Стана ли докладът за напредъка инструмент в предизборната борба?

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 7

Свикнали сме да търсим вътрешнополитическа проекция на всичко, което политиците правят „навън“. Това е старо правило в дипломацията и в политиката, на което студентите по политология ги учат още в първи курс. Когато нещо не ти върви у дома, препоръчва ти се да потърсиш резултати в отношенията с другите държави, и като цяло на международната арена. Колкото по-ефектно, толкова по-добре. 

Прибираш се у дома, удряш се по-гърдите до посиняване, хвалиш се какви невероятни препятствия си преодолял и се надяваш всичко това да амортизира проблемите ти вътре в държавата. Или да има ефекта на катализатор да ускори някакъв процес, който не върви както трябва. Като не забравяш, разбира се, да кажеш колко лоши и средновековни са били противниците, колко коварни и нечестни са били, но ти с твоите извънредни качества си им разказал играта. Каквото и да означава това Така и с Християн Мицкоски, премиерът на Република Северна Македония. 

Цялата му тупурдия, която вдигна около доклада за напредъка на страната по пътя към членство в ЕС, има една единствена, не, повече от една цели. Първата от тях е премиерът да узакони пълното си лидерство в държавата, да демонстрира, че владее всички инструменти на външната и вътрешна политика, в това число и да се намесва пряко чрез внушения в работата на докладчика, в случая австриеца Томас Вайц. Колкото повече време минава от обсъждането на доклада в Европарламента, все повече става ясно, че не е имало никаква нужда от повдигането на въпроса за македонската идентичност и език по начина, по който бе направено това. Слава Богу, европратениците намериха сили да си припомнят същината и принципите, върху които се гради дейността на Европарламента. 

Най малкото, защото той нито е академично-научна институция, нито има правото да ратифицира каквито и да е идентичности, език или култура. Чиято и да е. Втората цел на Мицкоски бе да консолидира симпатизанти и други гласоподаватели около кандидатите за градоначалници на местните избори през есента. Поведението на премиера бе класически пример за това как се използва правилото, за което стана дума в началото. Да, наистина, местните избори са му важни. 

Няма какво да крием – Мицкоски иска победа на вота, даже, ако влезем в неговата реторика, стреми се към разгром на опозицията, начело със СДСМ. Населените предимно с албанци райони той е оставил на партиите от коалицията ВЛЕН, които ще решават съперничеството си с ДСИ на Али Ахмети. 

Социалдемократите на Венко Филипче са основният противник на Мицкоски, с тях той си мери рейтинга и силите, тях иска да победи и дори да унизи. Битката ще бъде жестока. Особено на две места в страната – Скопие и Струмица, дори не толкова, колкото Битоля, Шип или Охрид, защото там е сигурен. Скопие, защото е столица и защото кметицата Данела Арсовска, която преди четири години бе подкрепена от ВМРО-ДПМНЕ, сега му се изплъзва. И понеже става така, срещу нея са организирани „специални мероприятия“, в това число и физическо насилие. А Струмица е крепостта на Зоран Заев и затова много е важно тя да бъде превзета. Символно място, без съмнение, и за нас, българите. Нали там бе първата голяма проява на двете ни държави и на двете правителства след подписването на Договора за добросъседство и приятелство през август 2017 г. през есента на същата година? 

Тогава, когато Зоран Заев и Бойко Борисов като премиери се разбраха за много неща, но нито едно от които не се случи. И за което сегашните власти в Скопие се опитват да изкарат България виновна. Нищо ново, както се казва. В цялата дандания, която Мицкоски предизвика с цел да превърне загубата в Европарламента в своя победа, се стигна и до някои видими нарушения на добрия тон и поведение по отношения на страната ни. С тях границата на добросъседството бе сериозно нарушена. 

Българският посланик в Скопие Желязко Радуков бе извикан в Министерството на външните работи и на външната търговия, за да бъде пред него изразено недоволство от факта, че висш български политик е употребил за Мицкоски като премиер определението „северомакедонски“. Няма да навлизам в подробности, защото българската страна се защити както трябва от нападките на Скопие. Само ще припомня, че това бе вторият път, когато Радуков като ръководител на българската дипломатическа мисия в Северна Македония е викан в тамошното външно министерство. А той няма и година откакто е в Скопие. 

Няма друг посланик от дипломатическия корпус, акредитиран в Северна Македония, към когото лично и към държавата, която представлява, да има такова отношение. Няма. Поне аз не знам. На дипломатически език това би трябвало да означава много ниско ниво на двустранните отношения и много проблеми в тях. 

Дори си мисля, че свеждането на това ниво на диалога ни със Скопие може да е още една от целите, които Мицкоски иска да постигне, за да намери мотив да оправдава яростното си нежелание да впише българите в страната му в нейната конституция. Може и така да е, само че го предупреждавам да не преиграва с посланик Радуков. С позицията на София зад гърба си при него подобни измислени номера не минават. 

 Костадин Филипов