Както и нашите предшественици търсим безкомпромисно научната истина

За резултатите от двата мандата начело на Македонския научен институт, за интереса на обществеността към дейността на МНИ, за утвърждаването на Института като експертен център и за бъдещите задачи пред новото му ръководство с досегашния председател на МНИ проф. д-р Георги Николов разговаря журналистът Костадин Филипов

Георги Николов Николов е роден на 13 юли 1957 г. в София. Завършил е специалност „История“ в Исторически факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и втора специалност български език и литература. С отличие е защитил дипломна работа на тема: „Византийската администрация в българските земи (ХІ–ХІІ в.)“ с научен ръководител доц. Васил Гюзелев. Бил е на езикови специализации в Солун, Гърция и Лайпциг, Германия, както и на научни специализации в Краков, Полша, Кьолн, Германия. Бил е аспирант в Центъра за славяновизантийски проучвания „Иван Дуйчев“. След конкурсен изпит е назначен за асистент в катедра „История на България“ в Исторически факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Защитил е дисертация за присъждане на образователна и научна степен „доктор“ на тема: „Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (VІІ–ХІ в.)“. През 2011 г. е избран за доцент, а през 2022 г. и за професор. Изнасял е лекции в редица чуждестранни университети. Георги Николов е обучил стотици студенти, бил е научен ръководител на десетки дипломанти (магистри) и петима докторанти. Публикувал е 10 книги и над 800 студии, статии, рецензии, библиографии и научно-популярни очерци, посветени на проблеми от Българското и Балканското средновековие. Георги Н. Николов членува в Македонския научен институт от 22 януари 2014 г. Председател е на Управителния съвет на Македонския научен институт от 29 юли 2020 г., а на Общото събрание на МНИ 30 март 2023 г. е преизбран за негов председател. Главен редактор е на списание „Македонски преглед“.

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2026, бр. 2

– Проф. Николов, в началото на март ще се проведе отчетно-изборното събрание на Македонския научен институт, на който Вие сте председател. С това завършва втория Ви мандат начело на института. В каква кондиция оставяте МНИ? Живее и работи ли той в крак с времето?

– Има някаква символика в началото и в края на моята роля като председател на Института: бях избран през 2020 г., на 29 юли (денят на трагичната битка край планината Беласица), а предстои да бъда освободен от длъжност през 2026 г., на 9 март (денят на победната битка при Клокотница). Историците много добре знаят същността и последиците от тези две големи сражения на българите през Средновековието. Но да оставим настрана нумерологията. Смятам, че през изминалите пет години и седем месеца Македонският научен институт продължи да изпълнява своята научна роля и да поддържа родолюбивия дух на неговите членове и симпатизанти. Продължавам да вярвам в максимата, която ме ръководеше през това време: „Приемственост и обновление“. В много отношения нашият изследователски институт продължи делото на първооснователите от 1923 г. Веднъж Ви казах: „Трудно е да се заеме мястото на проф. 

Любомир Милетич“. През цялото време, обаче аз се връщах към неговото присъствие в Института – и като учен, и като председател, и като общественик. Следвах неговите стъпки от позицията си в новото време. И сега, ние гледаме на нашата история, на нашето минало в Македония, както и българите преди едно столетие; и сега търсим безкомпромисно научната истина, както и нашите предшественици.

Но, „в крак с времето“, казвате Вие. А този крак с времето са няколко важни елемента. На първо място това са електронните ресурси, т.е. представянето на научни постижения и обществени позиции в необятната сфера на интернет. Само отчасти това е факт с присъствието на Бюлетина „Българите на Балканите и по света“, който редовно се списва и поддържа на нашата страница. На второ място това е дигитализацията на нашите изследвания и предлагането им в електронните база-данни. Тук също само отчасти това се изпълнява, като предмет на предлагане са публикациите в научния орган на нашия институт – списание „Македонски преглед“. На трето място е присъствието на преводни издания. Изпълнението на този елемент е твърде фрагментарно. То се изразява представяне на уводните статии в „Македонски преглед“ и в англоезичен вариант, както и превода на някои наши издания на чужд език. Печатните издания, публикувани на чужд език, обаче се броят на пръсти. Да не говорим за опитите за издаване на англоезична версия на Бюлетина и на други наши публикации. Общият знаменател и на успехите и на неуспехите се нарича „финансиране“.

Състоянието на Института, изразено с някои факти, е следното. Реално в него членуват около 100 души. Това е сравнимо с един институт в Българската академия на науките или с един факултет на Софийския университет. Научно активните люде, обаче са по-малко от половината членове. Имам предвид публикации в „Македонски преглед“ и монографични издания, участие в научни форуми, медийни и други обществени изяви. Не смятам това за слабост. Понякога една монография се пише с години и нейната публикация ще се появи в мандата на следващия председател.

Бе направен опит за обновяване и подмладяване на членската маса, като през последните години бяха приети приблизително 20 нови членове, повечето от които са млади изследователи – докторанти, асистенти и други, които са в началото на своята кариера. Наред с това важно място в научните органи на Института заеха и такива утвърдени учени като проф. Кирил Топалов и проф. Михаил Неделчев.

През изминалото време се опитах да „изляза“ от София. Научни форуми и всякакви изяви нашия институт се осъществиха и в други центрове, главно в Югозападна България – Благоевград, Кюстендил, Дупница, Гоце Делчев, Разлог, Петрич, Рилски манастир и др. Освен това забележимо бе нашето участие и в научни събития във Варна, Силистра, Добрич и на други места в България. За това допринесоха и добрите научни връзки със сродни научни звена като Тракийския научен институт и Добруджанския научен институт.

– В този контекст един директен въпрос, проф. Николов – справя ли се МНИ с призванието си да „прави“ наука? Нали все пак е научен институт? Успява ли да отговори на някои обвинения, че в дейността си залага повече на пропагандата? Вие самият сте човек, който предпочита тъкмо тихата и сериозна работа на изследовател вместо шумни събития.

- Отговорът на този въпрос намира изражение във фактологията. А тя е следната за времето 2020–2025 г.:

• Проведени бяха 39 научни форуми (конференции, кръгли маси, сесии и др.), някои от които с международно участие от Италия, Канада, Полша, САЩ, Северна Македония, Унгария.

• В периода 2020–2025 г. бяха издадени 40 книги с общ обем от 13 469 страници. Говоря за изключително научни изследвания, част от които са авторски монографии, а друга по-малка част са сборници. Едва пет от всички тези издания са на чужд език. Разбира се, известен брой от тези книги бяха в подготовка още преди 2020 г. Също така някои от изданията бяха осъществени съвместно с други институции като Българска академия на науките и издателствата „Орбел“, „Тангра ИК“, „Захарий Стоянов“, „РИК Ирин-Пирин“. Смятам, че това е една от формите на сътрудничество, с която може поне отчасти да се компенсира финансовия недоимък.

• Списание „Македонски преглед“ бе публикувано регулярно и за периода 2020–2025 г. Налице са 24 книжки с общ обем 4224 страници. Наред с българските автори, изследвания в нашия научен орган имаха и учени от чужбина – общо 18 статии от чужденци: Албания (1), Германия (2), Канада (5), Косово (1), Полша (5), Република Северна Македония (3), Унгария (1).

Благодарен съм за помощта и сътрудничеството на цялата редколегия, но специално искам да отбележа професионалната помощ на научния секретар доц. Слави Славов. Много съм доволен от преводачите, които превеждат отделни статии и резюмета – доц. Цветана Ралева на руски и д-р Венелин Николаев на английски.

Тук искам непременно да изтъкна важната роля на г-жа Гергана Николова-Арабаджиева, която освен професионалната предпечатна подготовка бе и художник на кориците на почти всички книги. Мисля, че техният хубав външен вид им придава допълнителна стойност. И ако перифразирам бай Дечко Узунов, да кажа: „Корица книга прави – корица книга разваля“! Промени се и корицата на „Македонски преглед“, връщайки се към старата символика, но и с някои ефектни допълнения. С три-четири изключения всички наши издания бяха отпечатани в печатница „Симолини“, с добър печат и на хубава хартия. Тиражите не са големи, но при нужда и при финансова възможност, техниката на печатницата позволява по всяко време да се направи допечатка и на книгите, и на списанието.

Що се отнася до „пропагандата“, тя намери израз главно в различни обществени прояви, организирани от Института или отделни медийни прояви на наши членове. Най-често това се случва по повод на различни годишнини, свързани с българското историко-културно наследство в историко-географската област Македония. Това, което ни липсва, са медийни прояви в чужбина. Отчасти то се компенсира с поддържането на електронен сайт, за който от години се грижи нашият млад колега (мой бивш студент) г-н Николай Иванов. Организираните през годините пресконференции, според мен, нямаха голям ефект, главно поради слабия медиен интерес. Жалко е, че медиите не се интересуват от научни постижения или културно-исторически прояви, а повече залагат на скандалите…

– Вероятно през изминалия период имате своите предпочитания към форумите, които МНИ организира. Кои бяха най-значителните от тях и имате ли външна оценка за тяхната ефективност?

– Тук трябва да се отбележат няколко значими научни форума. На 4 май 2022 г. в Зала 6 на Националния дворец на културата в София се проведе Национална конференция „Европейска перспектива за добросъседските отношения между Република България и Република Северна Македония“. Конференцията бе посветена на паметта на големия български революционер Георги (Гоце) Николов Делчев, загинал на същата дата преди 119 г. Организатори на научния форум бяха Институтът за исторически изследвания при Българската академия на науките и Македонският научен институт. Събитието протече под патронажа и с личното участие на президента на Република България г-н Румен Радев. В конференцията взеха участие изтъкнати историци, дипломати, журналисти, представители на организации на македонските българи в Република Северна Македония и на Македонската патриотична организация в САЩ и Канада.

Особено стойностни бяха научните събития през 2023 г. На 19 юли 2023 г. в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се проведе тържествена научна сесия с международно участие (с учени от Косово, Полша, Унгария), посветена на 120 години от Илинденско-Преображенското въстание (1903–2023). Организатори на форума бяха Македонски научен институт, Исторически факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Института за исторически изследвания при Българската академия на науките. Приветствено слово по случай юбилейната годишнина от Илинденско-Преображенската епопея произнесе президентът на Република България г-н Румен Радев.

На 13 ноември 2023 г. в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се проведе тържествена научна сесия „100 години Македонски научен институт“. В научния форум, организиран съвместно от Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Македонския научен институт, участваха учени и общественици от България, Италия, Косово, Полша, Северна Македония и Унгария. Г-жа Илияна Йотова – вицепрезидент на Република България, произнесе слово по повод юбилейната годишнина. Тя изтъкна прозорливостта на учредителите, от чиято мъдрост и научна предвидимост се нуждаем днес. Според нея не само патриотизмът, но и научната подготовка, тезите, историята и днешните анализи са изключително полезни в деликатните отношения, които имаме с нашите съседи. Мисля, че този вековен юбилей бе достойно отбелязан, като Македонския научен институт се събра там, откъдето тръгнаха нашите първооснователи – Софийския университет.

За мен лично, с важно значение и забележими научни последствия бе отбелязването на 1010-годишнината от смъртта на българския цар Самуил. По инициатива на Македонския научен институт, съвместно с Българската академия на науките, Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Община Петрич бе подготвена, организирана и проведена международна научна конференция в памет на цар Самуил († 6 октомври 1014) „1010 години от смъртта на българския цар Самуил. Самуилова България – история и култура“. Заседанията се състояха на 6 октомври 2024 г. в Историческия музей на град Петрич. Проявата бе насърчена от президента на Република България г-н Румен Радев и бе осъществена с финансовата подкрепа на Министерството на културата на Р България. Освен от България, в нея взеха участие и учени от Германия, Гърция, Полша и Русия. Днес в ръцете си държим луксозно двутомно издание с публикации на научните доклади. Състоялото се тържество предния ден в Националния парк-музей „Самуилова крепост“ събра хиляди жители на Петрич и околните села.

– Как мислите, проф. Николов, познава ли българската общественост добре работата на МНИ. Издавате книги, подготвяте ежемесечен Бюлетин, организирате лектории, имате и други прояви. Достатъчно ли е всичко това, за да бъде дейността на МНИ фактор в публичното пространство у нас и в чужбина?

– За съжаление, широката българска общественост не знае много за нашия институт. Веднага трябва да кажа, че самата наша общественост има доста други грижи през последните десетилетия на прехода. Но тези хора, които имат траен интерес, знаят за нас, четат нашите книги и посещават нашите мероприятия. С известно удивление установих при посещението си на 104-ия конгрес на Македонската патриотична организация (МПО) състоял се от 29 август до 1 септември 2025 г. в Чикаго (САЩ), че присъстващите българи не само знаят за Македонския научен институт, но имат респект и уважение към неговата дейност. Без да се намесвам в работата на бъдещето ръководство на МНИ бих препоръчал да се задълбочат контактите с МПО. Подписаният меморандум за сътрудничество между МПО и МНИ е добра основа за обща дейност. Тук искам да подчертая много важната роля, която играе сегашния зам.-председател на нашия институт доц. Наум Кайчев.

През последните пет години бяха установени тесни контакти и с други сродни организации и научни центрове в Албания, Косово, Хърватия.

– В моменти като този, когато свършва един мандат на ръководството и ще започне друг, винаги възниква въпросът – успя ли МНИ да утвърди своята роля като експертен център за миналото, съвремието и бъдещето на отношенията ни със Северна Македония? И в този контекст е питането: доколко политически, обществени и други организации и структури ползват експертизата на МНИ? Има ли изградена система или това е въпрос на инцидентен интерес?

– Този въпрос е свързан с предишния. Трябва да припомня, че точно в двата ми мандата на председател имаше Ковид-пандемия, последвана от сериозни политически сътресения в страната и поредица от извънредни избори, която продължава и в момента. Така да се каже политическата класа в страната има други интереси и ние оставаме в периферията на нейния хоризонт. Честата смяна във властта не носи дивиденти, а понякога направо вреди на България. Нашите научни постижения са налице, стига да има кой да се запознае с тях. Наскоро един български политик, към когото се обърнах с предложение за експертна помощ ми каза: „Ние, македонският въпрос сме го решили вече!“ Без коментар!

– Не може да отминем и въпроса с финансирането на дейността на МНИ, нали? Как стои въпросът там и коя от фразите е най-близко до реалността – „парите винаги не стигат“ или „простираме се според чергата“? Или нещо трето?

– И едното, и другото са верни заключения, но има и трето. Ръководството на Института трябва да търси пари не само от бюджета, но и от различни научни фондове и програми. Без да се хваля, ще отбележа, че за няколко важни събития и издания успях да намеря извънбюджетни финансови средства. Това обаче са само малки сламки във финансовия водовъртеж. Времето на възрожденския ентусиазъм е отминало и е необходима по-голяма прагматичност. Поне през моите мандати няма случай на дарение за МНИ от „родолюбиви бизнесмени“. 

– Отношенията на България със съседите от Северна Македония през последните месеци са във видим застой. Имате ли идеи в МНИ как би могло той да бъде преодолян? Създадохте ли устойчив модел на сътрудничество с партньори от там? И изобщо, как се вписва работата на МНИ в официалната българска политика по отношение на Северна Македония?

– С неудоволствие трябва да кажа, че МНИ не влиза нито в екипа, нито в официалните действия на правителството. По-добри контакти и разговори с разбиране имаме само с отделни български депутати и евродепутати. Тук непременно искам да спомена името на г-н Андрей Ковачев, който е сравнително чест гост на нашия институт и проявява разбиране към дейността ни. Имахме и имаме добри взаимоотношения с българските посланици в Скопие – предишният г-н Ангел Ангелов и със сегашния г-н Желязко Радуков. Мога да добавя и името нашия консул в Чикаго г-н Светослав Станков, който при посещението си в МНИ деликатно ми каза: „В много спартански условия работите“.

Благодарение на Вас, г-н Филипов, на нашата лектория в Института специални гости бяха няколко президенти, премиери, председатели на Народното събрание, известни журналисти. Ще ми се да вярвам, че това допринася за известността на Македонския научен институт и ролята му в нашето общество.

Работата на нашата историческа комисия и резултатите от заседанията с колегите им от Скопие са ясна индикация, че научните институции в Република Северна Македония всъщност обслужват политическите интереси на управляващите там. Опитът на МНИ да стане член на асоциацията „Европейски културен маршрут на св. Кирил и Методий“ срещна негативната позиция на колегите от Скопие и пропадна. Случайните ни срещи с учени от Северна Македония на международни форуми, може би са сред малкото контакти с тях.

От друга страна, МНИ има чудесни отношения с една група граждани от Северна Македония, които не крият българското си самосъзнание и се интересуват от научните постижения на МНИ. Трябва да зачестим срещите си с тях и по-често да ги каним при нас.

– Хайде и нещо лично, проф. Николов. Кои са нещата, които си бяхте набелязали да свършите, но не успяхте? Как мислите, с какво Вашите шест години начело на МНИ ще останат в неговата история?

– Да хванем направо бика за рогата. Най ми е тъжно, че не успях да намеря средства за назначението на професионален библиотекар за институтската библиотека, която се нуждае от дигитален каталог и от съответната подредба. Не ми стигна време да издам библиография от последните години на сп. „Македонски преглед“. Но предстоящото издание на том 50 от списанието през 2027 г. е добър повод това да се направи в една отделна книжка. Нерешен остава въпросът за начина, по който ще се издава списанието за в бъдеще, ала се надявам това да се реши на скорошното Общо събрание.

През изминалите години се убедих, че председателят на един научен институт не само трябва да предлага полезни идеи, но и да убеди останалите членове да се включат в тяхното изпълнение. Не винаги имах успех в тази позиция.

Във всеки случай успях да променя устава на Института в посока, която да улесни неговата дейност и поне малко да децентрализира управлението, което досега изцяло лежеше на гърба на председателя. Надявам се промените, които направих в сп. „Македонски преглед“ по образец на модерната научна периодика, да се запазят. Тематичното и хронологично ветрило на палитрата от публикации се разтвори по-широко: увеличиха се статиите за периода на Средновековието, появиха множество изследвания в областта на лингвистиката, диалектологията, литературата, музикознанието и др.

Иска ми се да вярвам, че моето председателство ще се запомни с ненатрапчивото ми присъствие в Института. За мен беше чест от най-високо ниво, името ми да се запише редом до имената на Иван Георгов (1862–1936), Любомир Милетич (1863–1937), Никола Стоянов (1875–1967) и другите председатели на Македонския научен институт.

– Последно – а сега накъде, проф. Николов? Вие като учен и изследовател и МНИ като цяло?

– Административната работа и особено бюрократичните правила в държавата направо могат да убият един учен. До известна степен и аз бях „отстрелян“. Значително намаляха моите научни публикации и дори времето за мислене вече не ми стига. Но нека да цитирам един от най-мъдрите люде във Византийската империя, цариградския патриарх Фотий (858–867; 877–886), какво почувствал след като бил избран на патриаршеския престол и започнал своята църковна служба: „Загубих спокойния си живот. Загубих и славата си. Загубих сладостта на спокойствието. Загубих и славата си, защото за някои дори светската слава е тежка загуба. Загубих скъпоценната тишина, чистото и приятно присъствие на любимите хора, сигурното, невинно и безметежно жилище“.

Надявам се новото ръководство на Македонския научен институт да има нужда от моите съвети и помощ. Няма да ги откажа. Виждам бъдещето си на работната маса, където ме чакат няколко недописани книги и една дузина статии. Дано имам сили и живот да ги завърша!