Екатерина Симидчиева (1872, Скопие – 2.09.1899, Куманово)

126 години от подвига на Екатерина Симидчиева (1872, Скопие – 2 септември 1899, Куманово), българска революционерка и национална героиня, деец на ВМОРО и борец за църковна независимост в Македония. 

Сестра е на революционера и публицист Лазар Симидчиев. Завършва Солунската българска девическа гимназия, след което става учителка в българското екзархийско училище Куманово. Основава женско дружество в града. Омъжва се за Авксенти Георгиев – син на богат и влиятелен в българин. На годишния акт на училището в присъствието на турския валия вместо предвиденото стихотворение тя изрича бунтовни слова. Дейната и смела учителка основава женско дружество в града. Привлечена е във ВМОРО от Гьорче Петров за куриер и апостол на организацията. 

В Щип има среща с Даме Груев. Ек. Симидчиева се противопоставя на настъпваща сръбската пропаганда, която купува продажни българи, превърнали се в родоотстъпници и плаща на корумпираните османски чиновници, за да служат на сръбската кауза. През месец юли 1899 г. Скопският валия решава да принуди българската църковна община в Куманово да отстъпи на сърбоманите църковен имот за строеж на църква. 

Към средата на август се съобщава на българите, че по силата на султанско решение трябва да отстъпят църковен имот и да дадат 650 лири за построяването на сръбска църква, но те категорично отказват. На 22 август, пазени от турски войници, сърбоманите полагат основите на тяхната църква в българската църковна нива. 

Народът се разбунтува. Екатерина Симидчиева, въпреки напредналата си бременност, повежда кумановските жени, които разрушават основите на строящата се църква и пред остриетата на войнишките щикове произнася: 

„Ние сме на бащинията си. Оттук никой няма право да ни изпъди“. Храбрите кумановски жени не отстъпват пред войската, опитваща се да ги прогони. Вдъхновявани от примера на героичната учителка, те цял ден устояват на атаките на аскера. На 24 август при станалите сблъсъци много от тях са ранени. Ранена тежко е и Екатерина Симидчиева. 

Ударена с приклад в корема, след няколко дни тя губи рожбата си и на 2 септември 1899 г. героичната дъщеря на Македония умира. Но смъртта ѝ не е напразна. Още на следващия ден, уверили се, че българите са решени да се борят докрай, властта отменя своето решение. Във връзка с убийството на българската учителка Екатерина Симидчиева от Куманово из цялата страна се провеждат протести и панихиди.

 По-късно през същата година Иван Вазов написва и публикува стихотворението си „Героиня“, посветено на нея. Първото женско македоно-одринско благотворително дружество, учредено на 3 октомври 1899 г. в София, носи нейното име.

Д-р Володя Милачков

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2019, бр. 8

Прочетете още »

IN MEMORIAM: Славчо Гоцев (1939 - 2025)

На 18 юли 2025 г. в гр. Бургас почина членът на Македонския научен институт и на неговия филиал в Благоевград, н.с. Славчо Гоцев. Славчо Георгиев Гоцев е роден на 29 април 1939 г. в с. Панчарево, Пехчевско. Дядо му Яне Гоцев е създател и ръководител на местния комитет и член на Околийския комитет на ВМОРО, личен приятел и съратник на Гоце Делчев. Баща му Георги Янев Гоцев е виден деец на ВМРО във Вардарска Македония през 1945 г. Дванайсет години е политически затворник в бивша Югославия. 

Сл. Гоцев завършва гимназия в гр. Берово и Висша педагогическа академия в гр. Щип, след което следва право в Юридическия факултет на Скопския университет. Един от създателите и лидерите е на студентска патриотична организация, която се обявява срещу асимилацията и денационализацията на българите във Вардарска Македония. Заедно с негови колеги и съратници е арестуван от югославските комунистически власти, разследван и малтретиран, а след общата политическа амнистия през 1962 г. продължава да бъде обект на преследване. 

Скоро след това семейството му получава политическо убежище в България, където Сл. Гоцев завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски”, специалност история. В периода 1982–2004 г. е научен сътрудник в Института по история към БАН, член на научната група на института в Благоевград. 

Автор е на книгите: „Националнореволюционните борби в Малешево и Пиянец, 1860–1912 г.”, „Борби на българското население в Македония срещу чуждите аспирации и пропаганди, 1878–1945 г.”, „Никола Спасов Малешевски. Живот и дело (1850–1945), включени в престижни световни каталози и библиотеки. Написал е многобройни статии, студии, биографични материали и др. по Македонския въпрос от възникването му след Берлинския конгрес през 1878 г. до наши дни. 

Далеч от Благоевград, където премина по-голямата част от живота му, приютен от дъщеря му Мариана, която се грижеше за него в крайморския град, колегата и приятелят Славчо Георгиев Гоцев остана до края си верен на идеалите за обединена и просперираща България. 

Ние ще го запомним като човек с добра душа, като непоколебим патриот, за когото „Отечество” не беше просто плакатна дума.

Бог да го прости! 

Светла му памет!

От Македонския научен институт

Прочетете още »

Македонско дружество „Съгласие“ в гр. Кюстенджа, Северна Добруджа

130 години от основаването на Македонско дружество „Съгласие“ в гр. Кюстенджа, Северна Добруджа (18 януари – 15 август 1895, октомври 1902 – август 1903). Основано е от: Пападопов, Иван Бешевлиев, Пенчо Маринов – директори на българските училища в Кюстенджа и Бабадаг, Хр. Илиев и П. Глушков – учители в Кюстенджа, Константин Фичев – книжар, Стойко Николов – търговец. 

Бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 1

Целта му е да организира установилите се в Кюстенджа сънародници от поробения от Турция край – работници в строителството и на пристанището, учители и местни българи, да подпомагат освободителните борби на българите в Македония. Включва 75 души. Дружеството провежда акции за набиране на средства, изпращани на комитетите на ВМОРО в Македония. 

След обявяването на въстанието в Македония през юни 1895 г. Хр. Илиев формира чета от 50 патриоти и я завежда в района на сраженията. „Съгласие“ поддържа връзки с Централното ръководство на ВМОРО. Поради активността на дружеството и по настояване на турското правителство в средата на август 1895 г. румънските власти го закриват, като арестуват ръководството и активистите му, обвинявайки ги, че подриват устоите на румънското управление в Северна Добруджа. 

В продължение на година властите тормозят македонските дейци, в резултат на което някои от тях се разоряват. Идването на Асен Марчинков от Берово, който е назначен за директор на българското училище (1896) в Кюстенджа, се оказва благоприятна предпоставка за възобновяването на дружеството. В началото на октомври 1902 г. А. Марчинков установява връзки с ВМК в София. Дружеството подпомага Горноджумайското въстание през есента на с.г., приютява 12 въстаници и им помага да си намерят работа, тайно изпраща средства и четници за Илинденско-Преображенското въстание. След потушаването на въстанието дружеството преустановява съществуването си.

Прочетете още »

Свети Дух - Ден на загиналите за свободата на Македония

Свети Дух, Духовден, Ден на загиналите за свободата на Македония 

Всяка година на 51-я ден след Великден – един ден след Петдесетница Българската православна църква чества Ден на Светия Дух. От 20-те на ХХ в. в България този ден се отбелязва и като Ден на Македония. За първи път той се чества на 6 юни 1923 г. Тогава младежите от студентското дружество „Вардар“ към СУ „Св. Климент Охридски“ почитат паметта на двама воеводи на ВМРО – поетите Илия Кушев и Любомир Весов, загинали през 1922 г. в сражение със сръбските окупатори. 

Впоследствие в различни краища на България се организират шествия и манифестации, сказки и вечеринки. На този ден се отдава синовна почит към паметта на хилядите български герои, посветили и отдали живота си в името на свободна и обединена България. Почитат се загиналите в Кресненско-Разложкото въстание (1878–1879), в епопеята от 1903 г., белязана от Илинден, Преображение и Кръстовден, в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, в Тиквешкото въстание (юни 1913 г.) и Охридското въстание (септември 1913), и във всички проявления на борбите за национално освобождение и обединение. 

През 1934 г. честването на Деня на Македония е забранено. 

Възражда се през 1990 г. Свети Дух е ден на пробуждане на българската национална памет. Ден на протест срещу ограбването и фалшифицирането на историческата истина, оспорването на националната и културната идентичност на българите в Македония. 

Денят на Свети Дух е празник на градовете Елин Пелин, Монтана, Царево и Ямбол.

Прочетете още »

145 години от рождението на Кръстю Станчев

145 години от рождението на Кръстю Станчев (13 март 1879, Котел – 18 май 1944, Своге) – общественик, активен журналист, деец на македонското движение. Завършва Варненската гимназия през 1895 г. и до 1897 г. следва право във Висшето училище в София, откъдето е изключен заради социалистически убеждения. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 3

Заминава последователно за Мюнхен и Берн (1898–1900), където се записва в юридическите факултети. След завръщането си в България работи в редакциите на редица издания на социалисти. Съратник е на Яне Сандански и подкрепя левицата във ВМОРО. Участва като доброволец в Балканската война, а по време на Първата световна война е ревностен привърженик на съюза с Германия. Издава в. „Балканска поща“ (1915–1918). 

След войната е последователно главен редактор на вестниците „Независимост“ и „Заря“. Преминава на комунистически позиции и е в тясна връзка със съветски дипломати и интелектуалци в навечерието и по време на Втората световна война.

Прочетете още »

145 години от рождението на Кръстю Станчев

145 години от рождението на Кръстю Станчев (13 март 1879 Котел – 18 май 1944, Своге) – общественик, активен журналист, деец на македонското движение. Завършва Варненската гимназия през 1895 г. и до 1897 г. следва право във Висшето училище в София, откъдето е изключен заради социалистически убеждения. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 3

Заминава последователно за Мюнхен и Берн (1898–1900), където се записва в юридическите факултети. След завръщането си в България работи в редакциите на редица издания на широките социалисти. Съратник е на Яне Сандански и подкрепя левицата във ВМОРО. 

Участва като доброволец в Балканската война, а по време на Първата световна война е ревностен привърженик на съюза с Германия. Издава в. „Балканска поща“ (1915–1918). След войната е последователно главен редактор на вестниците „Независимост“ и „Заря“. 

Преминава на комунистически позиции и е в тясна връзка със съветски дипломати и интелектуалци в навечерието и по време на Втората световна война.

Прочетете още »

150 години от рождението на Никола Стоянов

150 години от рождението на Никола Стоянов (3 февруари 1874, Дойран – 12 април 1967, София). Математик, физик, астроном, финансист, деец на легалното македонско освободително движение. Завършва гимназия в София и математика в Софийския университет (1895). 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 2

 Специализира математика в Тулуза, Франция (1898–1901) и математическа физика в Берлин и Гьотинген, Германия (1903–1906). Гимназиален учител в София; асистент по математика в СУ; назначаван е два пъти за редовен доцент по астрономия (1920, 1926), но не заема длъжността. Администратор е на Българската централна кооперативна банка, дългогодишен директор на държавните дългове, главен секретар на Министерството на финансите. 

Основател e на Българското физико-математическо дружество и подпредседател на Българското икономическо дружество. На Учредителния събор (22–24 ноември 1918) на македонските братства е избран за секретар на Изпълнителния комитет. През юни 1925 г. оглавява Управителния съвет на новоучредената Македонска кооперативна банка. От 23 януари 1938 г. е избран за председател на МНИ. Тази длъжност изпълнява до 17 януари 1945 г., когато по заповед на министъра на вътрешните работи Антон Югов е отстранен Управителният съвет на института и е утвърден служебно новия му ръководен състав. 

 Публикува трудове, свързани с астрономически и физични явления, както и с финансовото положение на България и нейните дългове.

Прочетете още »

140 години от рождението на Атанас Саев

140 години от рождението на Атанас Саев (6 юни 1883, с. Калагларе (дн. Левски), Пазарджишко – 8 март 1963, София) – български революционер, войвода на ВМОРО. Завършва българската духовна семинария в Цариград (1903) и започва работа в българската община в Сяр, а по-късно е учител в Сярското българско педагогическо училище. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2023, бр. 6

Влиза във ВМОРО и е избран за член на Серския окръжен революционен комитет. Заедно с Лазар Томов и Владимир Благоев, също членове на комитета, се противопоставя на намеренията на Яне Сандански за разцепление и саморазправа в организацията. През март 1906 г. Ат. Саев е арестуван, осъден на 101 години затвор и заточен на остров Родос. 

След Хуриета (1908) е амнистиран и се завръща в Македония. Става учител в с. Моноспитово, Струмишко и в гр. Мехомия (дн. Разлог). В Балканските войни участва като доброволец в Македоно-одринското опълчение. По време на Първата световна война също е в редиците на българската армия, след което се установява в София.

Прочетете още »

Стефан Чавдаров - Чафето (1883 – 1944)

140 години от рождението на Стефан Чавдаров (Чафето) (24 март 1883, Стара Загора – 1 август 1944, София) – български революционер, драмски войвода на ВМОРО. Завършва втори прогимназиален клас и се присъединява към ВМОРО. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2023, бр. 3

Става четник при ахъчелебийския войвода Пейо Шишманов и участва в Илинденско-Преображенското въстание в Смолянско. След потушаването на въстанието Ст. Чавдаров е определен за подвойвода в драмската чета на Михаил Даев (1904). През 1907 г. става войвода на собствена чета. Участва в опит за пленяване на английския полковник Елиът, но акцията е осуетена от турската армия. 

Води сражения с турски войски, като няколко пъти е предаван от гъркомани. След убийството на М. Даев през октомври 1907 г. се противопоставя на Яне Сандански и изпраща писма до Централния комитет и Задграничното представителство на ВМОРО срещу неговите действия. Участва във възстановяването на ВМОРО от Тодор Александров и е войвода в Горноджумайско и Малешевско от 1910 г. Четата на Чавдаров взема участие в освобождаването на Банско на 5 октомври 1912 г. съвместно с други чети под ръководството на Христо Чернопеев. 

През Междусъюзническата война служи в 13-а кукушка дружина на Опълчението, а през Първата световна война е в редиците на 67-и пехотен полк. След края на войната се оттегля от революционна дейност.

Прочетете още »

100 години от обединителния събор на Съюза на македонските благотворителни братства

100 години от провеждането на обединителния събор на Съюза на македонските благотворителни братства и Македонската емигрантска федеративна организация. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2023, бр. 1

На 28 януари 1923 г. в Софийското градското казино след продължителни преговори е открит обединителния събор/конгрес. На него над 250 делегати приемат името на новата организация „Съюз на македонските емигрантски организации“ (СМЕО). 

В новото ръководно тяло са избрани „умерени“ лица, чиито кандидатури се одобряват предварително от двете организации. За председател на ИК е избран Владимир Кусев, а по силата на сключеното споразумение в. „Автономна Македония“, орган на федералистката организация и в. „Македония“, орган на Изпълнителния комитет се обединяват под името „Независима Македония“, застъпващ идейните програми на ВМРО. 

Новосформираното звено приема устав и цели: „да ратува по легален начин за издигане на Македония в нейните географски и икономически граници в независима държава; да пропагандира идеята за образуване на Балканска федерация; да популяризира Македонския въпрос в чужбина; да сплотява и обединява македонските емигранти, без разлика на вяра и народност; да помага на нуждаещите се бежанци, членове на организацията“.

Прочетете още »

135 години от рождението на Артър Смит (1887 – 1945)

135 години от рождението Артър Смит (29 декември 1887 – 18 декември 1945). Американски журналист През есента на 1907 г. идва в София и се свързва с представители на освободителното движение на македонските и тракийските българи, настоявайки да бъде изпратен в Македония, където се води борбата срещу поробителите. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2022, бр. 12

Присъединява се към четата на Петър Милев, войвода в Неврокопска революционна околия (дн. Гоцеделчевско) и пребивава с нея в Македония от септември до ноември 1907 г. Посещава различни селища, наблюдава живота на населението и организационната дейност на четата. 

Участва в нейните походи и сражения, като споделя несгодите на четническия живот. Той не владее български език и не познава детайлно освободителните борби на българите от Македония и Одринско, което ограничава достоверността на впечатленията му. 

Своите наблюдения предава в кореспонденции до нюйоркския вестник „Ивнинг пост“, които по-късно, допълнени и разширени, публикува в отделна книга през 1908 г., излязла едновременно в Ню Йорк и Лондон.

Прочетете още »

95 години от Скопския студентски процес 1927 г.

95 години от Скопския студентски процес 1927 г. – един от най-големите политически процеси, организиран от сръбските власти във Вардарска Македония между двете световни войни. Подсъдими са 20 младежи, дейци на ММТРО, арестувани през май–юни 1927 г. след провал в организацията. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2022, бр. 12

След шестмесечно следствие, съпроводено с нечовешки инквизиции, те са обвинени, че са създали младежката организация като секция на ВМРО и че са работили за освобождението на Вардарска Македония и за нейната автономия. Подсъдимите студенти са подведени под съдебна отговорност по един от най-репресивните закони в СХС кралство – Закона за обществената безопасност, който предвижда смъртно наказание за подобни обвинения. Съдебният процес се провежда на 5–8 декември 1927 г. Намерението на студентите да заявят открито пред съда българската си националност и да обвинят сръбската асимилаторска политика в Македония изплашва властите. 

Те вземат извънредни мерки и обявяват военно положение. Чрез силен натиск върху подсъдимите и техните близки успяват да разколебаят част от младежите и всички решават да отричат членството си в ММТРО. За да намали политическия ефект от процеса, съдът не издава смъртни присъди. Девет от подсъдимите студенти са осъдени на различен срок строг тъмничен затвор. Димитър Гюзелев и Иван Шопов са осъдени на 20 години затвор, Димитър Нацев – 15 години; Димитър Чкатров – 10, Харалампи Хукаров, Тодор Гичев, Борис Андреев, Стерю Боздов и Борис Светиев – на 5 години. 

Останалите са признати за невинни. Скопският студентски процес предизвиква силен отзвук сред обществеността в България и Европа. Редица български обществени и професионални организации като Съюзът на българските журналисти, Съюзът на българските юристи, Българският народен студентски съюз, Синодът на БПЦ и всички македонски легални и нелегални националноосвободителни организации изпращат апели и изложения до различни правителства по света, до Обществото на народите, до организации за защита правата на човека и др. Същевременно в европейския печат са публикувани стотици статии в защита на подсъдимите студенти. 

Така въпреки стремежа на сръбските власти да омаловажат процеса, той се превръща в ярка демонстрация на младата българска интелигенция от Македония срещу сръбската асимилаторска и денационализаторска политика. Осъзнавайки морално-политическото си поражение сърбите никога вече не организират съдебни процеси, а засилват полицейския терор, жертва на който стават десетки младежи. Въпреки, че претърпява сериозен удар по време на процеса, ММТРО не прекратява своята дейност.

Прочетете още »

Димитър Евтимов Спространов (1897 – 1967)

Димитър Спространов (вляво) и баща му, Евтим Спространов

125 години от рождението на Димитър Евтимов Спространов, (30 октомври 1897, София – 8 юли 1967, София) /псевд. Цветан Ангелов, Божидар Ангелов, Владимир Бранковски, Д. Момиров, Д. Угринов/ – белетрист, драматург, публицист, преводач, деец на македонското освободително движение. Син на Е. Спространов. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2022, бр. 10

Участва в Първата световна война. Завършва юридическия факултет към СУ (1918). Членува в масонска ложа. По време на пребиването си в Париж (1924–1929) работи в автомобилната компания „Ситроен“ и установява връзки с чуждестранни дейци по препоръки на ВМРО. След завръщането си в България гравитира към ВМРО (протогеровисти). 

Пише множество статии под псевдоними във в. „Народен глас“ (излиза в САЩ), „Македонска правда“, „Македонски глас“. На 2 септември 1934 г. е избран за секретар на Временния македонски национален комитет. След 1944 г. заема различни длъжности – секретар на Министерството по информацията, редактор, по-късно – директор на в. „Изгрев“, секретар на писателския съюз. 

За известно време е въдворен в Трудово възпитателно отделение в с. Богданов дол, Пернишко. Автор е на множество разкази, повести и драми. Сред най-известните му романи, свързани с освободителното движение на македонските българи, са „Охридска пролет“ и „Самообречените“.

Прочетете още »

Георги Скрижовски (1882 – 1925)

140 години от рождението на Георги Скрижовски /Георги Иванов Радев/ (28 март 1882, с. Скрижово, Зъхненско – 25 февруари 1925, Свиленград) – деец на ВМРО. Роден в бедно семейство, учи в родното си село. Завършва българското педагогическо училище в Сяр (1896). 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2022, бр. 3

 Неговият учител Димитър Гущанов го привлича във ВМОРО. Учителства в с. Горно Броди, Горни Порой и в родното си село, където оглавява революционния комитет. Създава и укрепва комитети и в съседните драмски български села. През 1902 г. преминава в нелегалност и става четник. Следващата година е в четата на Гоце Делчев и участва в атентата на моста на река Ангиста. В Илинденско-Преображенското въстание е секретар на четата на Яне Сандански. 

На Първия редовен конгрес на Серския революционен окръг (1905) е избран за разложки околийски войвода. През Младотурската революция е в отряда на Сандански и в похода му към Цариград. Участва в учредяването на Народната федеративна партия (българска секция). През Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчениe а в Първата световна война е войвода на чета. 

През 1919 г. е член на Временното представителство на бившата ВМРО и се установява със семейството си в Свиленград. Като продължение на Горноджумайските събития от септември 1924 г. е убит от терорист на ВМРО.

Прочетете още »

Репресиите над българите в СР Македония след 1944 г.

 

Бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 6.

Д-р Володя Милачков

 Съдебните процеси се провеждат в условията на безогледно налагане на македонизма. Те имат за цел да накажат проявите на българско национално самосъзнание. „Правова“ форма на преследването на българщината e Законът за съдене на престъпленията против македонската национална чест (1944). 

Той третира като престъпления деянията, засягащи „честта на македонския народ“, в случаите, когато не могат да бъдат квалифицирани като „подпомагане на окупатора“ (т.е. българските власти). На съдебно преследване се подлага всеки, който се чувства българин или смята, че историята, езикът и националността на славянското население в Македония са български. По цяла Македония през 1945 г. са проведени множество процеси и са издадени стотици присъди по Закона за „националната чест“. 

 Сред първите подсъдими са духовните водачи на населението във Вардарска Македония, участници в борбата срещу сръбските режими от 1913–1915 г. и 1919–1941 г., дейци, оглавили българското национално-културно дело в годините на българското управление в областта през 1941–1944 г. 

 На 2 юни 1945 г. съдът в Скопие осъжда на смърт героите на Скопския студентски процес от 1927 г. и всепризнати политически дейци в Македония в годините на освобождението – Димитър Гюзелев, Димитър Чкатров и Спиро Китинчев. Те, както и останалите шестима подсъдими по процеса, са обвинени, че са работили за възраждането и победата на българската национална кауза в Македония, като по този начин са действали против „своя собствен народ“. Д. Чкатров от Прилеп, брат на Йордан Чкатров, е активен деец на Македонската младежка тайна револю-ционна организация и строителен инженер. 

 След разгрома на кралска Югославия (април 1941) работи за изграждане на българска администрация и за заличаване на последиците от сръбския режим във Вардарска Македония. Заради цялостната му дейност и непоколебимото му българско съзнание е съден от македонските власти в НР Македония през 25 май – 2 юни 1945 г. заедно със своите съидейници д-р Д. Гюзелев от гр. Дойран, доктор по философия и директор на радио „Скопие“ от юни 1942 до 1944 г. и видния скопски общественик и икономист Сп. Китинчев от Скопие, кмет на родния си град и женевски възпитаник. 

Към тяхната група от обвиняеми са включени също и областният управител на Скопие – доктора по правни науки Димитър Раев, д-р Благой Панчев – помощник кмет на Скопие, д-р Панайот Хитров, Азис Ибраим, Захари Иванов и Никола Икономов. Съдебните заседания се провеждат в една от залите на офицерския клуб на Скопие в присъствието на нарочно доведени клакьори. 

Тримата основни обвиняеми не отричат, че са се борили за запазване на българското население в Македония от сръбската асимилация. Те са осъдени на смърт чрез разстрел. Д. Гюзелев и Д. Чкатров скоро след произнасяне на присъдата са разстреляни край Зайчев рид, на три километра от Скопие, недалеч от пътя за Тетово. 

Спиро Китинчев е осъден на смърт, но по-късно присъдата му е заменена с 20 години каторга. Той умира след една година в затвора Идризово от туберкулоза и изтезанията, на които е подложен. 

За времето от февруари до април 1945 г. на три процеса в Щип са издадени 16 смъртни присъди. Военният съд в Прилеп на 15 април 1945 г. осъжда на смърт 10 души, сред които уважаваните прилепски граждани д-р Петър Бърдаров, юристът Александър Хаджиздравев, учителят Димитър Найденов и др. 

Десет смъртни присъди издава и съдът във Велес на 29 април 1945 г., съдът в Битоля седем и т.н. Съдебни процеси с десетки осъдени на дългогодишен или доживотен затвор, конфискация на имуществото и пр. са проведени и в редица от по-малките градове във Вардарска Македония. Всички подсъдими са обвинени като “великобългари”, “михайловисти”, “ВМРО-вци”, “фашисти” и врагове на “нова Югославия”.

Прочетете още »

24.05.1941 г.: Запален е свещеният огън на българските царе

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2021, бр. 5. 

80 години от запалването на Свещеният огън на българските царе. Запален е в навечерието на 24 май 1941 г. от цар Борис ІІІ в олтара на църквата „Св. Пантелеймон“ в Преслав. От него са запалени стотици специално изработени кандила, които са понесени щафетно към Дунав, Бяло море, Вардар и святото огнище на българщината – манастира „Св. Наум“” на Охридското езеро. 

Желанието е огънят да стане „символ на духовното единство на целокупния български народ“. Неговата цел е да свърже с невидима, но здрава родова нишка всички земи, превърнали се в символ на българската вековна слава. 

Той трябва „да осветли душите, да стопли сърцата и да обедини около божествения си пламък всички българи в името на нашите скъпи завети и светини, вековни копнежи и съкровени идеали“. Пристигането на свещения огън в Скопие е оповестено с камбанен звън, тържествен молебен и е съпроводено с всенародни тържества в прослава на обединеното Отечество.

Прочетете още »

Димитър Станишев (1861 - 1936)

160 години от рождението на Димитър Станишев (9 март 1861, Галичник, Вардарска Македония – 26 септември 1936, София) – известен български предприемач от Македония, занимавал се активно с благотворителност. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2021, бр. 3. 

Роден в семейството на търговеца Мино Станишев (1834–1916). Получава основното си образование в Галичник, а след това учи при чичо си митрополит Партений Нишавски. 

През 1877–1878 г. е в окупирания от сръбски войски Трън, където се противопоставя на опитите за сърбизация на местното население, поради което многократно е арестуван. 

 През 1885 г. взема участие в Сръбско-българската война с трета чета на софийското опълчение, като в Пирот е назначен за помощник полицмейстер.

Прочетете още »

115 години от гибелта на Георги Сугарев (1896 - 1906)

115 години от гибелта на Георги Сугарев (псевд. Вълкан, Митре) (1876, Битоля, Вардарска Македония – 23 март 1906, край с. Паралово) – български революционер, войвода на ВМОРО. Роден е в бедно семейство. 

Завършва Битолската гимназия и става учител в Демир-Хисарско, Кичевско, Поречието, а накрая и в Битоля. Включва се във ВМОРО. През 1901 г. е четник в четата на Никола Русински и е избран за член на Битолския окръжен революционен комитет на организацията. Всецяло предан на делото, Г. Сугарев се изгражда като даровит агитатор и способен организатор. 

В Илинденско-Преображенското въстание е битолски войвода. След потушаването на въстанието полага усилия за възстановяване на организацията. Води борба със сръбската и гръцката пропаганда. Насочва се към Мариово, за да противодейства на гръцките андартски чети. След предателство на 23 март 1906 г. четата е обкръжена в местността над Параловския манастир от многобройни турски части. 

В кървав битка четата е напълно унищожена. Г. Сугарев е тежко ранен и се самоубива.За него Алберт Сониксен пише: „Георги Сугарев беше един от най-способните между големите войводи и пръв организатор заедно с Даме Груев. Преди всичко той беше един от малкото останали неповлияни от вътрешните партизански борби… Той беше известен и със своята извънредна честност“.

Д-р Володя Милачков

Прочетете още »

Съдебните процеси във Вардарска Македония през 1946 г.

75 години от началото на 

Съдебните процеси във Вардарска Македония през 1946 г.  – те са част от започналите процеси през предходната година в условията на безогледно налагане на македонизма във Вардарска Македония и имат за цел да накажат проявите на българско национално самосъзнание. 

„Правова“ форма на преследването на българщината се дава чрез Закона за съдене на престъпленията против македонската национална чест (1944). Законът третира за престъпления деянията засягащи „честта на македонския народ“, в случаите когато не могат да бъдат квалифицирани като „подпомагане на окупатора“ (т.е. българските власти). 

Той подлага на съдебно преследване всеки, който се чувства българин или смята, че историята, езикът и националността на славянското население в Македония са български. По цялата ѝ територия през 1945 г. са проведени голям брой процеси и са издадени, по ненапълно уточнени данни, стотици присъди по закона за „националната чест“. 

Сред първите подсъдими са духовните водачи на населението във Вардарска Македония, участници в борбата срещу сръбските режими (1913–1915; 1919–1941), дейци, оглавили българското национално-културно дело в годините на освобождението (1941–1944). През 1946 г. са проведени едни от най-големите политически процеси във Вардарска Македония. Съдебната разправа е в отговор на нарастващата съпротивата на населението срещу насилствената македонизация. 

Властите разкриват няколко нелегални организации, борещи се за решаване на Македонския въпрос извън рамките на сърбо-комунистическа Югославия, появява се и вътрешно-партийна опозиция, начело с първия министър-председател на Народна република Македония Ченто. През февруари 1946 г. са осъдени ръководителите на нелегалната организация Демократичен фронт на Македония „Илинден 1903“, които подготвят и изпращат първия меморандум до Великите сили, с искане за отделяне на Македония от Югославия под покровителството на ООН. Най-тежка присъда получава Константин Хрисимов-Смилец – 20 години затвор. 

На 15 г. затвор е осъден Стефан Кузманов, д-р Димитър Златарев – на 14 г., д-р Илия Чулев – на 10 г., Коста Динев – на 9 г., а останалите шест души, подписали меморандума, получават присъди от 1 до 4 години затвор. Жертва на съдебния произвол в Македония през 1946 г. стават редица видни общественици. Йордан Чкатров е осъден на 10 години затвор, където умира след гладна стачка. 

На 3 март 1946 г. Скопският окръжен съд осъжда дейците на БЦАК Васил Хаджикимов – на смърт (впоследствие смъртната му присъда е заменена) и адвоката Стефан Стефанов – на 16 години затвор (по-късно убит при инсценирано бягство). На процеса 10-годишна присъда получава и Никола Гичев, часовникар от Щип. Същият съд издава на 4 и на 10 март 1946 г. две смъртни присъди – на аптекаря Панче Делев от Велес и на Трайко Попов от с. Раштак, Скопско. Двете дела завършват с още 19 присъди за различни срокове затвор. 

Сред осъдените са Борислав Градишки (20 години), Димитър Войницалиев (12 години), Евтим Гашев (12 години) и др. През 1946 г. съдът в Скопие издава тежки присъди срещу поп Гигов от Скопие (20 години), Бруно Котев, Ангел Геройо и двамата от Скопие, осъдени на по 15 години, поп Спиро от Кюстендил, Васе Пупков, Лазар Крайничанец и др. 

В Охрид и Битоля властите устройват съдебна разправа с „ветераните на българщината“ (изразът е на изследователя К. Църнушанов), Илия Коцарев, осъден на 20 години, брат му Владо и племенниците му Любчо и Сава Коцареви, Наумче Йосифов, братята Борис, Христо и Стефан Светиеви от Битоля, д-р Асен Татарчев от Ресен, д-р Константин Робев от Битоля и др. В Крушево е организиран процес срещу брата на войводата Никола Карев Георги Карев (удушен в килията си в затвора Идризово) и сина му Михаил. В Берово е проведен съдебен процес с 16 обвиняеми, в Гевгели – 17, в Щип – 9, в Делчево – 9, във Велес – 4, в Кочани – 10 и т.н. 

През май–юни 1946 г. властите арестуват над 3000 члена на възстановената ВМРО по инициатива на д-р Васил Иванов, д-р Коста Тренчев и д-р Коста Терзиев. Те подготвят и изпращат до представителите на Великите сили на Парижката мирна конференция втория меморандум. На 14 юли 1946 г. е арестуван и първият министър-председател на НРМ Методи Андонов-Ченто. 

Той подготвял заминаването си за Париж, за да разпространи изготвеното от него изложение-апел с искане за самоопределение на Македония и обособяването ѝ като самостоятелна държава под международна гаранция. 

 От 19–21 ноември 1946 г. е проведен процес срещу Ченто и той е осъден на 12 години строг тъмничен затвор. Издават се и 7 смъртни присъди (на д-р К. Терзиев, д-р В. Иванов, д-р К. Тренчев, Методи Попов, Благой Гащеев, свещеник Никола Попов и Асен Томов).

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2021, бр. 2. 

Прочетете още »

165 години от рождението на Полихроний Агапиевич Сирку

165 години от рождението на Полихроний Агапиевич Сирку (30 юли 1855, с. Страшени, Кишиневски уезд на Бесарабска губерния – 23 юни 1905, Санкт Петербург, Русия). 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 7.

д-р Володя Милачков

Руски славист, посветил се на изследването на историята на българската литература и църква и изучаването на българо-сръбските литературни връзки. Завършва Кишиневската духовна семинария, след което през 1878 г. Санктпетербургския университет. От 1883 г. до края на живота си е доцент в този университет. Там чете лекции – отначало по румънски език и литература, а после – по старобългарски език и история на руския език. От 1878–1879 г. до началото на 90-те години на ХIX в. посещава няколко пъти с научна цел балканските земи и някои други области от Източна Европа. 

Сред посетените територии са както свободните българските земи, така и Македония. Руският учен пребивава и в Света гора. Основна цел на всичките му обиколки е събиране и описване на стари ръкописи - български, сръбски и румънски. От тях над 30 са български. Те датират главно от ХII–ХVII в., но сред тях има и от ХVII–ХVIII в. Сбирката от издирените от него ръкописи се съхранява от 1906 г. в Академията на науките в Санкт Петербург. Сирку се изявява като библиограф и действен сътрудник на библиотеката на руската академия на науките. Той посвещава десет години (1883-1893) на работа в библиотеката на академията. Неговите обширни познания по класически и славянски езици по помагат в работата по съставянето на ръкописен каталог на българските периодични издания, книги и брошури, който е в основата на печатния каталог, излязъл от печат 1904 г. 

Освен към археографски издирвания и описание на славянски ръкописи, където приносът му е голям, научните интереси на Сирку са насочени към средновековната история, култура и книжнина – предимно на българите. Най-много го вълнуват въпросите, свързани с българския духовен и културен живот през ХIV в.: времето и дейността на Патриарх Евтимий и литературното движение и езиковата реформа, които той оглавява. Също така го интересуват и църковно-религиозни проблеми в българовизантийските отношения. На изследваните от него въпроси е посветен и най-мащабният труд на руския славист „Към историята на книжовната реформа в България“. Освен на историколитературни въпроси, отделя внимание и на проблемите на езика на неговите съвременници – българи и поспециално на македонските им диалекти.

Прочетете още »