Представяне на книгата „Никола Стоянов – живот в служба на България“

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2026, бр. 1 

 На 15 януари 2026 г. Костадин Филипов откри първата за годината лектория „Македония“ на Македонския научен институт. На нея бе представена книгата „Никола Стоянов – живот в служба на България“, с автори – проф. д-р Даниел Вачков и доц. д-р Александър Гребенаров от Института за исторически изследвания при БАН. Изданието, отпечатано през 2025 г., е посветено на 150-ата годишнина от рождението на забележителния учен, финансов експерт и деец на националноосвободителното движение на македонските българи – Никола Стоянов (1875, Дойран – 1967, София). 

 Авторът на първата част от монографията проф. Вачков се спря на заслугите на Н. Стоянов във финансовата сфера. Той оставя трайна следа в историята на българската държава с успешните му проявления в международен план за облекчаване на репарационните ѝ задължения, наложени от Ньойския мирен договор. В продължение на две десетилетия след Първата световна война Стоянов е начело на Дирекцията на държавните дългове. През цялото време остава политически необвързан, но е надежден и лоялен съветник на премиери, финансови и външни министри на България. Благодарение на него се преразглеждат и смекчават утежняващи финансови разпоредби за страната. 

Представителите на Междусъюзническата комисия определят стремежите му като „екстремистки“, но не могат да отхвърлят доводите му за облекчено изплащане на дълга, заради аргументираните реални икономически възможности на българската държава. Проф. Вачков посочи някои от множеството постове, които Н. Стоянов заема извън сферата на служебните си занимания, между които – председател на Управителния съвет на дружествата „Alliance française“ в България, на Съюза на техническия и периодичен печат, на читалище „Св. Климент Охридски“, подпредседател на настоятелството на Българското икономическо дружество, на Съюза „Юнак“, на Дружеството за мир и ОН, редактор на списание на Българското икономическо дружество, член на финансовата секция при Научния комитет на Статистическия институт за стопански проучвания и др. В очакване на дълголетна битка за облекчаване на репарационното бреме Н. Стоянов се отказва от многогодишното си желание да заема длъжността на доцент по астрономия към Физико-математическия факултет на Софийския университет през 1919 г. Според Д. Вачков опитният финансист завинаги ще запази любовта си към научните занимания в областта на астрономията. 

 Авторът на втората част на книгата – доц. Ал. Гребенаров, представи възлови моменти от участието на Никола Стоянов в националноосвободителното движение на македонските българи. Сам преживял преселническата драма като петгодишен, той се отнася със състрадание към своите сънародници в Македония, подложени на сръбски и гръцки гнет след войните за национално освобождение през второто десетилетие на ХХ в. След Солунското примирие, подписано на 29 септември 1918 г. между България и Антантата, той става активен участник в различни ръководни тела на македонската емиграция в България. Изтъкната бе дейността му като секретар на най-влиятелната бежанска организация, оглавявана от Изпълнителния комитет на македонската братства. През есента на 1918 г. е сред учредителите на Дойранското благотворително братство „Х. П. Теодосий“ и несменяем негов ръководител в последващите години. 

 

През 1925 г. Стоянов създава Македонска кооперативна банка, която ръководи повече от две десетилетия. Доц. Гребенаров посочи някои любопитни разходи на банката, подпомогнала безвъзмездно много македонски организации, фондове, комитети с културно-просветни и благотворителни функции. Особено впечатляващи са средствата, отделени за Македонския научен институт, чийто учредител, заедно с други 51 известни учени, преподаватели, интелектуалци и общественици е Никола Стоянов. Неговата роля като зам. председател, а след смъртта на проф. Любомир Милетич (1 юни 1937 г.) и като председател на популярната организация, е неоценима. Венец на многостранната му дейност в междувоенния период е изграждането на Македонския дом, разположен между улиците „Пирот“ (дн. „Пиротска“) и „Ломска“ (дн. „Георг Вашингтон“). На 23 януари 1938 г., след редица премеждия, Н. Стоянов обявява неговото официално откриване. 

 Ал. Гребенаров разгледа и периода през Втората световна война, когато председателят на МНИ – Н. Стоянов се превръща в неформален лидер на македонското освободително движение и съживява идеята за решаване на Македонския въпрос чрез присъединяването на областта към България. Той отстоява схващанията си за българския характер на Македония и след 9 септември 1944 г., когато управляващите възприемат македонизма като държавна идеология и се опитват да обезличат с репресивни мерки народополезните дела, сътворени от легитимния председател на МНИ и съидейниците му. Ал. Гребенаров илюстрира словото си с богат снимков материал, с пояснения за отделни лица и събития. Той специално благодари на г-жа Калина Стоева – внучка на Никола Стоянов, предоставила непознати фотоси от неговия живот. След направените изказвания и последвалата дискусия водещият лекторията К. Филипов покани присъстващите да си вземат екземпляр от книгата с автографи от двамата автори.