В Скопие се чудят за какво да се разсърдят и да обвинят за това България

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2026, бр. 5 

 Напълно разбирам ситуацията, в която от няколко седмици насам се намират управляващите в Република Северна Македония. Премиерът Християн Мицкоски и неговият екип видимо се колебаят какъв път да изберат в отношенията си с новите власти в съседна България. Убедителната победа на „Прогресивна България“ на доскорошния президент Румен Радев и изборът му за премиер на страната ни, както и очертаващата се стабилност в парламентарната дейност на Народното събрание е един вид изпълнено „обещание“ към Мицкоски, който от момента на своята изборна победа в Северна Македония тръби, че ще води диалог с България само ако там има стабилно правителство. 

И сега, когато всичките предварителни „условия“ на Мицкоски са изпълнени, когато новите управляващи в България наистина внушават увереност за сигурност и предвидимост, премиерът на Северна Македония и хората около него не знаят какво да предприемат. Сякаш без да искат за пореден път потвърждават, че търсенето на политическа стабилност в България е било само аргумент за липсата на интерес от двустранен диалог със страната ни, както и оправдание за продължаващия език на омразата към всичко, което идва от София. В това число и категоричният отказ да бъде изпълнено условието за промяна на конституцията на държавата и включването в нея на българите от Северна Македония, условие, без което по нататъшния ѝ път към членство в ЕС е блокиран. В този смисъл, а и има знаци за това, можем да приемем, че управляващите в Скопие са искали у нас да се получи такъв изборен резултат, който да продължи да им дава оправдание, че „в София няма с кого да се разговаря“. Е, случи се точно обратното. Няма ли? 

Въпросът е дали София иска да разговаря с тези политици в Скопие, които сега са на власт. Когато Народното събрание избра премиера Румен Радев заедно с неговия кабинет, той получи много поздравления за новия си пост от негови колеги от чужбина. Получи го и от Християн Мицкоски, който направо бе изнуден да поиска среща с Радев от настояването на местен журналист. Но го направи така, сякаш не искаше, беше му противно, но в крайна сметка – хайде, от мене да мине, каня Радев да направи посещение в Скопие. Не съм сигурен, че българската страна е доволна от подобно снизходително отношение на политиците от Скопие. Но понеже сме твърде чувствителни към всичко, което става край Вардар и е свързано с България, и понеже сме дали достатъчно много примери, че им прощаваме всякакви лудории, в това число и неприятни, нека да бъде. Но от направената справка личи, че ако Р България и Р Северна Македония са две държави, които имат приемственост в своята външна политика и я спазват съгласно всички международни норми, че се съобразяват със строгите правила на дипломатическия протокол, би трябвало премиерът на Северна Македония, независимо как се казва той, да направи официално посещение в България на гости на своя колега, българския министър-председател, независимо как се казва той. Защото последната визита в Скопие на български премиер е тази на Кирил Петков на 18 януари 2022 г. Друга след това до този момент няма. 

Служебни кабинети с кратки хоризонти, кратки мандати на министър-председатели, които нямат време за пътувания в югозападна посока и ето – картината се очертава такава, каквато е. Да не говорим за резултатите от онова посещение на Петков, чийто плодове все още берем с неприятно чувство на неподготвеност и прибързаност. Изправени през тази нова политическа и институционална реалност в България, какво решиха да направят властите в Скопие? Ами, да спретнат едно малко скандалче и да се престорят на крайно обидени заради реплика на новия ни министър на външните работи Велислава Петрова. Вижте новините по-горе и ще разберете. Щом и Любчо Георгиевски, основателят на ВМРО-ДПМНЕ и премиер на страната в периода 1998–2002 г. се разсърди, като заяви, че по негово време българските политици не се страхували да наричат страната му „Македония“, а нейните граждани „македонци“, какво да говорим за министрите в кабинета на Мицкоски. А сега – „северномакедонски партньори“, била казала Петрова на първата среща с Тимчо Муцунски. Ужас! 

С Любчо се познаваме добре, уважавам го, но ще му кажа, че разликата в определенията идва от факта, че днес държавата, на която някога той беше пръв политик и премиер, се нарича Република Северна Македония. И тя получи това име след промени в конституцията, наложени в изпълнение на Преспанския договор с Гърция от юни 2018 г. Ама България била виновна, че не се намесила, та сега той и неговите съграждани да се сърдят, че живеят в Северна Македония. И понеже наистина го уважавам, ще му припомня, че от 1993 г. до 2018 г. в официалните документи на ООН неговата страна бе записана като Бивша югославска република Македония – БЮРМ/ FIROM. Колко години са това? Двадесет и пет. И това име за тях беше обидно, но държавата, която никога не го прие, а използваше названието, с което първа в света я бе признала – Република Македония, бе България. И за това ли трябва да носим вина? 

Та, вместо да търсят под вола теле, управляващите в Скопие да вземат да си го припомнят. А и някои други неща, които помогнаха на Република Северна Македония да запази своята държавност и своята перспектива да стане член на европейското семейство. 

 Костадин Филипов