Страх стои зад неистовите сръбски напъни за "шопски" език и нация

29/01/2025


"Когато някой воюва толкова активно спрямо нещо, което е в противоречие със същността на нещата, става дума за страх." С тези думи започна своето изказване по време на вчерашната пресконференция в БТА историкът от Македонския научен институт Людмила Зидарова. Научната проява обедини именити български учени, водени от стремежа им да се противопоставят на зачестилите сръбски опити да създават по подобие на Гарашанин и Новакович някога нова нация на Балканите. Тя припомни, че темата за "шопски" език и "шопска нация" периодично се повдига от някои среди в нашата северозападна съседка, което поражда ненужна конфронтация. 

На свой ред директорът на Института за български език при БАН проф. Лучия Антонова припомни, че в противовес на тези тези се изказват дори местни сръбски езиковеди. "Това са нелепи опити да се разделя българския народ по несъществени белези. Българският и сръбският език са близки, тъй като са от една езикова група. Също така книжовните ни форми до голяма степен са сходни", изтъкна проф. Антонова и препоръча въпросната близост да се използва за сближаване, а не за ненужно разединение.

В този тон се изказа и проф. Ана Кочева от Института за български език към БАН, която обърна внимание на това, че напоследък зачестяват опитите за налагането на тази идея. "Българският книжовен и диалектен език се простира извън границите на страната ни", припомни тя, като подчерта, че българският език масово се използва сред нашите сънародници в Западните български покрайнини. 

В изказванията взе участие и председателят на Македонския научен институт, проф. д-р Георги Николов. "Жал ми е за българското малцинство в Сърбия, защото вместо да се превърне в мост на добросъседство между двете държави, то се превръща в заложник на сръбските политически интереси в района".

0 коментара:

Публикуване на коментар

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2025