Когато си безпомощен, викаш „неволята“ отвън

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2025, бр. 9

Премиерът Християн Мицкоски в своето политическо поведение отново демонстрира пристрастието си към двуличието и лицемерието. Вместо да вземе сам решението да внесе в парламента предложение за поправки на конституцията, чрез които българите от страната да бъдат записани като част от българския народ, той изразява надежда, че външни сили ще накарат София и Брюксел да променят досегашното си становище. Бил имал очакване, че „центрове на мощ и сила“ извън страната били готови да направят това, но след Нова година. (Виж Новини от Република Северна Македония.) 

Когато казвам, че това е чиста проява на лицемерие, имам предвид, че в момента разположението на силите на политическия и парламентарен терен в Скопие е такова, че за Мицкоски няма никакъв, ама, наистина никакъв проблем ръководеният от него кабинет да изготви и внесе в Събранието предложение за промяна в основния закон. Управляващата ВМРО-ДПМНЕ и нейните коалиционни партньори имат стабилно мнозинство в законодателния орган, което може много бързо да прокара предложенията през процедурата и в крайна сметка те да бъдат подложени на гласуване. 

Влиянието на Мицкоски сред депутатите от неговата партия е известно, те ще направят всичко, което той им нареди. Нямам никакво съмнение, че и пратениците от коалиционните партньори ВЛЕН и ЗНАМ ще го подкрепят. Албанците от ВЛЕН ще могат да изпълнят предизборните си клетви, че ако в рамките на шест месеца от съставянето на правителството с тяхно участие не се отпуши евроинтеграцията на страната чрез промени в конституцията, те ще напуснат властта. Шестте месеца отдавна минаха, партиите от ВЛЕН се правят на ударени за своето обещание, най-малкото защото се чувстват удобно в управлението и никак не искат да го напускат. Най-малкото, защото това им дава достъп до ресурсите на държавата, за да могат да се преборят успешно на предстоящите местни избори със своя голям противник – Демократичния съюз за интеграция на Али Ахмети. 

А ЗНАМ на Максим Димитриевски, която е третият партньор в управлението? Въпреки основателните твърдения, че зад тях наднича някогашният лидер на социалдемократите, премиер и после президент на страната Бранко Цървенковски, не вярвам и те да откажат подкрепа на евентуалните предложения на Мицкоски за промяна на конституцията и вписването на българите в нея. Най-малкото, защото това ще им даде шанс да се изявят като защитници на европейското бъдеще на Северна Македония и да добавят плюсове в партийното портфолио. Ако все пак парламентарното мнозинство зад Мицкоски не може да събере необходимите две трети от гласовете на депутатите, тоест 80 гласа, резервът ще се търси в опозицията. Там има достатъчно пратеници, които искат процесът на евроинтеграция на страната да „се отпуши“ тъкмо чрез промените в основния закон. 

Така че Мицкоски може да реши този въпрос веднага. И това ще му даде предизборни дивиденти в борбата му за тотална победа на местния вот на 19 октомври, повече от всички други техники и „номера“, които познаваме достатъчно добре от други подобни кампании. И сред които неизменно стои антибългаризма, за съжаление. Настина всичко изглежда просто. Сякаш да потвърди обратното обаче, Мицкоски прати раздвижването в двустранните отношения след Нова година. Бдителни наблюдатели от опозицията припомниха, че в едно предишно изявление премиерът бе обещал това да се случи преди местните избори. Това би изглеждало логично защото би било силен коз в ръцете на неговата партия в предизборната кампания за вота на 19 октомври. Но очевидно сроковете се разтягат, перспективата „след Нова година“ е мъглява и може да се опъва като ластик докато все пак обстоятелствата не наложат да се предприеме някакво действие. 

Но обвързването на въпросната нова динамика в отношенията със София и Брюксел в контекста на европейския преговорен процес с някаква външна сила, която да има потенциала да убеди българската страна да направи отстъпки пред Северна Македония, очевидно може да удължи срока. Не се налага да гадаем кой би бил този „център на сила“, защото самият Мицкоски спомена, че става дума за една от трите най-влиятелни държави в Европейския съюз, с лидерите на която е имал разговори. Пък бе споменат и Антонио Коща, председателят на Съвета на ЕС, който се срещна с Мицкоски в Скопие след посещението си в София. Значи, вероятно ще бъдат ангажирани и институциите на Европейския съюз. 

Каквито и да са намеците на Мицкоски, истината е една. И тя си има опашка в години натрупвания манталитет на политиците около Вардар, че всяко важно политическо решение за държавата може да дойде само и единствено отвън. Някога наричаха това „Великите сили“, днес центровете на политическа мощ в Европа и света имат други наименования. Но това не променя тяхната съществена роля по отношение на малките държави като Република Северна Македония, например. Такова едно поведение, изразено в заглавието ни, има и своята практична страна за местните политици. То в голяма степен снема пряката отговорност от тях, ако решението на кой и да е проблем се приеме като неудачно от гражданите на страната и те го поставят под съмнение. Но пък ако то е правилно и дари хората с очаквани плодове, каквито и да са те, можете да бъдете сигурни, че гърдите на политиците край Вардар ще почервенеят от самохвално удряне по тях. 

 Костадин Филипов