Сигнали за възстановяване на партньорството между Албания и Сърбия

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2026, бр. 3

Действията през последния месец на министър-председателя на Албания, Еди Рама, отварят пространство да се тълкуват като опит за възраждане на доскорошните стратегически партньорства със Сърбия, а заедно с това и с Република Северна Македония. 

Същевременно Еди Рама взе няколко важни решения, които застрашават процеса на интеграция на Албания в Европейския съюз. На заседанието на управляващата Социалистическата партия, проведено на 27 февруари, Рама обяви седем промени в правителството. Замяната на заместник министър-председателя Белинда Балуку заради обвинения в корупция беше необходима, но Еди Рама смени и ръководствата на министерствата, които са тясно ангажирани с вътрешната и външната сигурност на страната. Тони Гогу е новият министър на правосъдието, за министър на вътрешните работи е назначен Бесфорт Ламалари, за министър на външните работи е назначен Ферит Ходжа, а за министър на отбраната Ермал Нуфиу. 

Опозицията отправи най-сериозни критики към новия външен министър Ферит Ходжа заради активната му роля в изработването на споразумението за морските граници с Гърция, което беше подписано през 2009 г., но след това беше отменено от Конституционния съд на Албания като противоречащо на конституцията и националните интереси на страната. Министрите Гогу и Нуфиу са свързвани с протестантски църкви в Албания, което от някои анализатори беше разчетено като послание към администрацията на САЩ. 

Изненадваща беше смяната на досегашните министри, на външните работи – Елиса Спиропали, и на отбраната – Пиро Венгу. Те проявяваха голяма активност в своите сфери, като Спиропали особено се ангажираше с правата на албанските общности на Балканите, а Венгу беше един от архитектите на военното сътрудничество между Албания, Косово и Хърватия. Отстраняването на точно тези двама министри може да се разчита и като сигнал на Рама към Сърбия за подновяване на стратегическото политическо сътрудничество, което беше преустановено след започването на войната в Украйна. 

Доказателство за подобни действия е и общото писмо на министър-председателя на Албания Еди Рама и на президента на Сърбия Александър Вучич, което беше публикувано на 28 февруари в престижния германски вестник „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“, в което двамата лидери предложиха на страните от т.нар. Западни Балкани да се предостави „ограничено членство в ЕС, без право на вето и без еврокомисари“. Това писмо предизвика много коментари, съмнения и критики в Албания, защото поставя под въпрос досегашната посока на външната политика на Албания и най-вече на следвания път на интеграция в Европейския съюз. Първото и най-голямо притеснение относно надеждността и очаквания ефект на това искане „sui generis“ е съавторството със сръбския президент Александър Вучич. Сърбия се намира в изолация по отношение на ЕС, като преговорите за членство реално са блокирани. Едва ли Вучич се ползва с някакво доверие в Брюксел и всяка обща инициатива с него до голяма степен предварително е обречена на провал. Вучич се намира под силен натиск и в самата Сърбия, а Еди Рама за пореден път прави опит да го реабилитира като заслужаващ доверие партньор в регионален и общоевропейски мащаб. 

Това действие на Еди Рама за пореден път се схваща като предателство в Косово, защото министър-председателят на Албания не само, че не се консултира с политиците в Прищина, когато предприема общи инициативи с Белград, но и ги поставя пред свършен факт, особено през последните години, като преговорите между Косово и Сърбия за замразени. Второ, моментът на този ход не е подходящ, напротив, защото още не е минала година откакто премиерът Рама проведе предизборната кампания и спечели четвъртия си мандат с основната цел да завърши преговорите с ЕС до 2027 г. и Албания да получи пълно членство в ЕС до 2030 г. или дори по-рано. Албания дори постави рекорд за затварянето на шест глави в рамките на една година! И сега, изведнъж, Албания сякаш се отказва от своя напредък и от своята стратегическа цел за пълноправно членство в ЕС без затова да има никаква причина. 

Единственият страх на Рама може да идва от факта, че преговорните глави 23 и 24, т.е. за съдебната система, правосъдието и корупцията, ще бъдат отворени отново в края на процеса, преди договора за членство, тъй като те се считат за „Ахилесова пета“ на целия процес на присъединяване поради големите демократични дефицити в тази област. Третото притеснение сред албанските анализатори и опозиционни политици е, че дори ако Албания действително приеме подобно „получленство“, никой не гарантира, че нещата ще се движат след това към пълноправно членство. 

 От предложението на Рама и Вучич се подразбира, че целта на ускорената интеграция е просто членство в икономически и търговски план, т.е. да се реализират икономическите ползи главно чрез вътрешния пазар и Шенгенската зона. С други думи, да се получават европейски фондове, докато за политиката, демокрацията, ценностите и демократичните принципи, особено за върховенството на закона и съдебната система, да не се разговаря и реформите да не се продължават. Това предложение изглежда доста странно и на фона на процеса на разширяване на Европейския съюз, защото, наистина, реформата и разширяването са обект на дискусия в ЕС, но евентуалното приемане на съществени промени в правилата и в процедурите за разширяване, е все още далеч, особено в настоящите геополитически условия. Освен това, традицията на работа на ЕС е проблемите да се решават във форуми и чрез общи дебати с групи по интереси, мозъчни тръстове, обмен на мнения и след това политиците и държавните лидери да стигнат до окончателното решение. 

 В дните преди това писмо на Рама и Вучич и министър-председателят на Република Северна Македония Християн Мицкоски също излезе с подобни идеи. Тази хронология на събитията спокойно позволява да се направи изводът, че отново се наблюдава координация между лидерите на Сърбия, Северна Македония и Албания по подобие на „Отворените Балкани“. Много странно е присъствието на Албания в тази компания, защото тази страна се намира на доста по-пряк коловоз по пътя към пълноправно членство в ЕС и включването на официална Тирана в подобни инициативи може само да навреди на Албания. Решението на управляващата Социалистическа партия да не позволи свалянето на имунитета на вече депутатката Белинда Балуку, гласувано на 12 март, също започва да се отразява негативно върху процеса на евроинтеграцията. Още на следващия ден, 13 март, посланиците на ЕС решиха да отложат поради липса на консенсус гласуването на Доклада за временната оценка на стандартите на Албания, без който доклад не могат да бъдат затворените 23 и 24 Глава, които са за правосъдието, съдебната система и корупцията. 

 Вместо да се ангажира с процеса на евроинтеграция, който навлиза в решаваща фаза, Еди Рама предприе типичната за него отвличаща маневра. На 17 март парламентът на Албания обяви Ислямска република Иран за „държава спонсор на тероризма и държава, която използва терористични средства“. Резолюцията беше приета само с гласовете на Социалистическата партия. Това решение, освен че е в унисон на политиката на САЩ и Израел, изглежда преследва още една цел – да пренасочи поне част от общественото внимание от създадените от Еди Рама нови спънки пред евроинтеграцията на Албания към възможна заплаха за страната от Иран. Този похват вече беше използван през юли 2022 г., когато Албания скъса дипломатическите си отношения с Иран, след като обвини иранските власти в организирането на мащабната кибер атака, която извади от строя за няколко дни албанската система за електронно управление. Това се случи точно в седмицата, когато Европейският съюз прие преговорната рамка за Албания, в която бяха включени всички искания на Гърция в ущърб на албанските интереси. Иначе, отношенията между Албания и Иран се влошаваха систематично от 2012 г. насам, когато Албания реши да подслони около 3000 муджахедини, противници на властта в Иран. 

Д-р Антон Панчев