Лектория „Македония“: Коридор № 8, това пък какво е?

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, кн.8 

На 10 юли 2025 г. в Македонския дом на „Пиротска“ 5 се проведе Лектория „Македония“ на тема „Коридор № 8, това пък какво е?“. Водещият Костадин Филипов разказа за дълголетните обещания за осъществяване на проекта, дадени тържествено от политици и държавници в Скопие и София, останали неизпълнени. След експозето си представи лекторите – инж. Владо Тодоров и инж. Симеон Евтимов, изготвили съвместно с проф. полк. Димитър Недялков и Емил Неделчев изложение по отбраната и сигурността. 

Инж. Владимир Тодоров представи изложението, посветено на проблемите с Паневропейския транспортен коридор № 8. На първо място обърна внимание на геополитиката и националните интереси на България. Очерта началото на зародилата се идея през 90-те години на ХХ в. и нейното развитие през следващите десетилетия, когато проектът се превръща от периферен в централен за Балканите. Геостратегическото значение на коридора е оценено заради възможността да осигурява важна транспортна връзка Запад-Изток, простираща се от италианските пристанища, през Албания и Република Северна Македония до София, Пловдив, Бургас/Варна. Мрежата включва инфраструктура от шосета и железопътни линии, речни и морски пристанища. 

Според лектора през 2018 г., по време на ротационно българско председателство на Съвета на Европейския съюз, темата за т.нар. Западни Балкани придобива приоритет и измества тежестта на България като балкански център. Това обстоятелство подпомага постюгославското настъпление чрез плана „Сръбски свят“. Засиленото политическо присъствие на Сърбия в съседните държави оказва осезателно влияние в Албания и Северна Македония. Като последица, София загубва водещата роля в интеграционните процеси и отношенията ѝ със Скопие „забуксуват“. Този обрат дава превес на геополитическите стремежи на Русия на Балканите и поражда опасения у европейските партньори, че трудно ще се намери алтернатива на масираното китайско финансово и технологично навлизане на Балканите. 

 България не съумява да се противопостави успешно на оста „север-юг“, по която се развиват сухопътните връзки от Егейско море до Дунавските пристанища. Българският национален интерес изисква тя да положи повече усилия за изграждане на собствена магистрала „Черно море“ в съзвучие с инициативата „Три морета“ като контраверсия на Коридор № 10, преминаващ през Република Северна Македония. Инж. Тодоров обърна внимание и на новата стратегия на ЕС за сигурност и просперитет и устойчив Черноморски регион, от която може да се възползва България. В нея е отбелязана ключовата роля на София и Букурещ за укрепване на източния фланг на Съюза. От проектирания Черноморски център за сигурност се очаква да засили безопасността в Черно море, да запази критичната морска инфраструктура, да разшири регионалното сътрудничество, транспортните и енергийните мрежи. Лекторът представи актуалното състояние на Коридор № 8. 

Според мнението на експертите той „продължава да бъде един от митовете на българската транспортна политика“. Проектът не е подкрепен с подходящи инвестиции от България, Северна Македония и Албания. Националните им мрежи продължават да не са свързани в единна система, липсва адекватна транспортна инфраструктура, осигуряваща бързо преминаването на сухопътните граници. Направеното до този момент и перспективите за неговото изграждане не са оптимистични. Експертната оценка показва социалните ефекти от неговото реализиране, които не са за пренебрегване – силен ефект върху търговията, услугите и отбраната, създаване на множество работни места, намаляване на времето за транспорт на стоки и хора. 

Наред с икономическия ефект от изпълнението на Коридор № 8, Владимир Тодоров изтъкна неговата важна роля за НАТО на Балканите. Градовете по трасето – Дурас, Скопие, София, Пловдив, Бургас и Варна са стратегически точки в източния фланг на Алианса. След активизирането на руското военно присъствие Балканите стават зона с повишено стратегическо напрежение и Коридор № 8 се включва в плана „Мобилност“ на ЕС. Според обобщаващата оценка на експертите България трябва да води по-активна политика, основаващо на централното ѝ място на Балканите, за да не допусне транспортна изолация. 

Уместно е да се популяризира за региона понятието „Централни Балкани“ вместо „Западни Балкани“ с ключова роля на България. Заради усложнените взаимоотношения със Скопие, София може да излезе с предложение водещата роля по организацията и координацията между страните за изграждане на коридора да се поеме от Италия. При добра политика регионът може да се превърне „от консуматор в генератор на сигурност“, заключи инж. Тодоров. Инж. 

Симеон Евтимов изрази мнение, че изграждането на Коридор № 8 ще повиши репутацията на България. Страната обаче не бива да забравя и Дунавската стратегия. Припомни в исторически план, че корените на българската държава са свързани с Дунав. От столетия реката отваря пътища към множество европейски страни. Призова към повече активност за повишаване ролята на България като кръстопътно средище на Балканите, независимо от стремежите на Сърбия да запази доминацията в региона чрез владеене на достъпа на река Дунав. Представеното изложение по отбраната и сигурността породи оживена дискусия, която обхвана проблеми, свързани с ролята на НАТО, САЩ и ЕС за не/изграждането на Коридор № 8, причините за пасивната политика на България, вкл. и към Северна Македония и забавената модернизация на българския участък, влиянието на Турция и турските интереси в региона, отчете се липсата на навременен анализ в България, съобразно геополитическите промени на Балканите и света. 

След направените сравнения с ускорения строеж на жп линии по време на българското управление на Македония през двете световни войни, водещият К. Филипов закри Лекторията с обещание за нови интересни срещи през есента.