовска власт в България е съдействала на Скопие за изправянето пред съда на български офицери или служители на българската администрация в периода 1941–1944 г.? И не е ли това първата стъпка от националното предателство, продължило с „македонизацията“ на Пиринския край? 

– Вярно е. След преврата в България от 9.ІХ.1944 г. се организира „лов на окупаторски слуги“. За да организират „лова“, в София пребивават офицерите от македонската ОЗНА Митко Зафировски, Бранко Кавкале и Владимир Цветиновски. При активното съдействие на новосформираната „народна“ държавна сигурност акцията завършва към края на 1944 г. с арестуването на десетки служители от военновременната българска администрация във Вардарска Македония. Прокомунистическото правителство в София великодушно одобрява и искането за тяхната екстрадиция, за да бъдат съдени от „народен съд“ в македонската република. В резултат на това десетки българи, набедени като „окупаторски злосторници“, са предадени на Скопие. Повечето са осъдени на смърт. 

– Коя е искрата, запалила войнишките бунтове около Коледа през 1945 г. И колко са жертвите от потушаването им? 

 – На 6 януари в Скопие, а на 7 януари 1945 г. в Щип избухват войнишки бунтове. Войниците издигат лозунга „Не искаме на Сремския фронт, напред към Солун!“. На събралите се около него сръбски офицери Темпо подсказва, че това са „бугараши“, „ВМРО-вци“, „Ванчемихайловисти“ и „фашисти“, които трябва да бъдат спрени, а водачите им – разстреляни. Кани разбунтувалите се офицери в залата на Офицерския дом „заедно да обсъдят въпроса“. 

С влизането си в клуба те са обезоръжени и поставени под арест в старата турска крепост „Калето“. Краткият разпит на всеки офицер е последван от разстрел, преди който Темпо изговаря думите: „Хочеш Солун, еве ти га!“. Само за няколко часа са разстреляни около 70 офицери. Разбрали, че с техните офицери става нещо, около 1000 войници се отправят отново към центъра на Скопие, където сръбски партизани ги посрещат с безмилостна картечна стрелба. Десетки са убитите и ранените, около 900 са арестуваните и затворени в „Калето“. Според една версия задържаните бунтовници са държани повече от месец без вода, храна, завивки и някои умрели от глад и студ. От средата на февруари 1945 г. са изпратени на фронта срещу германците и по-голямата част от тях загиват. 

– В началото на 90-те години на миналия век стана известен случаят с убитите без съд и присъда 53-ма човека от Велес. Властите бяха принудени да признаят, че това се е случило. Смятате ли, че все още има престъпления, които не са известни или дори старателно се крият? 

 – Не само във Велес. През 1948 г. за убийства съобщават Панко Брашнаров и Павел Шатев в свои изложения до Г. Димитров. Шатев само загатва за известните „случаи с неоснователните масови разстрелвания, които станаха във Велес, Битоля и Щип“. Панко Брашнаров и Павел Шатев доуточняват, че „горното се потвърждава от добре известното на всички екзекутиране на 12 души в Скопие, 53-ма души във Велес, 43-ма в Куманово – без всякакъв съд, избити от органите на ОЗНА по директива и заповед на Александър Ранкович“. Според други писмени сведения в Скопие са избити 63-ма души, във Велес – 54, в Куманово – 48, в Битоля – 36, в Щип – 77, в Прилеп – 35. 

Според някои твърдения край село Владимирово, Беровско, са убити още 330 души. На 6 срещу 7 януари 1945 г. започва масово изтребление на търговци, кметове, свещеници, учители, обикновени селяни из цяла Македония. Целта на акцията е била да се заличи българското самосъзнание в тази територия. Пълният списък на населените места, в които са станали убийства, ще стане известен едва след разсекретяването на македонските архиви. 

– Достатъчно активна ли е, д-р Ангелов, българската историография за разсветляването на този период от историята на днешна Северна Македония? Къде се сблъскват наративите на българските и македонските историци? 

 – След книгата на Цола Драгойчева „Такава е истинта“ (1981) българските историци направиха разработки, в които оповестяват достоверни факти по тези въпроси. Това са учените Костадин Палешутски, Георги Даскалов, Любомир Панайотов, Добрин Мичев, Валери Русанов, Димитър Гоцев, Володя Милачков и др. Най-подробно и задълбочено тези въпроси се разглеждат в книгата на Коста Църнушанов „Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него“ (1992). Открояват се статиите за Лазар Колишевски, за Ченто, за съдебните процеси през 1945–1946 г., за съставянето на македонската азбука, за жертвите през т.нар. Кървава Коледа и много други. 

Изследванията и документалните издания на македонската историография са посветени на „успешното“ изграждане и развитие на републиката в периода 1944–1946 г. Те имат преди всичко политико-пропаганден характер, липсва истинска фактология. Мълчи се за проведените съдебни процеси, за масовите убийства, за терора над населението. 

– И накрая, каква е поуката от гледна точка на днешния ден, д-р Ангелов? Продължава ли процесът на дебългаризация край Вардар така, както беше започнат в края на 1944 г.? 

– Да, продължава. Страхът сред македонците да изразят добри чувства към българите и България, е повсеместен. Може би краят му ще бъде сложен, когато българите бъдат признати в Конституцията на Република Северна Македония, за да отпадне опасението от наказателно преследване. Само тогава процесът на дебългаризация ще бъде спрян.

0 коментара:

Публикуване на коментар

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2025