Отказът на Скопие да изпълнява Договора за добросъседство генерира напрежение в целия ЕС

Лектория „Македония“ 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2026, бр. 5

На 29 април т.г. журналистът Костадин Филипов представи дипломата Любомир Кючуков като гост на лектория „Македония“. Кючуков е доктор по политология и бивш член на Съвета по евроинтеграция към Министерския съвет, както и на Съвета по европейска и евроатлантическа интеграция при президента на Република България (2001–2005). В периода 2005–2009 г. в качеството си на заместник-министър на външните работи, той предлага на Скопие проектодоговор за сътрудничество, приятелство и добросъседство. Тогавашните македонски власти обаче „замразяват“ инициативата. По-късно, от 2009 до 2012 г., Кючуков заема поста посланик на България в Лондон. 

Гост-лекторът се спря на ключови проблеми в двустранните отношения между Р България и Република Северна Македония (РСМ). Той посочи, че докато историческото развитие на Вардарска Македония се приема еднозначно у нас като част от българския ареал и държавност, то в текущата българска политика липсва консенсус. Налице е сериозно разминаване по отношение на целите, подходите и инструментариума. Това води до липса на приемственост и последователност между отделните правителства при отстояването на националната стратегия спрямо Р Северна Македония. 

Любомир Кючуков отправи риторичния въпрос: „Срещу кого и срещу какво се борим – срещу държавата РСМ, срещу македонците или срещу македонизма?“. Неговото категорично мнение е, че от стратегическа гледна точка България трябва да се бори срещу македонизма като политическа доктрина, а не срещу самата държава и нейните граждани. 

Лекторът обърна специално внимание на македонската теза, че България е блокирала членството на РСМ в Европейския съюз. Това в голяма степен прехвърля проблема в двустранно равнище, вместо той да се разглежда като общоевропейски. Дипломатът отбеляза ярък парадокс – близо век Белград не успя да накара македонските граждани да гледат негативно на България, но днес Скопие постигна това. В момента се наблюдава притеснително разрастване на антибългарските настроения. В резултат на активната кампания на Скопие в рамките на ЕС, София остана неразбрана от партньорите си и до известна степен изолирана, губейки позицията си на водещ политически фактор в региона. Промяна има и в самите двустранни отношения – засилената антибългарска реторика в РСМ не е само на държавно ниво, но вече показва признаци за трайно вкореняване в обществените нагласи. 

Дипломатът направи подробен анализ на национализма в държавите от разпадналите се федерации, сред които е и бивша Югославия. Новосъздадените страни като Северна Македония, Косово, Босна и Херцеговина, днес водят тежка битка за изграждане на нова държавна идентичност, каквато до вчера са нямали. Това неизбежно води до остри конфликти със съседите. Тяхното желание за утвърждаване на новопридобития суверенитет, съчетано със спирането на интеграцията им в ЕС, допълнително засилва радикалния национализъм – тенденция, която се забелязва най-отчетливо в Скопие. 

Според Л. Кючуков българската позиция спрямо РСМ е подложена на натиск в две посоки, провокиран от новата стратегия на ЕС за разширяване, ускорена от стремежа за приобщаване на Украйна. Този нов подход предвижда два основни алтернативни модела: Първо, обратно (поетапно) присъединяване – държавата кандидат получава ранен достъп до определени европейски фондове и право да участва в заседанията на ЕС, но без право на глас. Пълноправното членство се отлага до окончателното покриване на всички критерии. 

И второ, двуетапно интеграционно присъединяване: при постигане на напредък по конкретни преговорни глави (клъстери), страната се включва в дискусиите по тях и получава предварителен достъп до кохезионната политика, селскостопанските програми и други финансови инструменти. И при двата модела държавите кандидати практически остават със статут на „втора категория“ членство за дълъг период от време. 

Ключовият риск за София произтича от обвързването на тези модели с плановете за реформа в самия ЕС. Тя предвижда решенията по разширяването вече да не се вземат с консенсус (единодушие), а чрез квалифицирано мнозинство. Ако тази реформа бъде приета, България ще загуби правото си на вето. Това ще отнеме възможността на страната ни да контролира процеса по присъединяване на Р Северна Македония и да отстоява националните си интереси. Любомир Кючуков отбеляза, че властите в Скопие активно се опитват да се възползват от обсъжданите новите варианти за членство в ЕС. За целта организират мащабна кампания в европейските столици, където популяризират различни аргументи срещу българската позиция. Централно място в тяхната реторика заема обвинението, че София извършва „посегателство“ срещу македонската идентичност и език. Дипломатът напомни, че понятия като „национална идентичност“ и „официален език“ изобщо не са категории на международното право и не фигурират в критериите за присъединяване към ЕС. Тамошните управляващи обаче продължават да спекулират пред международната общност, че България отрича съвременната идентичност на гражданите на РСМ и правото им на свободно самоопределение. 

Лекторът формулира две основни препоръки за политиката, която България трябва да води: Българската стратегия да бъде максимално обмислена и последователна. Не бива да се допуска никакво колебание или преформулиране на базисните позиции, особено по отношение на промените в конституцията на РСМ и останалите ангажименти от двустранните споразумения. България трябва да адаптира тактиката си към спецификите на отделните европейски институции, като запазва абсолютно единство в посланията си. 

В Европейска комисия София трябва да настоява за стриктно и плътно придържане към вече договорената преговорна рамка. Като страна членка, България има пълното право да следи този процес отблизо и да блокира всеки опит за предоговаряне на условията. Европейският парламент е най-уязвимото място за българските интереси поради голямото разнообразие от депутати на чуждестранни партии, някои от които не разбират или не споделят позицията ни. На този терен националното ни единство трябва да бъде безупречно. Положителен факт е, че до момента всички български евродепутати, независимо от политическата си принадлежност, действат в синхрон и успешно блокират резолюции за идентичност и език, които излизат извън контекста на официално договорените рамки. 

Европейският съвет е полето, на което Скопие проявява огромна дипломатическа активност, и България не може да си позволи тук пасивност. Дипломатът отбеляза, че София дълго време е залагала предимно на историческите факти и процеси, доказващи българските корени на мнозинството от населението във Вардарска Македония, както и на критика към Р Северна Македония, че не изпълнява договора с България. Според Кючуков 

е необходимо много по-силно да се акцентира, че отказът на Скопие да изпълнява Договора за добросъседство не е просто двустранен спор, а генерира напрежение в целия ЕС 

и нанася директен удар по общата европейска политика за разширяване. В края на своето изложение лекторът отправи ясен съвет към българските политици и общественици – да не се поддават на медийни провокации от Скопие и да избягват директни спорове в публичното пространство. Той поясни, че тамошните среди умишлено търсят скандали, за да ги използват за вътрешнополитически цели и за подхранване на антибългарските настроения. Това обаче не означава, че обидните квалификации от страна на официални лица в Скопие по адрес на България трябва да остават без последствия. 

Според Кючуков на тези прояви трябва да се реагира институционално – това е задължение на професионалните дипломати от Министерството на външните работи, които следва да задействат съответните официални канали и инструменти при всеки подобен казус. Мнението на дипломата е, че България трябва да остане изцяло отворена за прагматичен диалог по конкретни държавнически въпроси със своите съседи. Той подчерта, че ключов инструмент за преодоляване на напрежението е активното търсене на форми за сътрудничество на поддържавно ниво. 

По думите му партньорствата между общини, учебни заведения, научни, обществени организации и медии са каналът, чрез който може ефективно да се възстанови взаимното общуване и трайно да се намалят антибългарските настроения. Изложението на Л. Кючуков бе последвано от оживена дискусия между гостите. 

 Доц. Александър Гребенаров