Конференция за погрома над ВМРО през 1946 г.

Научната конференция „80 години от погрома над ВМРО през 1946 г.“ бе организирана от Македонския научен институт (МНИ) в Македонския дом в София на Свети Дух – ден, в който отбелязваме едновременно както този християнски празник, така и Деня на Македония, посветен на паметта за хилядите загинали за нейната свобода. Тази година той бе на 1 юни 2026 г. 

доц. Наум Кайчев

Същевременно научният форум имаше и по-специален хронологически повод – годишнината от системния терор от страна на комунистическите власти в България и Титова Югославия през 1946 г. срещу македонски българи – дейци и последователи на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО). Събитието имаше за цел да осмисли репресиите срещу дейците на ВМРО и бежанските организации през втората половина на 40-те години на ХХ век, разглеждайки ги в рамките на цялостната политика на тоталитарните режими след 1944 г. Обхватът на форума включваше периода от деветосептемврийския преврат през 1944 г. до края на 40-те години. 

Конференцията бе открита с приветствие от председателя на МНИ доц. д-р Милен Михов. 

доц. Милен Михов

Встъпително слово беше произнесено от доц. д-р Наум Кайчев, който бе и водещ на първия панел, в който бяха представени доклади на историци и разкази и свидетелства на потомци на жертвите. 

Първият доклад беше на проф. Мартин Иванов и доц. Живко Лефтеров бе озаглавен „Народният съд в Горноджумайска област 1944–1945“. Той бе представен от техния колега доц. Светослав Живков от СУ „Св. Климент Охридски“. В цялата област е имало 4 състава на Народния съд (в Горна Джумая, Разлог, Неврокоп и Свети Врач) и общо 5 процеса, като 333 лица имат издадени присъди, при положение че по това време новоучредената Горноджумайска област е била най-малката в страната със само 190 хиляди души население. Общият дял на присъдите със смърт (105) и доживотен затвор (95) е 60%, което е далеч над средното за страната и показва особената жестокост на новия режим към противниците си в тази част от България, които в значителна степен са били свързани с ВМРО. 

доц. Ангел Джонев

Доц. Ангел Джонев представи темата „Последните години от живота на Владимир Куртев“. Ученият сподели, че В. Куртев през
1945 г. се е укривал в Кюстендил при приятели евреи. След това бяга в София, където се легализира в началото на 1946 г. след споразумение с властта. Но комунистическата партия решава да ликвидира и него, и съратниците му, така че през юни 1946 г. един от последните членове на ЦК на ВМРО изчезва безследно и не се знае точната му съдба. 

Третият доклад изнесе Михаил Развигоров, син на Страхил Развигоров, член на ЦК в периода 1928–1932 г. Той говори на тема „80 години от юнската наказателна акция на ДС срещу ВМРО. Начало на югославското македонистко настъпление в България в периода 1946–1948 г.“ Подчерта, че в периода от 5 до 8 юни 1946 г. в Москва са проведени срещи между югославски и български делегации. Според него тъкмо в тези дни пристига нареждане от Георги Димитров до Антон Югов за ликвидация на ВМРО в България – обещание, дадено от Г. Димитров лично на Йосип Броз Тито. Още вечерта на 7 юни започват арестите на дейците на ВМРО. 

Михаил Развигоров

Според служебен отговор на МВР след 1990 г., Страхил Развигоров умира в т.нар. лагер „С“ в Пазарджик през 1948 г. От казаното става ясно, че списъците с арестуваните над 200 членове на ВМРО са били съгласувани с югославската служба за сигурност УДБА.

 
Всички тези репресии са станали само защото дейността на организацията е пречела за налагане на югомакедонизма, политика на официален Белград и техните поставени управници в Скопие. 

Доц. Наум Кайчев се спря на темата „Процеси срещу дейци на ВМРО (1946–1951)“. От изнесеното научаваме, че преди до юни 1946 г. са проведени три процеса срещу дейци на ВМРО, като при всички тях съдените са освободени. Според доц. Кайчев това сочи, че откъм пролетта на 1945 до пролетта на 1946 г. е имало своеобразно „заиграване“ и политика на неутралитет между ръководството на БРП (к) и ръководните членове на бившето ВМРО. Общо до 1951 г. в НРБ са проведени минимум 11 процеса срещу дейците на ВМРО и лица, приближени до идеята на Организацията, всеки от който бе представен накратко. 

Борис Дрангов

Петият доклад – „За съдбата на Кирил Дрангов“ – беше изнесен от неговия син отец Борис Дрангов. Той, по лични спомени, сподели, че органите на реда в нощта на 7 срещу 8 юни 1946 г. нахлуват във всички стаи на къщата им и след кратка престрелка баща му е откаран към местността „Ямите“. Според него са извадени два трупа от къщата им. За край той подчерта, че „снимковият материал понякога говори повече от документите, а някои снимки показват прекалено много“. 

Разказът на г-жа Аглика Маркова „За баща ми Йосиф Марков“ – бе прочетен от нейната племенница Дафне Бъчварова. Според изнесеното, избиването на повече от 200 души вероятно лежи на съвестта на комунистическите ръководители Трайчо Костов, и Владимир Поптомов, които преди погрома са дали обещание за сигурността и живота на македонските дейци. Разказът за съдбата на репресираните беше поднесен с видимо вълнение и сълзи, превръщайки спомена в лична изповед пред аудиторията. 

Дафне Бъчварова

Седмият доклад – на самата г-жа Дафне Бъчварова бе „За Коста и Лилия Ризови“ (нейни родители). Тя посочва, че баща ѝ Коста Ризов е арестуван от българските власти още през март 1945 г. обвинен за създаване на местни български части в Костурско и след съдебен процес първоначално оправдан. Но на 7 юни 1946 г. вечерта той е арестуван и изчезва безследно. Според нея той и другарите му са убити само защото са българи и пречат на провеждането на политиките на новата власт. Съществува версия, че една група, включително баща ѝ, са отведени в Пиринския край и изгорени живи. Майка ѝ, Лилия Ризова, е била интернирана и поставена под полицейско наблюдение дълги години след това. 

Мария Цакова

Мария Цакова, дългогодишен администратор в централата на Македонската патриотична организация (МПО) в САЩ и Канада и на в. „Македонска трибуна“, изнесе доклад за своя баща Иван Цаков от Банско „Последният ешелон: Дело № 192 от 1950 г.“. Неговата позиция срещу македонизацията са причината през 1948 година, на 21-годишна възраст, той да попадне в Централния софийски затвор. Баща ѝ се сдобива с досие от над 1500 страници, което се пази в Комисията по досиетата (КОМДОС). 

В хода на последвалата дискусия г-н Димитър Пейчев представи накратко съдбата на своя баща Кирил Димитров Пейчев от Неврокоп, който е имал за задача да влезе във връзка и съдейства за бягството на Георги Димчев от лагера „Богданов дол“ и да го свърже с горянската група на Борислав Иванов, който да осигури извеждането му в Гърция. 

През юни 1949 г. К. Пейчев е осъден по един от процесите срещу ВМРО на 15 години строг тъмничен затвор, 3 от които отлежава в Белене. От затвора излиза с лишени права, а след това, вече на свобода – през 1971 г. го изселват в с. Георги Дамяново, Монтанско, като са му отнети гражданските права. 

проф. Светлозар Елдъров

Второто заседание беше открито от водещия доц. д-р Милен Михов, а първият доклад изнесе проф. Светлозар Елдъров на тема „Българските униати и Македонската католическа лига в преломите на времето“. 

Проф. Елдъров изнесе кратко слово за българските униати и Македония, което ще бъде разширено в предстоящия сборник с доклади от конференцията. 

Заседанието продължи с младия колега историк и архивист от Варна Николай Койчев, който говори за „Македонското организирано движение във Варна в първите години след 9 септември 1944 г.“ Той представи процесите, протичащи сред македонските дружества във Варна, тяхната трансформация и новата им структура след 9 септември 1944 г. Според изнесеното, работата на дружествата е в унисон с новия курс на управляващите и в подкрепа на политиката на македонизация в югославска Македония. 

д-р Георги Дракалиев

След него думата взе д-р Георги Дракалиев от Бургас, който представи темата „Овладяване и преобразуване на македонските дружества в Бургас след 9 септември 1944 г.“, тоест същите процеси в Бургас. Политиката на новото ръководство на дружествата е била в подкрепа на новия режим в Скопие и в Белград. Начело на тях са били поставени стари комунисти, родом от Южна Македония. Братствата, действали до 9 септември, са обвинени, че са живеели в „български шовинистичен дух“, а в новия им устав е било записано, че трябва да подпомагат македонизма в Скопие. 

Следващият доклад на д-р Александар Йошевски бе озаглавен „Архивите на УДБА говорят: Трагичната съдба на баща и син Кареви и д-р Асен Татарчев“. Той говори за участта на крушовчаните Георги Карев (брат на ръководителя на Илинденското въстание в Крушово Никола Карев) и неговия син Илия Карев, за тяхната тежка съдба след налагането на комунистическия режим във Вардарска Македония, както и за голготата на д-р Асен Татарчев, която продължава чак до 1970 г. 

д-р Александър Йошевски

Последният доклад беше на доц. д-р Милен Михов на тема „История и репресии във Вардарска Македония въз основа на документи от ЦК на КПМ (1946 – 1947)“. Изнесеният доклад си поставя за цел да акцентира върху тясната връзка между моделирането на историческата представа за „Македония и Македонците“ и репресиите срещу носителите на историческата традиция свързана с легендарната организация на българите в Македония. Всъщност историята и репресиите са две страни на един и същ процес насочен към създаването на нова идентичност. Процес, който изисква да се забрави реалното, а за това е необходимо да се отстранят всички носители на миналото и да се наложи определената от комунистическата власт „история на македонския народ“. Репресиите срещу ВМРО и всички, които се противопоставят на възраждането на Югославия като комунистическа федерация започват веднага след напускането на областта от българската армия през есента на 1944 г. 

Документите от фонда на ЦК на КПМ, съхранявани в Архива на Република Северна Македония, показват особената грижа на партийната върхушка за разправата с възникналите организации на българите, които следват програмата на ВМРО за независима Македония под протектората на Великите сили. Репресиите и физическото отстраняване на противниците изисква и политическото дискредитиране на ВМРО, която населението възприема като легендарна организация борила се за свободата на Македония. 

Под ръководството на Лазар Колишевски, ЦК на КПМ взема поредица от решения предвиждащи формулирането на политически оперативна история на Македония, която представлява продължение на репресиите с други средства. 

 Научната конференция бе предшествана от панихида в софийската митрополитска църква „Св. Неделя“ в памет на всички паднали за свободата на Македония, която бе отразена в централните средства за масова информация. 

Д-р Александар Йошевски 

Доц. д-р Наум Кайчев