Доцент по Нова българка история в катедра „Нова и най-нова история на България” при Историческия факултет на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“
Роден на 4 май 1961 г. в гр. Стара Загора. Завършва специалност „История” във Великотърновския университет „Кирил и Методий” през 1987 г. Работи като учител в ХII ОУ „Георги Гърбачев” гр. Стара Загора (1987-1988 г.). На 14 октомври 1988 г., след спечелен конкурс, е назначен във ВТУ „Кирил и Методий” за асистент по Нова българска история (1878-1944 г.).
Академичната му кариера включва последователното заемане на следните длъжности: старши асистент (1991 г.); главен асистент (1999 г.); доцент (2007 г.).
Заема различни административни постове. Той е избиран за директор на Центъра за квалификация на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” в периода 2003-2007 г.; член на Академическия съвет (2007-2019); ръководител катедра „Нова и най-нова история на България“ към Историческия факултет (2011-2014 г.). Заема длъжността „помощник-ректор на Великотърновския университет“ в периода 2007-2021 г. През м. април 2025 г. започва работа в Български исторически архив на НБ „Св. св. Кирил и Методий“, където продължава да работи на втори договор.
На 18 март 2003 г. Специализираният научен съвет по Нова и най-нова история към Висшата атестационна комисия му присъжда научната степен „доктор“ за дисертация на тема „Българската Екзархия, ВМОРО и борбите на българите за национално освобождение в Македония и Одринско (1902-1912 г.)“.
През 2005 г спечелва стипендия на Министерството на образованието и науката за тримесечен специализация в Република Македония, където получава достъп до архивите на ЦК на Комунистическата партия на Македония в периода 1944-1956 г. Поканен е и изнася лекция във Философския факултет на университета в Скопие посветена на Българската екзархия. На 16 май 2007 г. ВАК присъжда научното звание „доцент“ за хабилитационен труд „Политика в историята. Новата българска история в македонската историография (1944-2005 г.). Ръководи няколко научно изследователски проекта реализирани успешно от катедрата по Нова и най-нова история на България във Великотърновския университет.
Членува в Македонския научен институт и Съюза на учените в България повече от тридесет години. Избран е за член на Научния съвет на Македонския научен институт в София през 2013 г. и заема тази длъжност до днес. Председател е на неправителствената организация Сдружение „Академична етика и реформи в образованието“. Членува в Регионален клон – Велико Търново на Национално дружество „ТРАДИЦИЯ“ и Клуб за военноисторически реконструкции „БРАТЯ ПО ОРЪЖИЕ“.
Автор е на две монографии и над 70 студии, статии и документални издания, огромната част от които са посветени на Македонския въпрос и борбите на българите в Македония и Одринско за национално освобождение и обединение.
Ръководител е на 4 докторанти, които успешно са защитили своите докторски дисертации в определените срокове. Участвал е в научни журита за заемане на академични длъжности професор, доцент и присъждане на ОНС „доктор“ в 13 процедури на 4 научни институции.
Народен представител в Четиридесет и третото (2014-2017 г.) и Четиридесет и четвъртото Народно събрание (2017-2021 г.) където е заместник-председател на Комисията по наука и образование. Вносител е на поредица законодателни проекта в областта на образованието и науката.
Награден е с Грамота за научен принос на Съюза на учените в България през 2007 г.; юбилеен медал „100 години независима България“ през 2008 г.; медал „100 години Първа световна война“ – 2018 г.; медал „75 години от Втората световна война“ – 2020 г.
Основни публикации:
1. С кръст и меч. Българската Екзархия, ВМОРО и националните борби на българите в Македония и Одринско 1902-1912 г., Университетско издателство “Св. св. Кирил и Методий”, Велико Търново, 2003, 439 с.
2. Политика в историята. Новата българска история и македонската историография 1944 – 2005 г. Университетско издателство “Св. св. Кирил и Методий”, Велико Търново, 2006, 338 с.
3. Освобождаването на българи от Вардарска Македония – военнопленници от бившата югославска армия през Втората световна война. Документален сборник. Съставители: Милен Михов, Ал. Гребенаров, С., 2016, 498 с.
4. Българският буржоазен печат за процеса срещу Кр. Раковски и “десноцентриския блок” в СССР /март 1938/ – Сп. „Исторически преглед“, 1991, № 9, 79-91.
5. Дейността на щаба на войската за освобождаването на българи военнопленници от бившите армии на Югославия и Гърция през пролетта на 1941 г. – В: „История, памет, промяна. Сборник в чест на професор Ангел Димитров“. БАН, ИИИ. ISBN 978-954-2903-48-2, С., 2022, 503-519.
6. Кризата в революционната организация и отношението на ВМОРО към Българската екзархия 1903-1908 г. – Сп. „Епохи“, Историческо списание на ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий". ISSN 1310-2141. - V, 1 (1998), 5-39.
7. The Communist Repressions against Teachers in the Former Yugoslav Republic of Macedonia 1944-1950 – Calvary – Deportations and Destinies. International Symposium`s Proceedings. Transilvania University Press of Brasov. 2010. 165-171.
8. Българската Екзархия в Македония. – В: Македония. История и култура от древността до днес. Т. 1, Изд. на БАН "Проф. Марин Дринов", С. 2023, ISBN 978-619-245-282-7, 311-340.
9. Българското културно-историческо наследство в Република Северна Македония и нейната евроинтеграция. – В: Българите в Западните Балкани (100 години преди и след Ньой). Сборник с доклади от научна конференция (9 ноември 2020 г.) и национална кръгла маса (30 ноември 2022 г.), проведени в София. С., 2023, ISBN 978-954-2903-76-5, 402-422.
0 коментара:
Публикуване на коментар