На 18 юли 2025 г. в гр. Бургас почина членът на Македонския научен институт и на неговия филиал в Благоевград, н.с. Славчо Гоцев. Славчо Георгиев Гоцев е роден на 29 април 1939 г. в с. Панчарево, Пехчевско. Дядо му Яне Гоцев е създател и ръководител на местния комитет и член на Околийския комитет на ВМОРО, личен приятел и съратник на Гоце Делчев. Баща му Георги Янев Гоцев е виден деец на ВМРО във Вардарска Македония през 1945 г. Дванайсет години е политически затворник в бивша Югославия.
Сл. Гоцев завършва гимназия в гр. Берово и Висша педагогическа академия в гр. Щип, след което следва право в Юридическия факултет на Скопския университет. Един от създателите и лидерите е на студентска патриотична организация, която се обявява срещу асимилацията и денационализацията на българите във Вардарска Македония. Заедно с негови колеги и съратници е арестуван от югославските комунистически власти, разследван и малтретиран, а след общата политическа амнистия през 1962 г. продължава да бъде обект на преследване.
Скоро след това семейството му получава политическо убежище в България, където Сл. Гоцев завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски”, специалност история. В периода 1982–2004 г. е научен сътрудник в Института по история към БАН, член на научната група на института в Благоевград.
Автор е на книгите: „Националнореволюционните борби в Малешево и Пиянец, 1860–1912 г.”, „Борби на българското население в Македония срещу чуждите аспирации и пропаганди, 1878–1945 г.”, „Никола Спасов Малешевски. Живот и дело (1850–1945), включени в престижни световни каталози и библиотеки. Написал е многобройни статии, студии, биографични материали и др. по Македонския въпрос от възникването му след Берлинския конгрес през 1878 г. до наши дни.
Далеч от Благоевград, където премина по-голямата част от живота му, приютен от дъщеря му Мариана, която се грижеше за него в крайморския град, колегата и приятелят Славчо Георгиев Гоцев остана до края си верен на идеалите за обединена и просперираща България.
Ние ще го запомним като човек с добра душа, като непоколебим патриот, за когото „Отечество” не беше просто плакатна дума.
Бог да го прости!
Светла му памет!
От Македонския научен институт
0 коментара:
Публикуване на коментар